Гърция престана да прави заглавия. Преди година телевизионните камери бяха насочени към протестиращите по улиците на Атина, защото имаше опасения, че непрекъснато изострящата се през първата половина на 2015 г. криза може да доведе до разцепление в блока с единната валута.
Тази заплаха беше отстранена чрез сделка, в която беше включено и унизително отстъпление от позициите на оглавяваното от СИРИЗА правителство на премиера Алексис Ципрас. Гърция получи спасителен заем, но това беше придружено от тежки условия.
Имаше три очевидни проблема със сделката от 2015 г., която осигури на Гърция трети спасителен заем в рамките на пет години. Първият беше, че новата доза строги икономии ще направи още по-трудно за Гърция да изплува от спада, който беше точно толкова сериозен, колкото в САЩ през 30-те години на миналия век. Вторият беше, че кредиторите на Гърция правеха нереалистични предположения за растежа и намаляване на дефицита. Третият беше, че рано или късно гръцката криза ще пламне отново. Въпросът беше не дали, а кога.
През последните 12 месеца нямаше само лоши новини. Страховете, че доходността по гръцките облигации ще скочи след гласуването на „Брекзит“ за Обединеното кралство, не се сбъднаха. Някои аспекти на тежките рестрикции по отношение на капиталовия пазар, които бяха наложени през лятото на 2015 г. за защита на банковата система, са облекчени. Говори се, че до следващото лято за правителството в Атина ще бъде възможно да събере пари на световните финансови пазари чрез продажба на гръцки държавни облигации.

И все пак всичко това показва, че първите две прогнози се оказаха верни. До миналото лято Гърция беше страдала от пет години на спад. Загубите от него са съпоставили с щетите, които навремето Голямата депресия /1929-1933/ нанесе върху американската икономика.
Резултатите са потискащо непредсказуеми. Далеч от възобновяване на растежа, икономиката продължава да се свива. Националното производство на Гърция е с 1,4% по-ниско през първите три месеца на 2016 г., отколкото е било преди една година. Потребителските разходи са намалели с 1.3%. Отсъстват перспективи за по-добри времена. Гърция остава в дълбока рецесия.
Постоянният слаб икономически растеж тормози опитите за справяне с хроничния проблем с дълга на Гърция. През май 2010 г., когато Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд организираха първия спасителен план, се предполагаше, че бързото възстановяване и твърдият контрол на бюджета ще доведат до постоянен спад на гръцкия национален дълг като дял от Брутния вътрешен продукт. Това предвиждане се доказа като абсурдно оптимистично. С потъването на Гърция все по-дълбоко в рецесията, делът на дълга върви нагоре и в момента представлява около 180% от БВП.

За съжаление, уроците не бяха научени. Спасителният пакет от 2015 г. предполагаше, че Гърция ще постигне бюджетен излишък от 3,5% година след година. МВФ, който вече има една по-реалистична оценка на Гърция, отколкото ЕК или ЕЦБ, заявява, че малко страни са успели да поддържат бюджетен излишък от този размер, и че Гърция може да го направи само чрез по-нататъшно намаляване на заплати и пенсии. От МВФ също така мислят, че "вече е несъстоятелно" да си представяме, че Гърция може да се придвижи от един от най-слабите темпове на растеж на производителността в еврозоната до най-високия.
МВФ казва, че без опрощаване на дълга, дългът на Гърция може да достигне 250% от БВП до средата на века. Германия би предпочели тези дискусии да се отложат за след изборите през есента на следващата година. Но шансовете са, че Гърция ще се върне в заглавията преди това. /БГНЕС
------------
Лари Елиът, в. „Гардиън“.