Защо и как заграбват историческото ни наследство

България 27.08.2016 10:02

Палежът на Тютюневия град в Пловдив е поредното свидетелство за варварство към историческото ни наследство. С багери, бомби и огън е загробвано миналото на България. От простотия или лакомия. Да бутнеш старината и вдигнеш нещо лъскаво, от което да печелиш. Османските нашественици сривали крепостите във вътрешността на страната, за да не ги използва въстаналото население. Оставяли само онези по границите на империята, какъвто е случаят с Видинската крепост. Онова, което по случайност оцелява, е доразрушено от самите българи.

Този процес започва още през Възраждането

Простолюдието използва руините като кариери за строителен материал. Забива кирки в антични твърдини, кърти мраморни блокове от прабългарски дворци, товари каруци с тухли от византийски градежи. С тях вдигат жилища, плевни и отходни места. В стените на възрожденски къщи са вградени дори тракийски релефи.

В Хисарската крепост например зеят рани. Дупки, чиито автори са обитателите на съседните села Веригово, Момина баня и Миромир. Със средновековния строителен материал те са облагородили своите паланки. Търновската крепост е разрушена до основи още в първите десетилетия на игото. Оцелява само централната порта, за да дочака своя палач след Освобождението. Това е кметът на града Иван Вителов, който подготвя обявяването независимостта на България. През септември 1908 г. кметът мери с шивашки метър портата на Търновград Преценява, че каляската на княз Фердинанд не може да мине през нея. “Да се бутне!”, нарежда градоначалникът. Като вижда какво е сторил, Фердинанд се хваща за главата. Той е отраснал сред европейски старини и знае да ги цени. “Защо го направи?”, пита князът Иванчо. Оня си гризе ноктите и мънка... Простотията е заличила много от лицето на националната ни история. Ярък пример е Карлово.

Градът на Левски не въстава през април 1876 г. и не е изпепелен. Неговата драма е през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Тогава масово клане обезлюдява Карлово. Над 900 българи падат под ятагана и увисват на бесилото. Трагедията е запомнена като Страшното. След Освобождението в Карлово прииждат пришълци от околните села Същите като ония в Хисаря. Те нямат нищо общо с просветителя Райно Попович, нито с първия журналист Иван Богоров. Не са от соя на благодетелите Христо и Евлоги Георгиеви. Бедни духом люде, за които възрожденското огнище не значи нищо. По-късно мутираха в комунисти. Бутнаха Караивановия хан, в който се е укривал Васил Левски. Събориха Часовниковата кула, защото пречела на градския рейс да завива. Взривиха Араповския мост, за да опънат асфалтово платно. Като дете цяла нощ слушах гърмежа на бомбите. Строен е от ученици на Колю Фичето, майстори, каквито отдавна няма по нашите земи. “С историята няма да построим социализъма!”, беше девизът на ония диви години. След 9 септември 1944 г. съветски архитекти прекрояват центъра на София, а машините го разорават повече от бомбардировките.

“Теренът на бъдещия строеж представляваше хаотична картина. Багери, булдозери и камиони кръстосваха в едно пространство, изпълнено с дълбоки ями”, разказва археоложката Магдалина Станчева. Първо е вдигнат колосът на Партийния дом. После израстват Министерският съвет, Държавният съвет, хотел “Балкан” и ЦУМ. “Тогава на Археологическия институт не бе разрешено нито да удължи времето за разкопки, нито бе допусната мисълта за промяна на проектите, за да се запази нещо от откритото”, пише проф. Станчева. При копаенето лъсва ироничният факт, че първите християни са кръщавани под Партийния дом “Тук именно, под западната част на Партийния дом, бе засвидетелствано началото на християнския живот на София”, отбелязва археоложката. Багерите захапват култов комплекс за приемане на новата вяра. Езичниците влизали в преддверие, откъдето пристъпяли към кръщелната. Потапяли се в басейн, облицован с мрамор и пълен със светена вода. Комплексът е построен след Миланския едикт от 313 г., който легализира християнството. Историческият документ е благословен от император Константин Велики. “Сердика е моят Рим”, обичал да повтаря владетелят. Вместо да съхранят тази реликва, силните на деня я погребваха под партийната цитадела. Сега пред Националния археологически музей могат да се видят само отломки от кръщелната. Едно свежо утро на 1977 г. София осъмна без сладкарница “Цар Освободител” Отворена през 1908 г., през нея е минавал пътят на литературната слава.

“Събираше се все културна публика, предимно писатели и хора на писателската и артистичната бохема”, спомня си коренячката софиянка Райна Костенцева. Там е Яворов, допива си кафето и дописва “В полите на Витоша”. Елин Пелин и Александър Балабанов обсъждат последния разказ на класика от Шопско. В ъгъла е самотникът Йовков, който не иска да му досаждат. Легендарното средище се е намирало на бул. “Цар Освободител” и “Г. С. Раковски”, на ъгъла срещу Военния клуб. След 9. IХ. 1944 г. е преустроена в картинна галерия. Варварски беше разрушено през нощта от бригада багеристи. Какво прави Националният институт за паметниците на културата? Има дълбоки подозрения, че е съпричастен към издевателствата над културно-историческото наследство. С дружни усилия чиновниците загробиха един от най-големите амфитеатри в границите на Римската империя. През 2004 г. при изкопни работи на ул. “Будапеща” пак багери удариха в зидовете на антична постройка. Археолозите установиха, че това е Сердикийският амфитеатър, който търсят от десетилетия. Той е построен в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей в Рим. Внушителното съоръжение се показа точно зад сградата на института. Той има власт да забранява строеж върху разкрити археологически обекти.

