Полша е изправена пред риска да има две паралелни несъвместими правни системи

Избрано 06.07.2016 08:07

Гласуването във Великобритания на референдума за членството на страната в ЕС като че ли измести на заден план много въпроси, свързани с положението в отделните страни на общността. Но проблемите, произтичащи от политиката на управляващите в Полша и отношенията им с Брюксел все така са на дневен ред. За това потърсихме за коментар един от хората, които познават процесите в детайли - Роберт Смолен. Той е председател на Управителния съвет на научната фондация „Анджей Фрич Моджевски“-Център за стратегически анализи и председател на Полската асоциация за интеграция - EUROPA.
Той даде интервю специално за агенция БГНЕС, чийто пълен текст публикуваме.
-Как според вас ще се развие настоящата криза в отношенията между ЕС и Полша ?
-Като цяло има логика на напрежението в отношенията между настоящото правителство на Полша и институциите на Съюза и по-голямата част от членовете на ЕС. “Право и справедливост”, управляващата в момента партия, има за цел преоформяне на структурите и процедурите на полската държава в съответствие с тяхната концепция, и тази концепция едва ли ще се считат в ЕС като демократична. Преди 23 юни хората може да са били сигурни, че ЕС няма да се съгласи с нейното прилагане. Сега британският вот за напускане на ИС засенчи всички други въпроси, включително и този. Поради това някои хора в Полша изглежда си мислят, че полският случай може да отпадне от дневния ред. Това няма да се случи. Дори и да има по-малка интензивност на този конфликт в предстоящите седмици, проблемът скоро ще се върне. ЕС не може да си позволи да има член със съмнителни конституционни решения, и „Право и справедливост“ няма да отстъпи от пътя, по който е поела. Положението напомня, че Унгария може да продължи за известно време, но в крайна сметка поляците ще трябва да вземат решение за себе си на националните парламентарни избори, независимо дали те искат да бъдат ангажирани в процеса на интеграция или да останат много настрана. Последните проучвания показаха, че подкрепата за продължаване на участието на страната в ЕС е на ниво 81 на сто, което със сигурност е сред най-високите в целия Съюз. Естествено, въпросът може да бъде поставен, ако „Брекзит“ в действителност се случи, интеграцията ще се реорганизира в няколко различни нива, и Полша ще се окаже в периферията - нито е част от евентуален политически съюз, нито е член на еврозоната. И все пак би било немислимо, една страна със съмнения по отношение на демократичния характер на своята политическа система може да бъде член на дори по-малко интегриран кръг в ЕС.

-Смятате ли, че управляващата партия „Право и справедливост“ и институциите, които тя контролира, ще се противопоставят на призивите на Европейската комисия?
-Има тенденция дясното правителство на Полша да гледа на представителите на институциите на ЕС като на „еврократи“ и да отрича техния демократичен мандат (дори и по отношение на пряко избрания Европейски парламент). Политиците от „Право и справедливост“ открито призовават към завръщане към концепцията „Европа на родните страни“ отпреди ЕС и отпреди еврозоната, което е форма на разхлабена интеграция между страни, концентрирани върху икономическото сътрудничество. Те не признават, че днес ЕС също така е общност, основаваща се на демократични ценности. Следователно, всеки интерес на Европейската комисия в изменените политически и правни договорености на Полша и на функционирането на демократичните институции се третират като незаконна намеса. Всеки отговор на действията на Комисията ще бъде предприет, само когато вече е невъзможно избягването или протакането на очакваните решения, очаквани от цялата общност.
-Поради очакванията, че Унгария и Словакия могат да наложат вето в края на процедурата „върховенство на закона“, смятате ли, че сегашното полско правителство вижда някаква заплаха за управлението си или за мястото на страната в ЕС?
-В реален план сегашната политика доведе до понижаване на позицията на Полша до такава на невлиятелен, втора класа член. Но правителството не е притеснено от това. То декларира (поне у дома) намерението да оглави група от страни от ЕС, които не са заинтересовани от тясна интеграция. В резултат, ако се стигне до бързо придвижване към по-тесен съюз, Полша може да не се качи на този влак и да остане на перона.
Процедурите в ЕС никога не са били – нито ще бъдат – прилагани припряно. Натискът не е присъщ на природата на Съюза, противно на диалога и преговорите. Във Варшава това се приема като признак за слабост. Правителството е убедено, че процедурата „върховенство на закона“ в крайна сметка няма да бъде използвана.

-Има устойчиво обществено недоволство в страната срещу "Право и справедливост"?
-Да, страната е разделена на две, и това изглежда е трайна ситуация. Надеждите на една част от населението се коренят в социалните програми, обявени от „Право и справедливост“ и не изразя особено безпокойство как функционира държавата. За друга част демокрацията, върховенството на закона и човешките права са от решаващо значение. Тези два пласта на обществото са, както аз го чувствам, сравними по численост. Митингите и манифестациите, организирани от Комитета за защита на демокрацията, са многобройни като тези в периода 1980-1981 г., което беше времето на автентичното движение "Солидарност", и никога след това (без да броим демонстрациите, организирани от десни партии и синдикатите - те също са били в състояние да мобилизират масите на хората). Проучванията на общественото мнение също показват, че опозиционните партии, ако бъдат сумирани, и „Право и справедливост“ могат да разчитат на сходна подкрепа. Трябва да се помни, че маржът на „Право и справедливост“ при изборната победа миналата година беше малък.
