Тихомир Тончев, "24 часа"

Слагането на кошери на терасата или на покрива на блок в града става мода

Повечето хора смятат, че мястото на пчелите е на село, а не в градовете. Но отскоро има нова мода - градски пчели. Те се отглеждат не толкова като средство за получаване на качествен мед, а като домашни любимци.

Фондация I Have a Bee, създадена от трима българи ентусиасти, си е поставила за цел слагането на 1 млн. кошера по градовете в целия свят.

“Над 70% от храната,

която ядем всеки ден,

зависи от пчелите

Природата, която виждаме около нас, също зависи от пчелите. По никакъв начин не вярвам някой да иска да живее в пустиня и да няма пчели”, обяснява Трифон Михайлов, един от учредителите на фондацията. В София тя има последователи, които отглеждат пчели на терасите си. Един от тях е рапърът Венци Венц.

“Ние правим отглеждането на пчели лесно чрез кошери по системата Top Bar”, обясни Михайлов. Те са хоризонтални за разлика от конвенционалните, които са вертикални. Кошерът няма нужда от отваряне, за да се обслужва, има прозорец, през който се наблюдава развитието на пчелното семейство.

Подобна система се използва от години в Америка, Канада, Австрия, но не е много позната в Европа. Някои наричат този тип кошери кенийски.

Те са много подходящи за любители пчелари, въпреки че у нас за такива се смятат малцина, всеки - дори с 1 кошер, се има за професионалист, твърди Михайлов.

При любителското отглеждане на градски пчели ваденето на мед не е основната цел.

“Идеята е, че ти просто

даваш жилище

на пчелите

и ги отглеждаш като домашни любимци”, обяснява Михайлов. И дава за пример, че е по същия начин, като да имаш куче или котка, които не държиш, за да получаваш месо или мляко от тях.

Въпреки това и при градското отглеждане на пчели може да се добива мед. По принцип у нас се вадят средно по 25 кг от кошер в пчелин. Разбира се, има и много по-големи количества особено ако пчеларят се изкуши да дава инверторен сироп на пчелите.

“Истината е, че от сиропа се продават бидони с тонове, при цена от 1,50-2 лв./л се получава килограм мед, който се изкупува по 4-5 лв. от търговците и е по 10 лв. на дребно”, обясни Михайлов. Публична тайна е, че има пчелари, които слагат хранилки с обем от по 18-20 литра.

Така при градските пчели, за да остава достатъчно мед и за тях, е добре да не се вземат повече от 10-15 кг.

Ако се спазва това количество, пчелите дори не разбират, защото винаги се вади последната и най-отдалечена от пилото пита.

При системата Top Bar

в градски условия

не се ползват и

восъчни основи,

пчелите сами си изграждат всичко. Иначе при кошерите за мед за продажба обикновено се слагали готови восъчни основи, в които е възможно да има остатъци от стари и вече забранени препарати като ДДТ, а на някои дори директно си пишело, че не са за консумация. Дали обаче не попадат в меда, едва ли някой може да даде гаранции.

“Идеята да се занимавам с Top Bar системата дойде, защото имам пчелин в къщата на дядо си, а няма как да се грижа за него, защото се занимавам с много неща”, обясни Михайлов, чиято основна дейност е бизнес дивелъпмънт. Това е нещо ново за България - помага на хората, които имат някаква идея, да я развият. И заради липсата на време търси система, при която грижите да са минимални и да не се изисква непрекъснато пчеларят да е на пчелина.

Според Михайлов преексплоатацията на пчелите от хората води до проблемите с тях и загиването им. Пчелно семейство произвеждало около 120 кг мед годишно и ако се вземат повече от 25 кг, не им остава достатъчно за презимуването. Подхранването със захарен сироп не било добро, защото падал имунитетът на пчелите и те боледували. Така се появявал и синдромът на празния кошер, най-вече в САЩ.

И градските пчели е добре да бъдат поне веднъж в годината “преглеждани” от ветеринар или професионалист, който да прецени дали се развиват добре. Иначе самият кошер е направен така, че има мрежесто дъно. През него изпадат акарите и не могат да се задържат вътре и да нападнат пчелите. Самият кошер е поставен върху стойка на височина 0,5-1 м от земята.

