Населението на европейските държави е разделено както никога през последните 70 години. И това разделение отдавна не е между леви и десни, а между традиционалисти и глобалисти. Разграничение на тези, подкрепящи отварянето и премахването на националните граници в името на свободната търговия и свободното предвижване на капитала от другите, определящи се като патриоти, защитаващи съхраняването на националните традиции, идентичност и икономика.

Това е също разделение на поколения. От едната страна са представителите на поколението на възраст над 40 години, тези, за които националната култура и държавност имат по-голяма стойност от идеите на глобализма. И преминалите през новите учебни програми на училищата и висшите учебни заведения след 90-те години млади европейци, обучвани в противоположни на традиционализма идеологии, ценностна система джендър и нео либерални модели на подражание. Резултатът е развитието на безкритичния консумативизъм в голяма прослойка от населението.

Въпреки и на перифиерията на ЕС, тези тенденции достигнаха и България. Но докато в редица европейски държави „главоболия” на глобалистите създават набиращите все по-голяма подкрепа от населението патриотични партии и лидери - Националния Фронт във Франция, Партията на Свободата в Австрия, Алтернатива за Германия и много други, в България традиционалистическото пространство като че ли остава незапълнено. Регистрираните патриотични движения и партии са своеобразно разклонение на политическия елит, срещу който останалата част от традиционна Европа обединява вота си.

Наблюдаваното развитие в България е интерсно, погледното и от аспекта, че за противници на глобализацията се посочват именно частите от населението, загубили чрез нея икономическа и социална перспектива за реализация и бъдеще в собствената си държава. Вотът за Брекзит е типичен пример отразяващ протеста на жертвите от политиката на отворените врати.

С наближаваща дата за провеждане на президентските избори у нас, 6-ти ноември, номинираните до сега алтернативни на мейнстрийм политиката кандидати за президентския пост, едва ли могат да се наредят по популярност и подкрепа от населението, както европейските им колеги Норберт Хофер, в Австрия или Марин льо Пен във Франция. Както написа един български политолог преди време: „Българинът остава страничен зрител на собствената си драма” (Румен Дечев).

Гореспоменатите наблюдатели често аргументират незаинтересоваността си от президентските избори с това, че ролята на президента била незначителна. Имайки предвид обаче едни от основните правомощия, които българският президент притежава, а именно - сключва международни договори в случаите, определени със закон (това са най-важните международни договори); има право на отлагателно вето при приемането на законите; прави предложение пред НС за референдум; назначава определена част от конституционните съдии; върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България; назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и други, ролята на президента предвидена от Конституцията на Република България в политическия живот на страната е огромна. Избирането на президент също е един от малкото случаи, предвидени от Конституцията, където гласоподавателите упражнят вота си чрез принципите на пряка демокрация.

Нетрадиционни времена раждат и нетрадиционни идеи. Интересн, предложение за номинация на независим кандидат президент представлява това на инициативен граждански комитет, обединил се около личността на Отец Боян Саръев. Според инициаторите подобна кандидатура би обединила традиционалистите в българското население, които са загубили доверие в съществуващите патриотични партии и техните представители. Несъмнено тази номинация би събудила и огромен интерес сред политиците традиционалисти в Европа и света.

Фейсбук страницата “Отец Саръев президент”, от нейното създаване от преди около два месеца до сега, е събрала над 5.500 харесвания.

Преди България, на втори октомври, австрийци ще гласуват повторно на балотаж за избор на президент на алпийската република. Очаква се победа на националистите.

А в България?
Мирослава Димитрова-Козлеков, news.bg