Ако наистина има импулс за ускорена

интеграция в ЕС, би трябвало

бързо да ни приемат в Шенген

Според немски и английски медии след Брекзит председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска да задълбочи европейската интеграция чрез бързо разширение на еврозоната. По този начин Еврокомисията иска да “ускори доизграждането на валутния съюз” и да сложи край на положението “ЕС с много валути”.

Някои смятат, че след излизането на Великобритания останалата част от ЕС ще може да ускори интеграцията си – с аргумента, че

досега Островът

е бил пречка

Други са на точно обратния възглед – че всъщност Брекзит ще доведе до по-малко европейска интеграция и дори има риск от разпад на ЕС. Разбира се, Европейската комисия залага на първия вариант и затова не бих се учудил, че тя предлага мерки за по-нататъшна ускорена интеграция. След Брекзит обаче пречките пред подобен подход се увеличават.

Реално погледнато, приемането на нови членове на еврозоната не се решава от Европейската комисия. ЕК единствено пише доклад за конвергенцията, в който споделя своето мнение дали кандидатите изпълняват изискванията – а повечето страни извън еврозоната изпълняват изискванията, включително и България. Решенията обаче се вземат от страните - членки на еврозоната, и Европейската централна банка с пълно единодушие от 20 гласа. Т.е. всеки има право на вето.

Ситуацията е същата като Шенген. България и Румъния са изпълнили всички изисквания за членство в Шенген още преди 5 години и имат пълната подкрепа на Европейската комисия.

Обаче всяка страна членка има право на вето и винаги се намира

поне една страна,

която да наложи

вето

на членството в Шенген. Така въпреки пълната подкрепа на Европейската комисия България и Румъния не са членове на Шенген. В този смисъл подкрепата на Европейската комисия е важна, но тя не е решаваща.

Ако една евроскептична партия налага вето на влизането на България и Румъния в Шенген, тя най-вероятно ще направи същото и по отношение на еврозоната. Виждаме, че подобни партии печелят влияние в доста западни страни – и те се чувстват окрилени от

английския Брекзит. С други думи рискът да се получи вето става по-голям.

Продължава да стои и проблемът с Гърция. Всички отчитат като грешка приемането на Гърция в еврозоната и поради тази причина

има натиск

за драстично

затягане и

затрудняване

на приема

Европейската централна банка все повече поставя ударението върху конвергенцията – което означава, че не гледа благосклонно към влизането на бедни страни в еврозоната.

А новите страни членки (и особено България, Румъния и Хърватия) все още са далеч по-бедни от западните, макар че постепенно стопяват разликата.

Има и друг проблем – заради кризата еврозоната все още се възприема негативно от гражданите.

Според последния евробарометър от 2015 г.

53% свързват

въвеждането

на еврото с

негативни

последици

(вероятно заради поредната гръцка драма от миналата година). Също така новите и по-бедни страни членки не искат да плащат за спасяването на богати, но задлъжнели страни като Гърция например.

В Словакия (член на еврозоната) падна правителството, когато се наложи страната да одобри заеми за Гърция.

В Полша, Чехия и Швеция – както и в Дания - има мнозинство против въвеждането на еврото. Това няма да се промени лесно и бързо.

Обратното е при България, Румъния, Унгария и Хърватия, макар че това не гарантира бързо присъединяване – особено с дълговите проблеми на Хърватия и с евроскептицизма на Орбан в Унгария.

Наскоро Румъния се отказа от заложената дата за въвеждане на еврото, което означава поредно отлагане. Страната не влезе и в банковия съюз, въпреки че преди две години имаше такива намерения.

Показателен е фактът, че в момента нито една от новите страни - членки на ЕС, не е член на валутния механизъм II, по-известен като чакалнята на еврозоната. А за да влезеш в еврозоната,

първо трябва да

минеш през

чакалнята

и там да прекараш 2-3 години. Липсата на страни в чакалнята се дължи основно на нежелание на еврозоната да приема нови страни, но в последно време и на нежелание на страните да кандидатстват. Дори това да се преодолее, ще са необходими години, преди да се стигне до разширение на еврозоната.

В същото време приемането в Шенген може да стане буквално за няколко минути – толкова би отнело на Съвета на министрите на вътрешните работи

да одобри

членството на

България и

Румъния

Ако наистина има импулс за ускорена интеграция в Европейския съюз, тогава би трябвало да видим бързо приемане в Шенген. Ако не ни пускат в Шенген, няма да ни пуснат и в еврозоната./24chasa.bg