Кети Маркова е родена на 21 септември 1963 г. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Започва кариерата си на съдия през 1986 г. От 2005 г. е съдия в Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Правораздава във върховния съд до 2012 г. , когато е назначена в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев. Интервюто препечатваме от legalworld.bg.

- Съдия Маркова, Конституционният съд "оряза" въпросите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави" и гласувани официално без резерви от Народното събрание. Искането за произнасянето на съда по тях беше на президента Росен Плевнелиев, а Вие сте назначена в КС именно от него. Как ще отговорите на съмненията във Вашата безпристрастност?

Сигурно ще ви разочаровам, но нямам никакво намерение да доказвам своята "невиновност", а иначе всеки е в правото си да се съмнява в каквото си поиска, включително и в моята безпристрастност. Да, аз съм назначена от президента и високо ценя признанието да съм първото му назначение в Конституционния съд. Когато президентът ме номинира, имах зад гърба си 25-годишната биография на съдия, от която не мисля, че имам основание да се срамувам. Както се казва, цял живот съдия. От младши съдия до съдия във Върховния касационен съд, и то без да пропусна стъпалото на нито една инстанция. Тези, които ме познават, добре знаят, че никога не съм била от кротките, послушни и удобни за началниците си съдии. В годините съм се произнесла по хиляди дела, включително с т.нар. " висок обществен интерес" - срещу депутати, министри, магистрати, кметове, някои от най-емблематичните дела на прехода. Съдебните актове са налице. Също и тези на Конституционния съд, заедно с всичките ми особени мнения и становища, които вече не зная колко са. Не се учудвайте, че между тях ще намерите и такива, постановени по искания на президента, за които мнозинството е приемало, че са основателни, а аз съм била на обратното мнение. Който иска - да чете и да разсъждава върху моята не/зависимост.


Внушението е, че съм удобният докладчик по това дело не ми звучи сериозно. Освен мен, в състава на съда има още единадесет съдии от различните квоти. Делата се разпределят по реда на старшинството и това правило никога не е нарушавано. Просто беше дошъл моят ред, а ще бъда съвсем искрена с Вас, когато това се случи, съвсем не ме зарадва. Важно е да се знае, че решенията се вземат с гласовете на целия състав от дванадесетте конституционни съдии и някак не разбирам как всички ние едновременно се оказахме лишени от всякакво чувство за обективност, почтеност и независимост на убежденията. А решението по делото, което Ви интересува, е взето единодушно.

- Още преди допускането на искането на президента имаше упреци, че то е опит да се отнеме думата на суверена и да се бетонира политическото статукво. Безспорно КС се произнася по искания за установяване на противоконституционност на решения на Народното събрание, а Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изрично възлага на съда да реши споровете за конституционност на решението на парламента за произвеждане на национален референдум. Докъде обаче се простират границите на този контрол, допустимо ли е КС да редактира волята на хората, които искат да се произнесат по даден въпрос?

Нека внесем едно уточнение - КС нито е редактирал волята на хората, нито пък има правомощието да го прави. Той единствено проверява акта на Народното събрание за съответствие с Конституцията, а това е нещо съвсем различно.


Сега за границите на контрола за конституционност. Тези граници се съдържат в самата Конституция. Внушението, че когато гражданите инициират национален референдум, те не могат да бъдат ограничавани по отношение на въпросите, е най-малкото правно невярно. В мотивите на решението този въпрос е обсъден подробно и за мен е практически невъзможно сега да възпроизведа пред Вас всички правни съображения на съда. Принципът на народния суверенитет е основополагащ принцип на конституционния ред, но той не може да бъде фриволно интерпретиран, каквито послания се разчитат напоследък. Свидетели сме, че в него се влага съдържание, съвсем различно от предвиденото в Конституцията. Съвременният конституционализъм е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което създава, и това трябва ясно да се каже. Народът, в качеството си на носител на суверенитета, едновременно поставя ограничения на публичните власти, но и доброволно се поставя под действието на основния закон. Важно е също да се припомни и конституционната забрана за своене на суверенитета - т.е. никоя част от народа, политическа партия, организация или личност не може да идентифицира себе си със суверенния народ. Същото е когато говори от негово име. Вие преценете дали тези, които издигат лозунга "Ние сме народът" са наясно с Конституцията и я спазват.

