Почти всяка среща на върха на НАТО след края на Студената война е описвана като точка за промяна. И може би всички те са били такива по свой собствен начин. На срещата на върха на НАТО във Варшава следващата седмица ще е по-различно.
НАТО е изправена пред безпрецедентни предизвикателства както от изток, така и от юг. Инвазията на Русия в Украйна предизвика алианса да се съсредоточи върху своята оригиналната причина за съществуването на териториална отбрана. Но неконвенционалните заплахи от недържавни действащи лица и хуманитарните кризи, подхранвани от продължаващия конфликт в Близкия изток и Северна Африка, тласкат НАТО към по-голяма активност в нови области. В същото време старите предизвикателства продължават и повдигат въпроси за бъдещата роля на алианса. На срещата на върха във Варшава трябва да бъдат постигнати резултати в десет направления.
1. Изпращане на четири батальона в Полша и Прибалтика.
Силите трябва да бъдат комплектувани от поне 2000 войници, а още по-добре от около 4000. Германия, Великобритания и Съединените щати вече се съгласиха да изпратят три батальона, а Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария – ще участват с 600 бойци. Все още не е налице четвърта държава, която да води последният батальон, за която роля се споменава името на Канада.
Трудността при намирането на още един член на НАТО за ръководство на този батальон създаде лоша представа за доверието към сдържането, което алиансът трябва да предприеме по отношение на Русия и възприемането на несъответстващо разпределяне на тежестта в Съединените щати. За да бъдат преодолени тези представи и техните последствия, срещата на върха във Варшава трябва да доведе до разполагането на четири батальона в Полша и Прибалтийските страни, съставени от войници от много, ако не и от всички държави-членки, чийто размер е над определението за изисквания минимум.
2. Разширяване дейността по мигрантската криза.
От февруари алиансът изпрати морски съдове на няколко страни членки да помагат за противопоставяне на престъпните мрежи в Егейско море, които прекарват нелегално мигранти до Европа. Тези дейности, заедно с редица други фактори, забавиха бежанския приток. Германия, САЩ и Великобритания искат да разширят тази мисия, но Турция се противопоставя, тъй като Анкара иска НАТО да се фокусира върху Черно море, където присъствието на Русия става все по-осезаемо.
Двете цели, все пак, не би трябвало взаимно да се изключват. НАТО има отговорността да гарантира сигурността на своите държави-членки както в Средиземноморието, така и в Черно море. Полша и Прибалтийските държавни трябва да бъдат особено красноречиви по този въпрос и да са готови да участват с определен капацитет. Ако фронтовите държави от НАТО на изток покажат готовност да помогнат на южните страни-членки да се справят с миграционното предизвикателство, те могат да очакват добра воля и реципрочност от тях, когато става дума за укрепване на източния фланг. На срещата на върха във Варшава трябва да бъде взето решение за разширяване на мисията на НАТО по миграционната вълна в Източното Средиземноморие.
3. Вратата да остане отворена.
През май Черна гора приключи преговорите за приемане в НАТО и сега очаква ратифициране от парламентите на 28-те сегашни страни-членки. Макар разширяването на НАТО с Черна гора да изпраща важно послание към Москва, че Русия няма да има възможност за вето за нейното разширяване, посланикът на САЩ в НАТО Дъглас Лут и други официални представители изразиха скептицизъм през последните месеци, че процесът ще продължи и след приема на Черна гора.
На срещата на върха във Варшава трябва да бъде повторена политиката на отворени врати на НАТО – и да бъде изречена. Грузия изпълни изискванията за военна реформа, но продължава да бъде жертва на руското противопоставяне. Македония постигна подобни стандарти на военна реформа, но Гърция блокира приемането й, докато двете страни не постигнат споразумение по спора за името. Сръбските военни казват, че са доста заинтересовани от членство, макар че политическият елит на страната все още като че ли не е готов напълно. В Украйна подкрепата за членство в НАТО се увеличи с 15% до над 50% от отстраняването от власт на Виктор Янукович. Последствията от обезкуражаването на амбициите за НАТО в тези страни ще бъдат освен слаби реформи, също така и по-голяма уязвимост от отрицателното руско влияние и дори различни форми на хибридна интервенция.

