Парижки прокурор наскоро призова за повдигане на обвинения срещу бивш изпълнителен директор и шестима висши мениджъри на „Франс Телеком“ за тормоз на работното място. Препоръката е следствие от дълго разследване на самоубийствата на редица служители на компанията в периода 2005-2009 г. Прокурорът обвини управлението в умишлено „дестабилизиране“ на служителите и създаване на „стресиращ професионален климат“ чрез прилаганата от компанията стратегия на „психологически тормоз“.
Всички отричат обвиненията и сега зависи от съдията да реши дали ще последва съвета на прокурора или ще прекрати делото. Ако разследването продължи, то ще бъде знаков наказателен процес с последици далече извън рамките само на една компания.
Самоубийствата на работното място рязко се увеличиха в международен план, като нарастващ брой служители избират да отнемат живота си поради изключителен натиск на работното си място. Последните изследвания в САЩ, Австралия, Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Тайван сочат към рязко покачване на самоубийствата в контекста на генерализирано влошаване на условията на труд.
Увеличаващите се самоубийства са част от дълбоките трансформации на работното място, които се случиха през последните 30 години. Тези трансформации може би се коренят в политическия и икономически преход към глобализацията, което промени коренно начина, по който работим.
В следвоенната ера на Форд в промишлеността (инициирана от американския производител на автомобили Хенри Форд), работните места като цяло осигуряват стабилност и ясно кариерно движение за мнозина, което позволява на хората да определят своята колективна идентичност и своето място в света. Силни синдикати в големите промишлени сектори означаваше, че служителите могат да преговарят за своите права и условия на труд.
Но днешното глобализирано работно място се характеризира с несигурността на работата, интензивен труд, принудителни преназначения, гъвкави договори, наблюдение на работниците и ограничена социална защита и представителство. Договори без работно време са новата норма за много хора например в сферата на хотелиерството и здравната индустрия.
Сега не е достатъчно просто да работим усилено. По думите на марксисткия теоретик Франко Берарди "душата е в състояние да работи" и работниците трябва да се отдадат изцяло на нуждите на компанията.
За икономиста Гай Стандинг неосигурените са новата социална класа на XXI век, сред чиито характеристики са липсата на сигурност на работното място и дори базисна стабилност. Работниците влизат и излизат от работи, които придават малко смисъл на живота им. Тази промяна има вредно въздействие върху опита в работата на много хора, със зачестяващи случаи на остър стрес, тревожност, нарушения на съня, изтощение и безнадеждност, в някои случаи и самоубийство.
Отговорност на компаниите
И все пак от шефове на компании рядко се търси отговорност за причиняване на такава мизерия на техните служители. Самоубийствата във „Франс Телеком“ бяха предшествани от друг придобил гласност случай в голяма мултинационална компания – „Фокскон Текнолъджи Груп“ в Китай, където 18 млади работници мигранти на възраст между 17 и 25 извършиха опит за самоубийство в един от основните заводи на „Фокскон“ през 2010 г. (14 от тях починаха).
Всичките жертви работеха на поточна линия за сглобяване на електронни продукти за някои от най-богатите в света корпорации, сред които „Самсунг“, „Сони“ и „Дел“. Но най-много беше критикувана „Епъл“, доколкото „Фокскон“ беше нейният основен доставчик по това време.

Активисти за правата на труда твърдят, че корпорации като „Епъл“ и техните доставчици трябва да бъдат солидарно отговорни за създаването на условия на труд и натиск от ръководителите, които може да подтикнат към самоубийства на работното място. Обширни интервюта с един от оцелелите от „Фокскон“, една жена, наречена Тиен Ю, която е 17-годишна, когато прави опит за самоубийство, подробно описват тежкия работен режим. Тя каза, че е трябвало да работи на 12-часови смени, пропускала е хранения, за да работи извънредно и често е имала само един почивен ден на две седмици.
Впоследствие „Епъл“ публикува набор от стандарти какво трябва да бъде отношението към работниците, но неговите доставчици продължават да бъдат обвинявани, че нормите са нарушавани. През декември 2014 г., например, Би Би Си излъчи документален филм, наречен "Неизпълнените обещания на „Епъл“", който показа как компанията не е успяла да подобри условията на работа четири години след кризата. Правените „под прикритие“ кадри показаха изтощени работници, заспиващи по време на 12-часови смени и работници, на които многократно крещят мениджъри от нов доставчик,“Пегатрон“ Шанхай, където се сглобяват най-новите айфони. В отговор на разследването на Би Би Си от „Пегатрон“ казаха, че ще проучат информацията и ще предприемат необходимите мерки, ако в техните фабрики бъдат открити някакви нередности. От „Епъл“ твърдят, че правят всичко възможно, за да наблюдава практиките на доставчика в годишните доклади за отговорност на доставчика. Междувременно активисти и изследователи на правото на труд продължават да твърдят за злоупотреби с работници във веригите за доставки на компанията.

Пишейки в края на XIX в. френският социолог Емил Дюркем навежда на мисълта, че самоубийството е един вид огледало на обществото, което разкрива фундаменталния характер на социалния ред в даден исторически момент. „Франс Телеком“ и „Фокскон“ са в различни краища на спектъра на глобализацията – в едната работят чиновници с бели якички във високотехнологични професии, а другата наема млади мигранти от селски райони да работят на поточната линия. И все пак самоубийствата на тези две места разкриват общия облик на глобален икономически ред, който твърде често позволява печалба да има предимство пред всичко останало.
В същото време това продължава да бъде обикновен бизнес за много от най-богатите мултинационални корпорации в света. Но е крайно време всички корпорации от целия спектър да поемат отговорност за собствените си злоупотреби. /БГНЕС
-------------
Анализът е публикуван в The Conversation. Автори са Сара Уотърс и Джени Чан. Уотърс преподава в Университета в Лийдс, а Чан е лектор в Университета Оксфорд.