Ако се върнем към инициативата за произвеждане на национален референдум съвсем не е случайно, че Народното събрание е определено като един своеобразен посредник и филтър, на когото е възложена преценката дали субектът на инициатива е изпълнил изискванията на Конституцията и закона. Точно това осигурява гаранцията, че гражданите ще могат да вземат такова решение на референдума, което Народното събрание да може да изпълни, т.е. да е от неговата компетентност.

Референдумът е наистина едно могъщо средство на пряката демокрация, и точно затова е недопустимо то да бъде използвано за цели, несъвместими със самата демокрация. Упражнявайки информирано своите конституционни права, гражданите трябва да се противопоставят винаги, когато биват ангажирани с подкрепата на правно невъзможни каузи, но обслужващи популизма, демагогията, манипулацията. Тяхно право е решението им да реагират по адекватния начин, за да не допуснат да се спекулира с техните очаквания, или образно казано - да останат излъгани.

В тази връзка силно се изкушавам да кажа колко много ми се иска българските граждани да познават Конституцията поне толкова, колкото компютъра или смартфона си. Неотдавна уважаваният наш конституционалист проф. д-р Снежана Начева представи идеята си за инициатива "Да четем Конституцията", която всички приветствахме като навременна и много полезна. Затова мисля, че и вие - представителите на медиите, можете да направите много.

- Как приемате твърдението, че на депутатите не им "стискаше" да понесат политическите последици от изваждането на част от въпросите и затова "горещият картоф" беше прехвърлен на КС?

Народното събрание взе своето решение и то е такова, каквото е. Дали е било продиктувано от съображенията, които споменавате, аз не мога да кажа. Може би е по-удачно да отправите въпроса към някой от народните представители, гласувал в подкрепа на този акт. Ако погледнем обаче малко назад, няма как да не забележим, че парламентът е демонстрирал и по-различен подход - преценявал е да допусне ли въпросите за референдум, във вида, в който са му предложени, да ги прередактира, или изобщо ги отхвърли. Говоря и за настоящата, и за предишни легислатури.

Дори и решението да е политически мотивирано, нека не забравяме, че все пак Народното събрание е политически орган. Това, разбира се, съвсем не го освобождава от задължението да съобразява всички свои актове с Конституцията и законите. И точно тук е съществената му разлика с КС, който макар и да не е съд в тесния смисъл на това понятие, е неполитическият и равноотдалечен от всички власти пазител на Конституцията, в чиято компетентност е възложен контролът за конституционност на законите и другите актове на парламента, както и тези на президента. Казано с други думи, ако за Народното събрание е възможно да вземе политическо решение, разбира се с риска то да бъде обявено за противоконституционно, за Конституционния съд това е напълно недопустимо.

- Конституцията обаче не ограничава въпросите, които могат да бъдат поставени на национален референдум. Това е направено впоследствие със закон, който регламентира например, че гражданите не могат да решават въпроси от компетентността на Велико Народно събрание. Но контролът, който извършва КС, е само относно конституционосъобразността на решението за провеждане на допитване до народа.

Напротив, ограничава ги, и този извод се извежда не от конкретните законови разпоредби, които вероятно имате предвид, а директно на конституционно ниво. Той следва от анализа на релевантната съвкупност от конституционни норми, уреждащи правомощията на Великото Народно събрание и обикновеното Народно събрание, в корелация и с основните принципи и ценности, прогласени с Конституцията, разглеждани и оценявани комплексно и в тяхната взаимна връзка. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление само доразвива основните конституционни положения, но в пълен синхрон с линията, очертана в Конституцията, и точно поради това няма да се съглася с критиките към съда, че се излиза от полето на Конституцията и преценката се прави на ниво закон. Надявам се, че никой не очаква Конституцията да съдържа изрични разпоредби за всеки конкретен проблем, който житейските реалности биха поставили, а може би и лимитиран списък на въпросите, които могат да бъдат поставяни на национален референдум. Не това е предназначението ? на основен закон на държавата.

- И все пак, като реши, че броят на народните представители не може да бъде определян на референдум, КС не прехвърли ли правомощията си? Не е ли прекалено да се твърди, че от това дали депутатите са 120, 200 или 240 зависи формата на държавно управление?

Да, решението на Конституционния съд е категорично, че въпросът за броя на народните представители, по-конкретно за тяхното намаляване от 240 на 120, не може да бъде решен с национален референдум. Проблемът се отнася до формата на държавно управление, тъй като съществено се засяга организацията, структурата и дейността на Народното събрание.

