Ричард Ран: Завръщането на псевдонауката

Избрано 07.05.2016 11:09

Миналия месец получих следния имейл от мой приятел от Европа (който има докторат по химия): „Драги Ричард, Станал си член на този знаменит клуб! Започвам да се плаша! Какво се случва?”.
Изглежда името ми е попаднало в „База данни с подвеждаща информация за глобалното затопляне” (списък с имена на обществени фигури, които отричат ефектите на глобалното затопляне – бел.ред.).
Същевременно главният прокурор на щата Ню Йорк Ерик Шнайдерман покани десетки щатски прокурори да се включат в разследване на енергийните компании, използващи твърди горива, и по точно на техните дарения. Причината са притеснения, че компаниите оспорват „научната” обосновка на лобито на глобалното затопляне. На пресконференцията присъстваше и Ал Гор, който през януари 2006 г. ни предупреждаваше, че ако не предприемем „драстични мерки” за намаляване на парниковите емисии, защото след 10 години Земята ще е стигнала до „положение, от което няма връщане назад”. Г-н Гор също ни казваше, че в Арктическия океан няма да останат ледници до 2010 г. Ледът обаче си е там.
Това, което се случва, е съвременен лисенкоизъм, на името на съветския биолог Трофим Лисенко. Той отричал менделовото унаследяване и еволюционната теория за естествения подбор и вярвал, че придобитите характеристики на едно растение (например откъсването на плодовете на овошките) ще бъдат наследени от следващи поколения (отричайки генетичния код – б.р.). Лисенко не успявал да защити идеите си с емпирични доказателства или добра теоретична работа, но понеже Сталин ги харесвал, било незаконно да имаш друго мнение. След промяната в лидерството на СССР физикът Андрей Сахаров говорил против Лисенко пред Общото събрание на Академията на науките през 1964 година. „Той е отговорен за срамната изостаналост на съветската биология и по специално на генетиката, за разпространението на псевдонаучни възгледи, за деградацията в преподаването, за клеветите, уволненията, арестите и дори смъртта на много истински учени.” (цитатът е от статията за Лисенко в „Уикипедия” – б.р.)
Лисенкоизмът днес е метафорично определение за „манипулацията или изкривяването на научния процес, с цел да се постигнат предварително зададени заключения, продиктувани от идеологически подбуди и свързани със социални и политически цели”.
Проблемът на хората, които през последните 25 години предричат климатична катастрофа, е, че предположенията им се оказват много далеч от истината и те губят обществената си легитимност (но не и тази пред раболепните медии и политическа класа).
Много хора помнят „Климатгейт” (изтичане на информация преди климатичната конференция в Копенхаген през 2009 г. - бел.ред.), в който се видя фалшивото използване на температурни данни и включваше други скандални разкрития.
Нито един от големите климатични модели не успя да предрече 15-годишния спад в глобалното затопляне. Всички прогнози надценяваха реалните температурни промени, което е знак, че моделите не са били достатъчно подробни. Рядко някой прогнозен модел успява да опише бъдещето достатъчно точно, независимо дали е икономически или климатичен. Когато обаче резултатите продължават да бъдат сериозно погрешни само в една посока, става ясно, че моделът не е прецизен и е пристрастен.
Моето еретично мнение и това на много други институции, критични към т.нар. консенсус за глобалното затопляне, не е, че не вярваме в климатичните промени. Тях винаги ги е имало и ще ги има. Ние смятаме, че научните изследвания на климатичните промени са прекалено примитивни, за да направят определящи прогнози за причините и последствията.
Да, изпомпването на въглероден диоксид в парник, изложен на слънчевата светлина ще го затопли. Земята обаче е по-сложна от парник. Помните ли как вярващите в глобалното затопляне ни казваха, че ще има повече торнада и урагани в Атлантическия океан? Всъщност през последните 10 години в него сега има по-малко торнада и рекордно малко урагани.
Задавам прост въпрос от известно време. Какво е оптималното ниво на въглероден диоксид, което атмосферата може да поеме? Никой не говори за това, защото никой не знае. Знаем, че нарастващите нива на въглероден диоксид карат растенията да растат по-бързо, Земята да позеленява, и цените на храните да падат, което е от огромна полза за бедните по света.
Ако не можем да определим максимално допустимото количество въглероден диоксид, защо харчим трилиони долари за намаляването му, когато дори хората в администрацията признават, че мерките ще доведат до по-малко от 1 градус намаляване на температурите през следващия век?
Причината климатичните лисенковци да са толкова язвителни към тези от нас, които са скептични, е, че повечето от тях са зависими по един или друг начин от правителствени грантове и работни места. Те ще изчезнат, ако се установи, че всъщност няма налична криза. Политическата класа живее благодарение на безкрайни кризи, защото така се създават причини за харчене, повишаване на данъци и регулации. По-добре да ни накарат да млъкнем чрез глоби и заплахи за затвор, отколкото да им спрат лесните пари за климатичната криза. /БГНЕС
-----------------------------
Текстът на Ричард Ран е част от постоянната му колонка във „Вашингтон Таймс”. Ран e заместник-ръководител и главен икономист на Американската търговска камара по времето на президента Роналд Рейгън. Като икономист защитава идеите на либертарианството и минималните държавни регулации за бизнеса. Част е от обществото „Монт Пелерин”, свързано с Чикагската школа, и считано за философски център на неолиберализма. През 1990 г., по молба на правителството на Андрей Луканов, съвместно с Роналд Ът и други американски специалисти, изработва план за преминаването на България към пазарна икономика.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911