“Короната на българските царици е по-пищна от тази на царете, защото те са били “тайните им съветници”. Така проф. Божидар Димитров представи възстановката на символа на царското величие, която вече може да се види в Слънчевата зала от посетителите на Националния исторически музей.


Украсената с бисери и скъпоценни камъни - рубини и изумруди, златната корона е увенчана с християнски кръст. Носена е от цариците Ирина - съпругата Иван-Асен, Теодора - жената до Светослав Тертер и Иван Шишман, Мария - споделяла властта с Ивайло. Тя е е изработена изцяло от дарителски средства. Проф. д-р Лъчезар Цоцорков е дарил 3 кг чисто злато, а Елена Василева - над 1000 бисера. Двамата откликната на инициативата на проф. Димитов за възстановка чрез дарение буквално на следващия ден. Изработката е на ювелира Стойчо Везенков, който дарява труда си. Тънката работа отнема 6 месеца. Първа е готова царската (на владетелите ни от 1204 до 1395 г.), която е изложена в музея от декември м.г.


По волята на съдбата и историята короните на българските средновековни владетели са загубени. Короната на Крумовата династия, носена до 971 г., е отнесена във Византия и там следите се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 г. Не знаем къде е короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г. Но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий, която носят всички наши царе до падането на България под османска власт в края на ХІIV в. Нейните следи също се губят.

В НИМ ползват за модел подробните изображения на стенописите в Боянската църква, миниатюрата в Лондонското четвероевангелие, костницата в Бачковския манастир и т.н., чиито детайли са възпроизведени с максимална точност.


“Повечето корони в европейските дворове имат същата съдба - в музеите са съвременни копия. Очаквам да има много посетители. Българският народ започна да се връща към традиционните си ценности и показва засилен интерес към своята история”, убеден е шефът на НИМ, по чиято идея са направени възстановките. /24chasa.bg