4. Потвърждаваме ангажимента си в Афганистан.
НАТО започна мисията „Решителна подкрепа“ за обучаване и оборудване на афганистанската армия през 2014 г. и сега трябва да потвърди своя ангажимент за поддържане на стабилно присъствие в страната за период от няколко години. Но природата на това присъствие винаги е била и винаги ще бъде зависима от естеството на американското присъствие в Афганистан. Съединените щати и НАТО трябва да обявят на срещата на върха във Варшава намерението си за запазване на настоящите нива на войските в Афганистан до края на годината. За САЩ това ще означава запазване на 9800 войници, вместо намаляване на броят им на 5500, както е планирано. Алиансът в момента има 12 000 войници в Афганистан. НАТО трябва колективно да отдели допълнителни ресурси, за да укрепи мисията си „Решителна подкрепа“ и да подкрепи афганистанските сили.
5. Засилена роля в борбата с групировката Ислямска държава (ИД).
Конфликтите в Сирия и Ирак, за които Башар Асад създаде възможност и които са доминирани от ИД, породиха бежанската криза с исторически пропорции, че продължава да застрашава сигурността на Европа и нейното единство. НАТО трябва да играе по-голяма роля за решаването на тези конфликти. В момента алиансът обучава 500-600 иракски войници в Йордания, но премиерът Хайдер ал-Абади наскоро поиска НАТО да разшири програмата и да предостави обучение на войски вътре в Ирак. Пактът трябва да отговори положително на това искане и следвайки наскоро появилите се идеи да изпрати разузнавателен самолет АУАКС в Ирак и Сирия. Отделни страни членки на НАТО като Турция, Великобритания, Франция и Холандия вземат пряко участие във въздушните удари срещу групировката ИД, докато други оказват подкрепа с муниции и оборудване. Но поради опасността, която представляват за Европа конфликтите в Ирак и Сирия, НАТО трябва да бъде още по-обвързана. На срещата на върха във Варшава алиансът трябва да изрази готовността си за увеличаване на своята роля в сблъсъка, за да отблъсне и , в крайна сметка, да унищожи групировката ИД.
6. Допринасяне към стабилността в Либия.
Правителството на единството в Либия беше сформирано през януари и поиска от НАТО помощ в усилията си за спиране на разпростирането на групировката ИД. Сериозна грешка беше направена от Съединените щати и държавите-членки на НАТО - главно Франция и Обединеното кралство - които се намесиха в Либия през 2011 г., без да имат съответното желание да се ангажират със стабилизирането на страната след конфликта. Последствията от този погрешен подход се изразиха под формата на сериозно политическо фрагментиране, възход на групировката ИД и мигрантска криза, която доведе хиляди до бреговете на Европа. Интересите на НАТО в Либия са безспорни. На Варшавската среща алиансът трябва окончателно да изрази желанието си да допринесе съществено за стабилността в Либия чрез обучение на националните въоръжени сили и разполагане на военноморски сили за пресичане на престъпните мрежи, които незаконно транспортират мигранти. Както в Афганистан, тази воля също така изисква САЩ по-съгласувано да определят собствената си политика към Либия.

7. Изтъкване на киберзаплахите.
Преди шест месеца хакери, за чиито връзки с Кремъл има големи подозрения, прекъснаха електрическата мрежа на Украйна и предизвикаха прекъсване на електрозахранването за стотици хиляди украинци. Тази станала прецедент атака сигнализира разпространението на кибервойната срещу тип критична инфраструктура, на която разчитат почти всички граждани в страните-членки на НАТО. Преди две години НАТО съобщи, че може да счете кибератака срещу страна член за еквивалент на въоръжена атака, и наскоро военните министри на страните от НАТО признаха киберпространството като официална област за водене на война.
