В най-точно прогнозирания и предвидим "обрат" в историята на телевизията, главният герой в "Игра на тронове" Джон Сноу изведнъж отвори очи, въздъхна дълбоко и се върна от света на мъртвите. Такава е съдбата на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), въпреки безкрайните предвиждания на "провала" на "остарялата" НАТО, особено в последните няколко нападки от водещия републиканец Доналд Тръмп. Това отбелязва във в. „Хъфингтън пост“, цитиран от БГНЕС, адмирал Джим Ставридис, върховен командващ силите на НАТО в Европа (2009-2013 г.).
С короноването на нов върховен съюзен главнокомандващ в централата на НАТО в Белгия видяхме поредно предаване на властта от един американски генерал, четиризвездния от ВВС Фил „Бавана“ Брийдлав, на традиционния и отличен нов избор, армейския генерал Къртис Майкъл „Скап“ Скапароти. Скапароти има голям опит в Европа в течение на дългата си кариера, и - по-важното - изключителни дипломатически и междуличностни умения, които ще го поставят в добра позиция, когато той провежда глобални операции за внушаващата респект организацията за сигурност.

И не се заблуждавайте, НАТО наистина продължава да провежда операции на три континента - Европа, Азия и Африка - и има на разположение 3 милиона войници на активна служба, 24 000 военни самолети и 800 океански военни кораби. Това е най-силният и най-способен военен съюз в историята, с 28 членове, а скоро и с още един - малката Черна гора.

Мисиите на НАТО включват ключовата мисия за обучение и наставления на силите за сигурност на Афганистан; поддържащата мисия на Балканите, която помага за запазване на мира там (припомнете си, че преди няколко десетилетия Балканите изглеждаха като Сирия днес); кораби на мисии срещу пирати край Африканския рог и на бежански операции в Егейско море; и постоянна командна структура от над 10 000 професионалисти в Европа под директното командване на върховен съюзен главнокомандващ.

В допълнение към глобалните мисии, насочени срещу транснационални заплахи като тероризма и в подкрепа на хуманитарни операции, насочени към бежанците, НАТО има има да върши и друга работа, ако иска да бъде значима. Като при Джон Сноу, необходимо е, но не е достатъчно само да си отвориш очите и да поемеш дъх.

Така че какъв е планът за новият върховен съюзен главнокомандващ?

Първо, той трябва да започне да се вглежда в киберпространството и уязвимостта на НАТО в него. Въпреки зараждащите се усилия в Естония на центъра за високи постижения за киберсигурността на НАТО, продължават да съществуват големи, зейнали дупки в готовността на НАТО, включително и в областта на офанзивни действия в кибернетичното пространство. Въпреки всички пречки пред сътрудничеството в киберпространство (индивидуална национална сдържаност при разкриване на методи от висока степен на секретност, политически различия по отношение на ползата от офанзивна кибер дейност), ще бъде необходимо в средно- и дългосрочен план не само да защити НАТО в кибер пространството, но също така да си действа офанзивно.

Втора зона на фокус за новия командир трябва да бъде Арктика. Русия изгражда действителна военна мощ в обширните участъци на Далечния север и НАТО като минимум трябва да е готова да отговори съгласувано за проучване разгръщането в региона. Последните акробатични маневри на руски самолет над натовски самолет и прелитания непосредствено над натовски военни кораби в Балтийско море трудно биха могли да изградят доверие. Такъв вид противопоставяне трябва да бъде избягван в Арктика, ако ще изграждаме там зона на сътрудничество, а не зона на надпревара или конфликт. НАТО се нуждае от стратегия за Арктика, като за начало започвайки с по-добро наблюдение и активни упражнения и маневри за обучение.

Трето, би било разумно новият командир да наблюдава мисията на НАТО в Афганистан. Изтеглянето на САЩ под критичното ниво от около 10 000 бойци , компенсирано с 5000 съюзнически бойци би било катастрофално. Скапароти трябва да има предвид препоръките на командира на мисията в Афганистан (ген. Джон „Мик“ Никълсън, който също е нов на поста и е превъзходен водач) и да ги съобщава без страх или благосклонност както по своята командна верига в НАТО, така и на американската страна. При налични 140 000 войници там по времето, когато бях върховен командващ силите на НАТО в Европа, аз не мога и да си представя намаляване на сегашните сили под 15 000 души – огромно свиване, като почти цялата активна бойна дейност се поема от афганистанците. Не би трябвало да се изтегляме сега.

Четвърто, новият командващ трябва да постави сериозен акцент върху изграждането на повече умения в специалните оперативни щабове на НАТО. В момента тази група се състои от няколко стотин хлабаво обвързани войници, които са пестеливо товарени с работа. Време е да бъде обмислено дали алиансът се нуждае от командване на специалните операции, което да застане успоредно със сухопътния, въздушния и военноморския компоненти, които днес НАТО има в Европа. Като се има предвид вероятността от повече мисии на специалните сили това изглежда като правилна стъпка.

И накрая, НАТО трябва да работи усилено за изграждане на силно партньорство. Със страни, които притежават високо равнище на военен капацитет, афинитет към системата на демократични ценности, която НАТО представя, и история на действие заедно с НАТО в нейните мисии. Някои от най-добрите кандидати са Швеция, Финландия, Австралия, Нова Зеландия, Швейцария, Австрия, Япония и Южна Корея. Също така има и други, а и диапазонът от мисии – от мироопазване през борба с пиратството до обучение на местни въоръжени сили, е достатъчно широк.

Всичкото това необходимо внимание е насочено към двете основни предизвикателства, пред които е изправена днес НАТО: възходът на т. нар. Ислямска държава (ИД) и нейната способност да бъде глобална заплаха и възраждането на своеволната и свадлива Русия. Новият командващ незабавно ще попадне в центъра на дебата за ролята на НАТО срещу ИД в Ирак и как да бъде сдържано в бъдеще лошо поведение (меко казано) от страна на Русия на Владимир Путин.

Става дума за обширна, амбициозна програма. Но в сравнение с това, пред което се изправя Джон Сноу, когато отваря очи и вижда хаотичния свят в „Игра на тронове“, пред алианса има много смислени стратегически възможности. НАТО ще продължи да бъде в центъра на американската и, в същото време, глобалната сигурност – поради което има още много живот за организацията.