Според фондацията

София и повечето

градове у нас са

подходящи за

отглеждане на пчели

Почти навсякъде има близък парк. Например детелината, която е широко разпространена в парковете, била едно от най-медоносните растения.

Основателен въпрос обаче възниква с опасността от ужилване, ако пчелите в градовете станат масови.

“Това са страхове от незнание. Например на спирката на автобус 94 срещу Софийския университет има хралупа с пчели поне от 4-5 години, на 2 метра е от хората, а досега няма пострадали”, обяснява Трифон Михайлов. И дава примери, че на други места има дори отсечени дървета от страх, че на тях има пчели.

В България градските хора не осъзнавали, че ако не разбутваш пчелите, като им отваряш кошерите, няма проблем и опасност от ужилване. Това е последната защитна реакция и се използва само при заплаха. А именно като такава я тълкуват пчелите, когато им отваряш кошера. Докато с тези по балконите това не се прави.

“Пчелата има само един път - от кошера до цвета и от цвета до кошера, така че, когато ти не и? буташ къщичката и не бъркаш вътре, за да взимаш нейните запаси, тя по никакъв начин не се интересува от нас”, обясняват от фондацията. Всъщност пчелите отдавна не се отглеждат само в селата. В София има поне 200 кошера. В по-малките градове са още повече.

Около 200 човека в

София гледат пчели,

показват данните на фондацията. Кошери в столицата има и на покрива на хотел “Хилтън” и френското посолство. Ентусиасти имат идея да говорят и с президентството да се сложат и там. Подходящи сгради са още парламентът и операта.

Най-добре е при хората с по-големи тераси, все пак трябва да има достатъчно място, за да могат пчелите безпрепятствено да излитат, и да се връщат.

В световен мащаб пчелите са намалели с 30% от 2005 до 2010 г. според проучване на инситута в Рединг. В САЩ намалението дори е с 50 на сто.

И в България пчелите намаляват. Особено трудно било тази година заради пръскането срещу комари заради заразния нодуларен дерматит по кравите. Това довело

до 100% смъртност

в цели региони

Според защитниците на пчелите истинските пчелари трябва да получават и достойно заплащане. Техни сметки показвали, че себестойността на качествен мед е около 9 лв./кг, но без печалба. Затова и толкова масово се използвал инверторният сироп.

През миналата година законопроект предвиждаше да няма кошери в градовете. След съпротива на пчелари той не беше приет. Подобна рестрикция е била въведена преди години от Ню Йорк. За 2 години обаче растенията в мегаполиса почти изчезнали, застрашен бил и прословутият Сентръл парк. Установено било, че причината е липсата на пчели и сега се прилагали програми за милиони, за да се възстанови пчеларството в града. Подпомагало се изграждането на т.нар. зелени покриви и се давали данъчни облекчения за подобни сгради.

Опитите за забрана за кошери в градовете у нас са абсурдни, още повече че България не е само София и повечето населени места са от селски тип, твърдят защитниците на пчелите. Навремето е имало и БДС за меда и се е предвиждало да има до 50 кошера в едно населено място.

Инициаторите за отглеждане на градски пчели твърдят и че

техният мед е

по-здравословен

Причината е, че в градинките няма толкова пестициди, колкото се използват в селското стопанство. Мръсният въздух не бил толкова голям проблем, медът минавал през тялото на пчелата и тя била нещо като филтър. Освен това бензините вече са безоловни и опасността от вредните емисии намалявала.

Феновете на градските пчели дават за пример и че медът от кошери на покрива на “Хилтън” се използвал за закуската на гостите на хотела.

За да се направи това, продуктът е минал през различни изследвания в независими лаборатории у нас и в чужбина като е доказана неговата безопасност, обясняват от “Имам си кошер”.

Изследванията показвали, че медът от градските пчели по показатели е по-добър от голяма част от продукта от земеделските области.

Там имало замърсявания с пестициди и забранени вече препарати като ДДТ, които обаче имат период на разпад от 60 години. Според пчелари проблем е, че не се правят пълни изследвания - например на восъка. Честа практика била в стара селска къща да се открие от дядото 100 кг восък, който бързо се пласирал по 15 лв./кг. Но никой не можел да даде гаранции, че в него няма ДДТ.