Но повече напредък на кибернетичния фронт би трябвало да е постигнат и от бързо напредващите възможности не само на Русия, но и на Китай, Иран и Северна Корея. На срещата на върха във Варшава НАТО трябва да огласи приготовления за стратегия на колективно сдържане, която по подходящ начин ще използва възможностите на американското киберкомандване, като същевременно защитава американските постижения в тази критична област.
8. Задълбочаване на връзките с Швеция и Финландия.
През май неутралните Швеция и Финландия за първи път участваха в среща на външните министри на НАТО, а съвсем скоро премиерите на двете страни ще присъстват на работна вечеря на срещата на върха на НАТО във Варшава. Швеция наскоро ратифицира споразумение с НАТО за приемаща страна, което позволява на алианса да действа на шведска територия с тренировъчни цели и редица други кризи, включително и военен конфликт.
И Швеция, и Финландия са от решаващо значение за сигурността на прибалтийските страни от НАТО. Шведски и финландски официални представители са доста прозрачни за по-близки връзки с алианса в отговор на растящата агресивност на Русия в региона. Но общественото мнение в Швеция е разединено, а повечето финландци все още не се интересуват от членство в НАТО. Малко вероятно е която и да е от страните официално да поиска присъединяване към алианса в близко бъдеще, само че срещата на върха във Варшава трябва да бъде използвана за задълбочаване на връзките между двете държави и НАТО.
9. Подобряване изграждането на капацитет в Украйна.
След срещата на върха в Уелс през 2014 г. НАТО установи шест доверителни фонда за подпомагане на реформата и увеличаване ефективността на украинските въоръжени сили. Тези доверителни фондове са помогнали на Украйна да модернизира своите способности в областите на командване, контрол, комуникации и компютри (С4); логистична система; кибер отбрана; програми за реинтеграция на войници в цивилното общество и медицински услуги за ранени войници.
По-общо казано алиансът помага на украинската армия да отговаря на стандартите и изискванията на НАТО. Тези инициативи трябва да бъдат допълнени с програми за изграждане на капацитет, които са още по-пряко свързани с повишаване на ефективността на украинските сили в Донбас, особено в борбата с хибридни бойни тактики на руските войски и подкрепяни от Русия екстремисти. На срещата на върха във Варшава НАТО трябва да обяви своята решимост да засили сътрудничеството с украинската армия по начин, който ще помогне на Киев да победи или поне да наложи увеличаване на разходите за руските сили ако продължат нарушенията на прекратяване на огъня.

10. Създаване на съюзнически боен флот в Черно море.
Три настоящи страни-членки на НАТО (Турция, Румъния и България) и един кандидат за НАТО с тесни връзки с алианса (Грузия) споделят Черно море с Русия. Всичките четири страни изразиха сериозна загриженост от нарастващата агресивност на Москва в региона на Черно море. Турция се опасява, че мисията на НАТО по мигрантите в Егейско море отвлича вниманието на алианса от тези нарастващи заплахи.
Точно както руски военни самолети изнервят и провеждат опасни прелитания над кораби на САЩ в Балтийско море, те правят същото и в Черно море. И все пак на последното не беше отделено такова внимание, както на предишното. Конвенцията от Монтрьо поставя ограничения върху военноморска активност в Черно море, обаче, НАТО все още може да засили присъствието си по различни начини. Румъния е предложила създаването на съюзнически флот в Черно море с принос от няколко държави-членки, особено на крайбрежните държави. На срещата на върха във Варшава трябва да се подчертае, силният интерес на НАТО в областта на сигурността на Черно море и нейното намерение да се посвети на съвместна военноморска сила в региона. /БГНЕС
------------
Даниел Вайдич, в. „Ю Ес Нюз енд уърлд рипорт“.