Автокрациите нямат място в Европейския съюз. И в това отношение не помагат и продължителните присъединителни преговори с Анкара. ЕС трябва да се прости с една илюзия, пише в коментара си германскИят журналист Бернд Ригерт.
Австрийският федерален канцлер Керн изговори това, което отдавна е ясно на всички отговорни политици и в централата на ЕС в Брюксел: присъединителните преговори с Турция трябва да бъдат прекратени. Те всъщност бяха обречени на неуспех още преди тяхното начало през 2005 година. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поне признава, че Турция така и няма да успее да узрее за членството си.
Преди 11 години държавите-членки на Европейския съюз още се надяваха, че за едно десетилетие дружески настроеният тогава към Европа турски премиер Ердоган ще успее да доведе до общността страната си, превръщайки я в модерна демокрация. А тогавашното му кредо, че един ден Турция ще доминира в ЕС бе съзнателно игнорирано.
Днес вече няма надежда. От реформатор Реджеп Ердоган се превърна в автократичен президент, който потъпква правовата държава, ограничава свободата на медиите и на мненията, а напоследък с извънредни декрети подготвя окончателното превръщане на турската държава в президентска република. Неговите обещания да изчисти страната от всички "вируси" ни карат да мислим дори и за по-лошо.
Ердоган и така моделираната от него държава наистина не са узрели за членство в ЕС. А той вече дори и не го иска. Далеч преди провалилия се преврат - през 2014 - президентът каза, че му е "все едно" дали ЕС ще приеме Турция или не. Тогава той разпореди арестите на неудобни журналисти с помощта на послушното му правосъдие. По думите му ЕС не трябвало да се бърка, защото европейските ценности не го интересували.
Въпреки това ЕС още се придържа към взетото отдавна решение да преговаря за членство с Турция. Не е много ясно защо, след като всеки вече знае, че те никога няма да доведат до присъединяването на Турция към Общността. Не би ли било по-почтено, както иска австрийският канцлер, да се започне начисто?
За разширяването на ЕС са нужни двама. И би било честно да се каже, че в момента и Общността не е в състояние да приеме Турция: тя е претоварена както в икономически, така и в институционален план. А и готовността в много от страните-членки за приемането на 80 милиона души, които имат друга култура, е силно ограничена. В Германия, например, консервативната партийна база на Християндемократическия съюз на канцлерката Меркел е категорично против пълноправното членство на Турция.
Самият президент Ердоган се оплака от европейците, които не искали да приемат турците, само защото били мюсюлмани. В което сигурно има някаква истина. Най-вече скептиците сред гражданите на ЕС са против присъединяването на турците, които - като Ердоган - смятат исляма за превъзхождаща идеология и говорят пренебрежително за "християнския клуб" ЕС.
Присъединяването на Турция към ЕС би трябвало да бъде ратифицирано от всяка страна-членка, отчасти включително с референдуми. А при това положение изгледите за положително решение не изглеждат много добри. Т.е. крайно време е двете страни да се договорят за нова цел в преговорите помежду си. Засиленото икономическо сътрудничество и партньорството в сферата на сигурността за защита от тероризма са теми, към които и двете страни имат голям интерес. /БГНЕС