Ние можем да насочим хората, които искат да отглеждат пчели, и да им помогнем да започнат това занимание, в никакъв случай не е задължително да си купуват нещо от нас, обясниха от фондацията. “Имам си кошер” започнали да търсят майстори, които да произвеждат кошерите, които иначе са американски и много скъпи. Тъй като системата Top Bar изисквала да се спазват много точно размерите и ъглите при изработване на кошера, се оказало, че в началото цената отивала до 800 лв. После намерили майстори и за 600 лв., а минимумът, до който се слязло, е 190 лв. Но после кандидат-пчеларят трябва да си боядиса сам кошера, да му сложи рамка, стойка, да го транспортира и да намери пчелно семейство. Добре е да си купи було, което да покрива поне очите, като цените са в много широки граници - от 15-16 лв. до 150 лв.

Ако желаещият да отглежда градски пчели няма достатъчно познания и умения,

срещу около 1000 лв.

може да получи

напълно готов кошер

Във всеки един има между 20 000 и 80 000 пчели.

Според пчелари тази година е убийствена за тях. След топлата ранна пролет рязкото застудяване през май довело до измръзване на пчелите и по-точно на пилото. При цъфтенето на акацията 2 седмици валял непрекъснат дъжд. Затова и тази година на практика нямало акациев мед. И липата била за 4-5 дни, защото пак заваляло.

На места се получил добър мед от рапица. По принцип той не е много популярен у нас, но е много ценен например в Германия.

Надеждата на пчеларите е слънчогледът да даде добра паша на пчелите.

Иначе

пчелите събират

мед у нас от

над 4000 билки

при т.нар. ливадна паша.

Голям враг на пчелите са никотиноидите, като има дълга борба за забраната им.

При пръскането срещу комарите заради нодуларния дерматит голяма част от пчелите са загинали във Великотърновско, Старозагорско, Благоевградско и Пловдивско.

За да събира прашец, пчелата лети в радиус от 2 км. За да оцелее, може да измине и по-големи разстояния.

В градовете пчелите събират мед от детелини, липа, джанки, сливи, череши, кестени, както и над 1000 вида растения. Според “Имам си кошер” в момента силните са замеделците, на които пчеларите по-скоро пречат. Но ако ги няма пчелите, няма да има и живот за растенията.

В САЩ това го разбирали и дори Мишел Обама била пчелар и в Белия дом имало кошери. В Китай пък заради замърсен въздух и пестициди в някои провинции изчезнали пчелите и се налагало опрашването на растенията да става ръчно от хора.

Отпускат 4,3 млн. лв.

субсидия за пчеларството

Европари ще има и за мобилните пчелини

С 4,3 млн. лв. ще бъде подпомогнат сектор “Пчеларство” по държавната помощ de minimis. Условията, по които ще се кандидатства, ще са сходни с миналогодишните и ще бъдат гласувани на управителен съвет на фонд “Земеделие”. Новината съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева при откриването на ХIII фестивал на странджанския манов мед, който се проведе в Царево в началото на август.

Тя обясни още, че с одобрението на първата нотификация на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за първи път ще се осигури директна подкрепа за мобилното пчеларство по мярка “Агроекология и климат” за осигуряване на разнообразна паша на пчелите.

“Тази мярка бе приета с различни условия, с изискване за

мобилни пчелини в

територии, които са

защитени в “Натура 2000”,

и в териториите на други райони с различни природни ограничения. Има и срокове, в които мобилните пчелини трябва да пашуват на тези места”, поясни министърът. Тя информира, че плащането, което ще се получи, е на стойност 15,37 евро на пчелно семейство.

Десислава Танева припомни, че идеята за мярката е възникнала в началото на нейния мандат и сега, година и половина по-късно, пчеларите ще могат да се възползват от европейската подкрепа, което ще доведе до ръст в сектора.

Според агроминистъра е важно да се преработва добитият мед, за да може при продажбата му той да се продава в завършен търговски вид и с по-висока добавена стойност.

