Европейската комисия ще предложи създаването на Фонд на фондовете, който да насърчава инвестициите в наука и иновации. Това съобщи комисарят по иновации Карлос Моедас на конференцията #regulation4innovation, организирана от българския евродепутат Ева Паунова.

Този фонд ще се захранва от структурните фондове на ЕС и ще подпомага инвестициите в наука от страна на бизнеса, обясни идеята Моедас. Проблемът е, че в момента инвестициите на американския бизнес в наука и иновации са в пъти по-големи от европейските, една страна като Израел инвестира в наука колкото и целия ЕС, заяви еврокомисарят.

Фондът на фондовете за наука ще функционира по начин подобен на плана „Юнкер“ или българския Фонд на фондовете – в него се насочват суми от еврофондовете, а бизнесът самоучаства с цел парите да бъдат умножени поне по 2.

„Трябва да създадем синергия между структурните фондове и иновационанта програма. Имаме 100 млрд. евро за иновации“, допълни еврокомисарят.

Другият основен проект за ЕС е създаването на Европейски научен облак, обясни комисарят. “Там европейските учени ще могат просто да си вършат работата, да им дадем най-добрата технология, така ме да могат да обработват своите данни. В иновациите иаме този момент, че 80% от данните са черни, те съществуват, но ние не знаем нищо за тях, нещо като черната материя във физиката“, обясни Моедас. Преди него вицепрезидентът по проучванията на Ай Би Ем за Европа Алесандро Куриони го призова ЕС да помисли за създаването на европейски супер компютър, който да подпомага науката в съюза.

Много е важно Европа да промени вижданията си за регулации, за да отговори на динамиката на иновациите, каза още Моедас на организираната от Паунова конференция. Българската евродепутатка е докладчик по няколко от законодателните предложения на ЕК за насърчаване на иновациите.

„В момента регулираме неща, които все още не познаваме. В момента иновациите са изключително динамични“, обясни Моедас. Заради това ЕК е предприела подход да прави преглед на регулациите при всеки сигнал от страна на иновативна компания. „Оказва се, че в 70% от случаите не трябва да се променя нищо, хората просто приемат закона като забраняващ нещо и така го тълкуват“, разказа еврокомисарят.

„Фрагментацията на европейския пазар носи различни регулации на различните места. Ако имахме повече Европа и по-малко разлики в пазара и правосъдните системи, можем да сме по-ефективни по отношение на иновацията“, допълни той.

В няколко европейски градове и страни има специфични изисквания към иновативния бизнес, разказа пък вицепрезидентът на „Убер“ Рейчъл Уестстоун. Тя даде за пример как в някои градове се изискват по няколко лицензии, има условия за скъпи автомобили или задължително да се ползва таксиметров апарат, въпреки че той вече не е нужен за контролиране на изминатото разстояние.

„Регулациите и стандартите създават пазара, на който бизнесът се конкурира“, коментира и еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер. По думите й ЕС трябва да остави пазара достатъчно отворен, така че да навлизат лесно и млади играчи.

Да се прехамнат ограниченията на платформите, призова пък основателят на музикалната услуга „Спотифай“ Мартин Лорнетсон.

„Отне ми седем години да получа правата върху музиката в ЕС и САЩ. Единният дигитален пазар ще съкрати доста този срок“, разказа още той. Изключително важно било и създаването на възможността закупен в една страна от ЕС продукт или апликация да може да се ползва на територията на целия ЕС, допълни Ева Паунова.