На фона на растящото напрежение в отношенията с Русия в западната преса се отделя все повече внимание на това, което на Запад привикнаха да наричат „путинова пропаганда“. Във в. „Сън“ неотдавна излезе статия за откриването на ново бюро на агенцията „Спутник“ в Единбург, озаглавена: „Бляскавите момичета на путиновата пропаганда: лицата на новата информационна агенция, призвана да дестабилизира Великобритания“. А в. „Дейли Мейл“ публикува материал със заглавие „Владимир Путин води против Великобритания пропагандна война“.
А буквално преди няколко дена в. „Таймс“ съобщи за експеримента, проведен от студентката от философския факултет на Оксфордския университет Моника Рихтер – от него излиза, че хората, които гледат целодневния информационен канал Russia today (RT), по-често са носители на враждебни към Запада възгледи. Тонът на статията в „Таймс“ не остава съмнения за нейното настроение: RT кани в своя ефир „никому неизвестни“ и непризнати експерти, често подлагайки се на забележки от страна на Ofcom (управлението по комуникациите във Великобритания) за превзетост и необективност, но най-лошото от всичко е, че излиза, че на канала действително се удава „да настройва своите зрители против Запада“. Тук може да се види скрития подтекст – така да се каже не трябва да се използват други медии, освен западните, че то изведнъж може да се окажеш предател на страната си.
Но независимо от това, доколко обективна или необективна е RT или доколко голямо е нейното влияние върху западната аудитория, подобен под полемика е подложена на класическата заблуда, че медиите на нашите официални противници по дефиниция лъжат, а „нашите“ медии съзнателно трябва да бъдат смятани за честни и обективни.

Освен това се създава впечатлението, че нашето правителство води правдиви „отношения с обществеността“, „стратегическа комуникация“ и се занимава с „публична дипломация“, докато в същото време руските медии само „лъжат“ чрез своята „пропаганда“.
Нито едно от тези твърдения няма научна обосновка. Голям брой научни изследвания, проведени в продължение на няколко десетилетия, показват, че позицията на западните медии, като правило, е близка до позицията на правителството на съответната западна държава, особено в сферата на външната политика. По ред причини, сред които трябва да бъде спомената повишеното доверие към правителствените лица като към източници на новини, информация, икономически ограничения, акцент на такива „приоритетни“ ценности като едрия бизнес и добрия стар патриотизъм, масовите западни медии често не отговарят на определението демократични, въпреки тяхната независимост. Провеждайки собствено изследване на отразяването на нахлуването в Ирак през 2003 г. от медиите във Великобритания, Манчестърският университет откри, че голяма част от основните медии във Великобритания предпочетоха да пускат публикации в подкрепа на официалната позиция, а не да я поставя под съмнение.
Що се отнася до предполагаемо добрата комуникационна дейност на нашите собствени правителства - отново, има широки основания да се поставя под въпрос вярата, че "стратегическите комуникации" на нашите правителства са напълно лишени от тази манипулативност чрез „пропаганда“, в която е обвинявано руското правителство. Всъщност западните правителства често прилагат стратегията на манипулации чрез заблуждаващи техники, включващи в себе си преувеличение, премълчаване и вкарване в заблуда. Неотдавна това беше показано по съвършено очевиден начин по отношение на подготовката за нахлуване в Ирак, когато правителството създаде манипулации с разузнавателни данни, за да получи обществената подкрепа за нахлуването в тази страна.
Нещо повече, в неотдавна публикувания доклад на Чилкот се описва как непосредствено след терористичния акт на 11 септември „привържениците на агресивната смяна на режима“ във Вашингтон заявяват, че „коалицията, създадена с една цел (т. е. за борбата с международния тероризъм) може да Бъде използвана за отстраняването и на други проблеми в региона“. А самият Тони Блеър каза, че „войната с тероризма“ на първия и втория етап изисква воденето на „последователна и целенасочена пропаганда“.
След прочитането на тези документи неволно се налага извода, че западното общество е попаднало на каишката на мощна пропагандна кампания, в рамките на която терористичните заплахи се използват за „решаването на останалите въпроси“. Тази кампания е била планирана от нашите правителства и приведена в действие чрез „нашите“ си медии. По този начин практиката на пропаганда и заблуда представляват феномен, присъстващ не само в дейността на незападните правителства, но и на процъфтяващите западни демократични държави.

Днес е лесно читателите и зрителите да се объркат в света на новините, поради което избора на медии, на които може да се довериш, е актуален както никога досега. Планетата е разтърсвана от голям брой конфликти, а колко още спящи точки на напрежение има! Добавете тук острите проблеми, свързани с екологията, бедността и недостига на ресурси, и тогава ще стане разбираемо защо за съвременния човек е толкова важно да се научи правилно да си избира източниците на информация и да се защитата срещу манипулиране. Първата стъпка към повишаването на съзнателността се състои в това да престанем да възприемаме нашите власти и медии като непорочни институции, които не са способни на манипулации, и да се откажем от демонизирането на „чуждите“ правителства и медии, обвинявайки ги в пропагандни лъжи.
Второ, трябва да се признае, че важни сведения може да се почерпят от различни новинарски организации, включително тези, които насмешливо биват наричани „пропагандни“ - Russia today, al-Jazeera и Press TV. Основните медии (независимо от страната на произход) обикновено се отнасят твърде напрегнато към политическите и икономически играчи, поради което ние, като потребители на новините, сме длъжни да се запознаваме с алтернативни новини и информационни ресурси, такива като Media Lens и Spinwatch. И, накрая, необходимо е да изучаваме стратегиите за манипулиране, които всички правителства използват за формиране на мнението и поведението на населението.
Ние живеем в епоха, когато медиите са доминирани от представители на аналитични центрове и занимаващи се с пиар хора. Би ни искало повече да бъдат задействани учени в качеството им на източник на (относително) независими коментари и анализи. Много от предложените мерки ще окажат изискващи твърде много ресурси и време, но живеем в динамично време, когато залозите с всяка година стават все по-високи. Потребността на обществото от информация и защита от манипулиране е висока както никога досега. /БГНЕС
-------------
Пиърс Робинсън, в. „Гардиън“.