Вместо да приложат буквата на закона, служителите се направиха на ударени с гладиаторски боздуган. Получиха амнезия! Столичната община също си затвори очите Главният архитект нямаше време, умуваше как да премести лъвовете от едноименния мост, за да построи на тяхно място метростанция. И докато цялата компания се ослушваше, над античния амфитеатър щръкна лъскав хотел. В мазето сега са изложени няколко камъка, около които мирише на манджи и бира. Чисто български патент е първо да погребем една реликва и после да я възкресяваме от гроба като Болния Лазар. Търновската порта е възстановена с нови камъни. Карловската кула е вдигната отново със съвременни материали. За Сердикийския амфитеатър преди години заместник-кметът по културата д-р Тодор Чобанов обеща: “Останките от амфитеатъра на Сердика в центъра на столицата ще бъдат възстановени.” Кога ще се случи това. Как режисьорът и актьор Васил Гендов и Петър Димков спасиха къщата на Левски До 1933 г. на нейното място е имало клозет Българинът обича да кляка върху историческата си памет. В различни епохи като нужници са омърсявани мавзолеят на княз Александър Батенберг и този на Георги Димитров. Най-крещящият пример за “отходната философия” на нашенеца е родната къща на Васил Левски. Преди да бъде възстановена, на нейното място е стърчал клозет. Резилът лъсва през лятото на 1933 г. Тогава в Карлово пристига пионерът на нашето кино Васил Гендов. Ще снима филм за Васил Левски.

Старец му показва дома на Апостола. Полусъборен дувар и останки от стена са оцелели от времето на игото. Половината имот е сметище, другата половина е обсебена от съседите Чардаклиеви. “Ето там - сочи дядото, - зад оградата, където се вижда малката дървена постройка, е точно мястото, където се е родил Левски. Идете и вижте какво е построено върху родната къща на великия Апостол.” “Това беше една пералня с каменни плочи и до нея клозет. Подчертавам: клозет за нуждите на Чардаклиеви - пише очевидецът Гендов. - Нещо повече - оказва се, че още утре всичко ще се събори, за да бъде прокарана улица. В 7 часа заранта работници ще размахат кирки и окончателно ще затрият дома на Апостола.” Ужасеният Гендов зарязва филма и хуква да спасява. С още трима от снимачния екип нахълтва при помощник-кмета. “Вие чували ли сте нещо за Херострат?”, пита го актьорът. Онзи отвръща, че ако е от Карлово, трябва да го познава. После му светва: “Аха, вие говорите за новия път към гарата ли? Това е решение на общинския съвет и не подлежи на коментар", отсича първенецът. Васил Гендов обаче се сеща, че командирът на карловския гарнизон е негов роднина. Това е бъдещият лечител Петър Димков, по онова време с пагони на полковник. Актьорът отива в казармата, където офицерът изслушва разказа за готвеното кощунство. Кипва! Димков нарежда да приготвят гарнизонния файтон, ще търсят самия кмет Аристотел Янакиев. Той е член на Демократическата партия, на власт е, ще помогне.

Аристотел, чийто древен адаш е съвременник на Херострат, вдига рамене и мънка: “Регулацията си е регулация, нищо не може да се направи.” Архитект на нужника е първи братовчед на Левски Казва се Васил Т. Чардаклиев и отдавна е хвърлил око на съседния имот. Той е запуснат още през 1871-1872 г., когато самотната майка Гина Кунчева отива да живее при дъщеря си Яна. През 1900 г. е приет новият градоустройствен план, който прегазва къщата с улица. През 1902 г. домът вече е призрак. Карловският вестник “Просвета” свидетелства: “Комитетът “Васил Левски” се е отнесъл до общинския съвет да отчужди празните места около къщата, гдето се е родил Левски - от която къща и помен няма сега, - за да построи един увеселителен парк, в дъното на който с време може да се построи един дом за благотворителни цели.” Парцелът наистина е откупен, но продължава да дразни апетита на братовчеда съименник. Чардаклиев прави-струва и през 1926 г. получава разрешение за строеж. Прегражда с дувар част от имота и там, където се е родил Апостола на българската свобода, извисява снага модерен клозет с порцеланово клекало.

От 1900 до 1933 г. градоустройственият план на Карлово е замразен. Защо тъкмо тогава общината решава да прокара въпросната улица? Защото общински съветник е още един адаш на Апостола: Васил Чардаклиев-син. И защото по този начин къщата на братовчеда удобно ще излезе на две улици. Полковник Петър Димков спъва кроежите. Нарежда на подполковник Тунтев да постави въоръжен караул около свещеното отходно място. “Никой да не се приближава!”, гласи заповедта. Сетне Димков алармира София. Оттам съобщават нищо да не се пипа и да се назначи комисия, която да проучи как да се възстанови домът. Реставрацията започва през октомври.

Използват се материали, отделени за офицерски клуб. Помага и цялото карловско гражданство Градежът следва макет, изготвен от Васил Караиванов и Христо Фъргов. Те също са братовчеди на Васил Левски. Роднините на Апостола изживяват болезнено срамния епизод. Доцент Петър Караиванов вади вода от много кладенци, за да докаже, че клекалото не се падало точно там, където е била люлката на големия българин. Дали нужникът е бил няколко метра по-насам, или по-натам, няма абсолютно никакво значение. Важно е не къде са попивали биологичните отпадъци на Чардаклиеви. Важни са психологическите измерения на стореното. Не фактът сам за себе си, а мястото на случката в контекста на българската душевност. /24chasa.bg