Древните изследователи са се питали къде ли се намира краят на Земята. Някои са вярвали, че след онази планина започва нищото, други са вярвали, че голямото море се излива в безименната бездна.

По-късно идва голямата новина, че планетата ни е кръгла и няма начало и край. Дали обаче това е така? Дори съвременната наука е определила едно място като въображаем край на Земята. Става дума за сектор в Тихия океан, който се намира на 4828 км от източния бряг на Нова Зеландия и на 3218 км северно от Антарктида. Това е едно от

най-отдалечените

места на Земята.

Точно там през 2024 г. е планирано да бъде погребано най-високотехнологичното изобретение на човечеството - Международната космическа станция (МКС).

Подвижният ни космически дом беше изведен в орбита през 1998 г. и трябва да приключи своя път след 8 години. Някои ще кажат, че има време дотогава и няма смисъл отсега да се притесняваме, но по космическите стандарти тези 8 години ще минат като един миг и е време да бъдат направени конкретни планове. Обикновеният човек трудно би могъл да си представи каква подготовка трябва, за да може тежащото 450 тона чудовище да бъде върнато обратно на Земята, и то така, че да не разруши до основи цял град. Още по-амбициозна задача ще е изграждането на нова космическа станция, която да замени старата и да помогне за по-бързото овладяване на Космоса.

Водещите космически сили добре осъзнават, че

нямат време за разтакаване.

Основният въпрос, който занимаваше учените, е къде да се приземи МКС, след като бъде насочена към земната повърхност. Според плановете с навлизането си в земната атмосфера голяма част от модулите ще изгорят, но все пак ще остане достатъчно метал, който ще има смъртоносно влияние върху всичко живо на Земята.

Затова и пенсионираната станция ще бъде насочена към онова отдалечено място в Тихия океан, за което вече стана дума. Наричат го още Океански полюс на недостъпността - което означава, че е най-отдалечената точка в нашите океани от каквато и да било суша. Мястото не е подходящо за екскурзии, но за сметка на това е идеално за погребения на

морално остарялата апаратура.

От 1971 г. досега там са потънали стотици космически апарати на Русия, Европа, САЩ и Япония. На това място океанът е дълбок над 4 км и няма проблем да приеме излязлата от употреба апаратура. Там с почести е пратена към дълбините и предишната международна космическа станция "Мир". Само дето сегашната МКС е три пъти по-голяма и тежка от "Мир".

През 2024 г. двигателите й трябва да я насочат към земната орбита. Преди това астронавтите ще демонтират абсолютно всеки уред, който става за повторна употреба.

Обезкостеното гигантско туловище

ще навлезе с огромна скорост в земната атмосфера и ще се разпадне на части. Възможно е останките да се разпръснат в зона с дължина 643 км и широчина 48 км. Със сигурност е добре в този момент в района да е чисто от петролни танкери или луксозни круизни кораби.

"Ще бъде изключително жалко да се разделим с едно от най-великите творения на човечеството. То стана възможно благодарение на уникалното сътрудничество между нашата, европейската, руската, канадската и японската космическа агенция. През далечната 1998 г. изстреляхме първите два модула, а след това добавихме още 13. Растеше пред очите ни и свърши велики неща за науката. Просто не мога да си представя, че идва времето, в което ще потегли към океанското дъно", развълнуван е американският инженер Джеф Уилямс. Именно той в момента е на борда на МКС, като това е третата негова мисия. Едва ли има по-добре подготвен от него по въпросите на космическата ни станция. Само преди дни Уилямс се похвали от Космоса, че корабът е направил своята 100-хилядна обиколка на Земята. Той се движи с впечатляващите 28 000 км в час и прави една пълна обиколка на планетата за 90 минути. От извеждането си в орбита досега МКС е изминала невероятните 2,6 млрд. мили, което е приблизително 10 отивания и връщания до Марс. Очевидно е, че техниката работи перфектно и до този момент не е имало нито един критичен момент при пристигане и тръгване на астронавти, въпреки че от 2000 г. насам на борда постоянно има екипаж.

За сметка на това там не липсват достатъчно любопитни моменти, които разнообразяват иначе

скучното космическо ежедневие.