Докато повечето европейци подкрепят оставането на Великобритания в Европейския съюз, Франция се откроява с доста по-висок процент привърженици на Brexit отколкото в другите страни членки, което отразява растящия евроскептицизъм сред населението.
Това е израз на днешното отношение на Франция към Европа и на вечното отношение на Франция към Великобритания – обобщава ситуацията Доминик Моизи от Френския институт за международни отношения (Ifri) и професор в Кралския колеж в Лондон.
Според серия анкети, направени от април до юни от различни институти, от 32 до 41% са французите, които биха погледнали с добро око, ако британските им съседи гласуват за излизане от ЕС.
Техният процент е по нисък от този на французите (58% до 62%), за които излизането на Великобритания би било лоша новина, но пък е по-висок отколкото в останалите европейски партньори на Париж, след които Германия, където подкрепящите Brexit не надхвърлят 15%.
Великобритания в действителност е най-близката страна на Франция в исторически план и тази близост създава голямо съперничество – подчертава Доминик Моизи, като припомня по-специално общото минало на колониални сили на двете най-стари държави-нации в ЕС.
С изграждането на Европа списъкът на кризите между Париж и Лондон расте: от двойното вето на генерал де Гол през 60-те години на влизането на Великобритания в Общия пазар – до конфликтите по общата земеделска политика.
Ето един известен анекдот от 1988 г., когато Жак Ширак, по онова време министър-председател на Франция, се гневи една европейска среща на върха на Маргарет Тачър, възмутен от изискванията на Желязната лейди за намаляване на британската вноска в бюджета на общността: „Ама какво още иска тази домакиня? Топките им на тепсия?“ - избухва той, без да си дава сметка, че микрофонът не е изключен. Петнадесет години по-късно, вече като президент, Ширак отново пряко се противопоставя на Лондон относно войната в Ирак.
Като се оставят настрана наситените с много страсти отношения между двете страни през вековете, странното във високия дял на френските привърженици на Brexit е, че той събира по диаметрално противоположни причини антиевропейци от крайната десница, защитници на суверенитета и активисти на Федерална Европа.
Според французите, отстояващи суверенитета на държавата, и привържениците на федерализма, взети вкупом, ако британците кажат „не“ на Европа, ще трябва отново да обмислим Европа с идеята, че Европа може да е по-добре без тях, изтъква Доминик Моизи.
За крайната десница това е началото на края, отдавна чакан сигнал – това означава, че ще можем да поискаме същото – казва Франсоа Лафон, професор от Института за политически науки.
Водачката на френската крайна десница и евродепутатка Марин льо Пен заяви , че вижда в „силите на Brexit“ силен сигнал за „динамиката на пролетта на народите“. Франция може би има хиляди пъти повече причини да иска да излезе от ЕС отколкото англичаните – смята тя и изразява пожелание всички страни да бъдат питани за връзката им с ЕС.
На противоположния полюс – федералистите - във Франция налага се впечатлението, че британците винаги са били спирачка за задълбочаването на Европейския съюз. Интуитивно някои си казват: „Е пък, да си вървят, може да постигнем повече.“
Бившият премиер социалист Мишел Рокар е един от най-откровените представители на тази линия, заявявайки още през декември 2015 г., че „естествено, на Европа не може да бъде даден тласък, без англичаните да излязат“.
Евроскептицизмът не е нещо ново във Франция, където европейската конституция бе отхвърлена с референдум през 2005 г., но той нараства. Според проучване на американския изследователски център "Пю" Франция е страната, където подкрепата за ЕС е най-силно спаднала за една година – (с -17 пункта до 38%).
Същото изследване подчертава и двусмисленото отношение на французите: 39% искат ЕС да върне правомощията на държавите членки (43% в Германия и 65% във Великобритания), но 34% препоръчват обратното - по голямо прехвърляне на правомощия на европейско ниво (26% в Германия и 6% във Великобритания). /АФП