Папа Франциск дари € 5 хиляди за Голяма базилика в Плиска
България 26.07.2016 18:31
С разрешението на папа Франциск са отпуснати 5 хил.евро за реставриране на Голямата базилика в Плиска. За това увери директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който е получил писмо от папския нунций в България – Н.Пр.Анселмо Пекорари
„Този принос е в рамките на отбелязването на 1 150 години от първите отношения между Римския папа и Българското царство”, се казва в писмото.
Припомняме, голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс. В него има базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.
В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар. кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика.
„Този принос е в рамките на отбелязването на 1 150 години от първите отношения между Римския папа и Българското царство”, се казва в писмото.
Припомняме, голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс. В него има базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.
В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар. кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика.
CHF | 1 | 2.00187 |
GBP | 1 | 2.27939 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62978 |
USD | 1 | 1.81667 |
Последни новини
- 19:36 БФС и клубовете решиха: Първа лига остава с 16 отбора, но форматът ще е различен
- 19:26 Японската практика „Шинрин-йоку“ или как природата лекува стреса
- 19:17 Директна авиолиния ще свързва София и Баку
- 19:08 Над 40 живота е спасил доброволец от БЧК-Варна, сред тях и на много деца
- 18:59 Плаж Навагио на Закинтос ще остане затворен и това лято
- 18:53 АДФИ с доклад за заплатата на Лена Бориславова, пращат го в прокуратурата
- 18:49 Ердоган на среща с кувейтския емир: Позицията на Кувейт укрепва палестинската кауза
- 18:38 Отидоха си култови актьори от "Брилянтин" и "Игра на тронове"