-Ще използва ли опозицията появилия се шанс и ще успее ли да създаде необходимите условия , за да отправи предизвикателство към сегашното правителство?
-По-скоро Комитетът за защита на демокрацията (КЗД), първоначално спонтанно движение, което сега е регистрирано като неправителствена организация (НПО), зае водещо място в организирането на гражданското общество срещу това, което е възприемано от едната половина на населението като недемократично. КЗД показа способността да призове десетки хиляди активни граждани в цялата страна. Той е внесъл граждански законопроект за Конституционния съд, подкрепен от необходимия брой от повече от 100 000 подписи. Той успя да получи съществено доверие. Появиха се нови обществени лидери, на които може да се вярва. Ако Комитетът реши да участва в изборите, или да обедини в коалиция про-демократичните партии, би имал реален шанс за противодействие на „Право и справедливост“. Въпреки че лидерите на Комитета декларираха, че нямат намерението да участват в политиката и искат по-скоро да бъдат в ролята на организация от типа „куче пазач“.
Все пак трябва да се признае, че опозиционните партии в парламента (новата център-либерална партия "Nowoczesna" (“Модерна” - бел. ред.), и двете партии, които формираха предишното коалиционно правителство – Гражданска платформа и Полска народна партия – се опитват да координират действията си в Сейма и да се противопоставят на мнозинството. Това не е много ефективно, доколкото Обединената десница (официалното име на дясната коалиция, състояща се, освен от „Право и справедливост“, от още две малки партии) има абсолютно мнозинство.
-От началото на 2016 г. започнаха ли полски институции, които бяха поставени под контрола на новото правителство, като Конституционния съд, службите за сигурност или медиите, да действат срещу демократичните принципи и откровено в полза на интересите на „Право и справедливост“, каквито опасения имаше?
-Конституционният съд продължава да действа в съответствие с конституцията. Проблемът е, че той е полупарализиран, след като президентът Анджей Дуда (който също произхожда от „Право и справедливост“)отказа да приеме клетвата на трима съдии, номинирани от предишния парламент, което беше препотвърдено от съда. Вместо това президентът прие клетвата на 3 други кандидати, номинирани от сегашният Сейм. В допълнение парламентът прие нов закон за Конституционния съд, оценено от Съда (а по-късно и от Венецианската комисия и Европейската комисия) като противоконституционно. Сега водещи политици от „Право и справедливост“ изискват Съда да действа в съответствие с разпоредбите. Премиерът Беата Шидло отказва решенията на съда да бъдат отпечатани, което е конституционното й задължение. Върховният съд, Върховният административен съд, Генералната асамблея на съдиите от редица съдилища и редица лестни и регионални власти обявиха, че в своите решения ще се придържат към решенията на Конституционния съд, дори и към тези, които не са публикувани. Полша е пред риска да има две паралелни несъвместими правни системи.
Медиите загубиха много от доверието към тях, и не се третират като безпристрастни. Също така много зрители загуби обществената телевизия.
Що се отнася до агенциите, отговарящи за вътрешната сигурност, управлявани от бивши активисти на „Право и справедливост”, те не са показали никаква политическа намеса. Наскоро една от тези агенции – Централното бюро за борба с корупцията - провери финансови документи на всички регионални правителства ( “Право и справедливост“ ръководи само едно от 16; в 14 са бившите коалиции от Гражданска платформа и Полската народна партия, едно не е под ръководството нито на „Право и справедливост“, нито на Гражданска платформа).
-Смятате ли, че докато в Полша има икономическа стабилност, е възможно народно надигане срещу управляващата партия?
-Управляващата партия и правителството са направили твърде много разточителни социални обещания в предизборната кампания на 2015 г. и по време на 8-те месеца, през които са на власт. Непредубедени икономисти се съмняват дали изпълнението на тези програми може да бъде възможно да започне през 2017-2018г. Но засега подкрепата за „Право и справедливост“ продължава да е висока – надхвърля 30% (едно проучване на общественото мнение дори даде 40%).
-Как си обяснявате нарастването на популярността на "Право и справедливост" през последната година?
-От една страна, това със сигурност е резултат на надежди и очаквания, свързани със социалните програми на правителството - директно месечно плащане на еквивалента на 113,50 евро на всяко дете във всички семейства - като се започне с второто дете, с изключение на най-бедните семейства, където всички деца са обхванати (тези плащания вече са изпълнени), жилищната програма(това ще започне да се материализира не по-рано от 2018-2019г.), неочаквано високото повишаване на минималната работна заплата (разбира се, разходите за това решение ще се поемат от предприемачите, а не от правителството), декларацията относно връщане на предишната пенсионна възраст (65 години при мъжете и 60 при жените; бившето правителство я вдигна до 67 години за всички), безплатни лекарства за лицата над 75г., отказът от промени в системата на образованието (имаше голям дебат след решение на предишното правителство за започване на училище на възраст от 6, вместо 7г., това вече е върнато на предишното положение).