“Процедурата по изготвяне на защитеното наименование за произход “Странджански манов мед” е на финален етап в министерството на земеделието и ще бъде изпратена в ЕК за вписване в европейския регистър”, информира още Танева.

Според данните на агроминистерството сектор “Пчеларство” е изключително експортно ориентиран отрасъл - в най-голяма степен от всички сектори в земеделието. Производството на пчелен мед в България през 2015 г. е било около 11 400 тона, от които 9400 тона са за износ.

Около 18 000 пчелари са регистрирали пчелините си като животновъдни обекти. На условията за подпомагане по държавната помощ вероятно ще отговарят 5-6 хил. Близо

800 000 са и

регистрираните пчелни

семейства у нас

Те реално обаче са повече, защото по-малките не ги отчитат. Все пак в последните години броят на регистрираните кошери се увеличава заради различните програми за подпомагане.

ЕС забрани 3 пестицида,

които убиват пчелите

Тази година медът е с 20-30% по-малко

Европейската комисия наложи забрана за използване на три пестицида от т.нар. неоникотиноиди, които убиват пчелите. Ограничението обаче е временна мярка за срок от 2 години и през януари 2017 г. ще бъде преразгледано със събраните нови доказателства. Забраната важи за клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам при обработката на семена, почвени добавки и пръскане на растения, включително и зърнени култури.

Въпреки че

някои природозащитници

искат по-строги мерки,

защото има и изключения, това всъщност е първата регионално наложена и действаща забрана за пестициди - убийци на пчелите, в световен мащаб.

До налагането на ограничението доведоха и данните, че в САЩ от 2006 г. досега има 30-40% загуба на пчелни колонии, а смъртността им в Европа е достигнала средно 20 на сто. Намаляването на пчелите поставя сериозни съмнения как ще се извършва опрашването на растенията в бъдеще. Това ще доведе до значително по-ниски добиви за близо 1/3 от селскостопанските култури. Последните анализи сочат, че положителните ефекти от опрашването се оценяват на 265 млрд. евро. Твърди се и че самият Алберт Айнщайн е казал, че ако изчезнат пчелите от Земята, хората ще оцелеят най-много 4 години след това.

Освен от пръскането с пестициди пчелите умират и от болести. Открити са поне 3 вируса, които ги морят. Сред тях е т.нар. израелски вирус на острия паралич при пчелите (IAPV - Izraeli Acute Paralysis Virus). Той отслабва имунитета на заразените пчели и те умират от банални инфекции.

Пчелите изчезват и от т.нар. от специалистите явление CCD (Colony Collapse Disorder), или деструктивно унищожаване на колониите. Какво точно го причинява, не е напълно ясно. Заподозрени са дори електромагнитните вълни от антените на мобилните оператори.

В България смъртността на пчелите е най-вече заради заразната болест нозематоза. Тя се причинява от вътрешноклетъчен паразит, който е локализиран в епителните клетки. Извън организма на пчелата паразитът съществува само под формата на спора, която не може да се размножава.

Друга разпространена причина за смъртността на пчелите у нас е вароатозата, която се дължи на кърлежи. Те се захващат върху гърба на пчелите, като смучат от кръвта им (хемолимфата) и снасят яйцата си по пилото. Всъщност

до 10% смъртност при

пчелите се смята за

нормална през зимата

“Тази година загубите бяха малки заради голямото роене през пролетта”, каза Никола Николов, собственик на “Медената къща” и 2 пчелина във врачанското село Сираково и с. Желява в Стара планина. Въпреки това годината се очертава много трудна за пчеларите у нас. Добивите от мед са с 20-30% по-ниски, а по места и повече. Причината са многото дъждове в края на май и през юни. Така тази година на практика няма акациев мед.

Новите правила за пръскане на земеделски площи само през деня и след предварително уведомяване на пчеларите са довели до положителни резултати. Последните 2 години били нормални. Според Николов у нас все още мобилното пчеларство не е добре развито и е само около 3%. При него кошерите се местят постоянно, за да са близо до “пашата”. В Италия например собственици на бадемови насаждения давали по 120 евро на кошер, защото така им се повишавали добивите.