Приемането на нова Конституция, както и всички съществени изменения в действащата, включително по въпросите за промени във формата на държавното устройство и държавното управление, са възложени в изключителната компетентност на Велико Народно събрание. Това съвсем не е случайно, защото е необходимото и изрично предвидено конституционно препятствие пред всяко мнозинство, във всяка поредна легислатура на обикновеното Народно събрание да променя основните принципи на структурата и функциите на конституционните органи в държавата. Вземайки решението си по делото, съдът не е " прехвърлил" правомощията си, не се е отклонил нито от Конституцията, нито от обвързващата го постоянна практика на КС.

- Като че ли най-много дискусии предизвика въпроса за т. нар. шерифи, които да се избират от местното население и то най-вече с това, че звучи екзотично за България. Това обаче прави ли го противоконституционно?

Вярно е, че въпросът за "шерифите" звучи екзотично. Не всяка екзотична идея обаче е противоконституционна. Разбира се, и не всичко противоконституционно звучи екзотично. Ако ми позволите да продължа шегата, ще кажа, че този случай е 2 в 1- и екзотично, и противоконституционно.

МВР е част от структурата на изпълнителната власт, която по Конституция е конструирана в съответствие с няколко основни принципа, приложими във всички нейни сегменти: непрекъснатост, йерархичност, единство, назначаемост, колегиалност и ресорност, а те по дефиниция изключват правната възможност за преки избори в тази сфера. Единственото изключение от това правило са кметовете, но то е изрично уредено и не би могло да се тълкува разширително.

Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления на МВР, каквито са в действителност длъжностите на "шерифите", имат своето точно място в строго йерархичната структура на министерството. Действащият конституционен модел не допуска съвместяването на пряк избор на директор на областна дирекция на МВР например, който същевременно да е поставен на пряко подчинение на главния секретар на МВР. Няма как изпълнителната власт, включително нейният политически връх - Министерският съвет, да носи отговорността за осигуряване на обществения ред и националната сигурност и същевременно да е ограничена откъм механизми и инструментариум, необходими за да осъществи конституционно вменените ? функции.

Подборът на кадрите, които експертно да осигуряват изпълняването на държавната политика в посочения ресор, е само един от комплекса очертаващи се сериозни проблеми. Реална е опасността пряко избраният директор да провежда собствена местна политика и тя да се окаже напълно различна от държавната, и то в условията на унитарна държава. Изборите са изначално несъвместими със статуса на изпълнителната власт и затова се питам как авторите на подобни идеи въобще си представят предизборната кампания, нейното финансиране, агитацията "за" и "против" кандидатите, поемането на определени ангажименти, възможното участие на политически сили, икономически структури и др. Още по-любопитно е как те си представят, че вече избраният по този начин кандидат, изведнъж става политически неутрален, изпълнявайки конституционните изисквания.

Ако всичко това изобщо е възможно да се случи, то трябва да е предшествано от радикална промяна на конституционния модел на изпълнителната власт, т.е. проблемът отново опира до промяна на формата на държавното управление, и следователно е от изключителната компетентност на ВНС, а това прави националният референдум по този въпрос невъзможен.

- Нека се спрем и на темата за електронното гласуване. Тук след проведен референдум, на който над 69 на сто от гражданите гласуваха за въвеждането му, самият парламент измени Изборния кодекс и предвиди експериментално гласуване след 2018 г. После пак допусна гражданите да бъдат питани по темата. Толкова ли е проблематично това за правната стабилност?

Това е едната страна на проблема, която е бих казала, второстепенна за крайния резултат. Факт е, че при произведения през октомври 2015г. национален референдум, с едно убедително мнозинство българските граждани отговориха положително на същия въпрос, който се предлага и сега. Тъй като обаче броят на гласувалите в референдума е по-малък от този на участвалите в последните парламентарни избори, въпреки постигнатия резултат, предложението, предмет на референдума, не е прието. Това е действителната правна пречка за произвеждане на нов национален референдум по същия въпрос преди изтичането на 2 години от датата на предишния.

От друга страна, съобразявайки се именно с резултатите от произведения национален референдум, Народното събрание прие правна уредба на бъдещото експериментално дистанционно електронно гласуване. Не си представям как инициативата "Референдуми до дупка" се вписва в представата за българския конституционен стандарт на правовата държава./clubz.bg