От друга страна през 2015 г. предишната коалиция загуби подкрепата изненадващо и драматично. Това се случи между първия и втория кръг от президентските избори (заемащият президентския пост Бронислав Коморовски загуби и двата кръга от Анджей Дуда, един по-скоро неизвестен политик от „Право и справедливост“, по това време член на Европейския парламент)
. „Гражданска платформа“ беше белязана като неспособна да управлява ефективно партия, откъсната от реалността. Този етикет е все още е в сила. И тъй като на Комитетът за защита на демокрацията повтаря, че няма да се занимава с политика, много избиратели не виждат разумна алтернатива и декларират, че няма да участват в хипотетично гласуване.
-Как можете да се обясни силното изплуването на консервативна, националистическа и понякога крайнодясна политика на правителствено ниво в Централна и Източна Европа като цяло?
-Разбира се, ние сме изправени - както и цяла Европа – пред вълна от страхове, свързани с проблема с бежанците и феномена на миграцията; тези страхове подхранват националистите и ксенофобите. Но като цяло ми се струва, че причините за това са различни в отделните страни. Изкушаващо е да се търси общо обяснение, но това няма да бъде основано на солидни основания.
В Полша радикалната десница, макар и по-активна и по-видима сега, отколкото в миналото, е на абсолютната граница на политиката (има само петима националистически депутати от общо 460; тяхната партия - „Национално движение“ - не се брои изобщо). „Право и справедливост“ е успяла да привлече социално-консервативни и чисто популистки слоеве от населението. Но тази победа не беше толкова убедителна, тъй като: „Обединената десница“ спечели брой местата, които дават възможност за създаване на некоалиционно правителство, за първи път, но подкрепата за нея е по-ниска от тази на Алианса на Демократичната левица през 2001 г., или на Гражданска платформа през 2007 г. и 2011 година. Ако лявата коалиция беше събрала 0,5% повече гласове – достатъчно, за да влезе в парламента – или Гражданска платформа беше провела по-добра кампания, „Право и справедливост“ сега нямаше да е на власт.
Истина е, обаче, че процентът на десните поддръжници, включително крайнодесните, сред полските най-млади избиратели е прекалено висок. Това е свързано, както аз го виждам, с историческите митове от времето на Втората световна война и малко по-късно, също така широко използвани в поп културата. Очевидно този романтичен модел на поведение доказа, че е привлекателен за младите хора, и десните политици са успели да "откраднат" тези митове.
-Защо либералите и социалдемократите бяха отхвърлени?
-На полската политическа сцена има тенденция да бъде организирана около един голям проблем, ясно определен конфликт или спор, който поставя всички други въпроси настрана. Днес става дума за проблема на самата сърцевина на демокрацията. Либералите и социалдемократите трябва да са в про-демократичната група на лица и организации (въпреки че някои от левицата изглежда са привлечени от социалните програми на „Право и справедливост“). Поради това е по-трудно да демонстрират своята оригиналност и да оказват натиск за специфични решения. В допълнение бяха направени твърде много тясно политически (в технически смисъл) и лични грешки. Друга тема е, че либералите, с тяхната подкрепа за индивидуализма, като цяло са относително силни в богатите общества; в Централна и Източна Европа все още има голямо пространство за колективни механизми, преразпределение и активна роля на държавата.
-Има ли криза в традиционната левица, която може да бъде свързана с този феномен? Има ли начин за излизане от нея? Дали пък новите форми на радикално леви движения не са отговор на политическата безизходица и не са в състояние да се трансформират в популярни политически алтернативи?
-Типът левица от XIX или XX век, търсещ правата и по-добри условия за работниците в огромни заводи, трябваше да се коригира и приспособи, защото в нашата част на света не са останали много такива фабрики и повечето от традиционните социални искания са били реализирани. Във времената на криза (живеем в криза от 2008 г.) има изкушение да се заемем със старомодна категория на исканията - но това едва ли ще гарантира стабилна и трайна подкрепа. Новото ляво трябва да определи новите предизвикателства, свързани с глобализирания свят, с новите потребности на променящите се общества и с времето на бързо развиващите се технологии - и да предложи оригинални решения, съответстващи на ценностите като свобода, уважение и достойнство за всички и равенство. В края на краищата прогресът е толкова природна даденост на левицата, колкото и социалната справедливост./БГНЕС
................................
Роберт Смолен е председател на Управителния съвет на научната фондация „Анджей Фрич Моджевски“-Център за стратегически анализи и председател на Полската асоциация за интеграция - EUROPA. През 2001-2005г. е бил член на полския парламент (Сейма), председател на Комисията по европейските въпроси и говорител на парламентарната група на Алианса на Демократичната левица - управляващата тогава партия. От 2003 до 2004 г. е наблюдател в и след това член на Европейския парламент. В периода 1996-2001 г. е в кабинета на президента на Полша Александър Квашневски, вкл. като заместник-началник на Бюрото за национална сигурност и като заместник-държавен, отговарящ за въпросите на вътрешната политика.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911