Най-вероятно Хилари отново ще влезе в Белия дом, но този път не като първата дама на Бил Клинтън или като държавен секретар от администрацията на Барак Обама, а като следващия президент на САЩ. За да се случи това, тя се нуждаеше от едно финално нещо: Доналд Тръмп.

Когато действащият вицепрезидент Джо Байдън миналата година заяви, че поради комплексни причини няма да се кандидатира за президент, Хилари имаше основания за радост. Защото именно Джо, с подкрепата на президента Обама и Демократическата партия, бе единствената реална конкуренция на г-жа Клинтън за номинацията.

Самата Хилари често е гледана като „чужда“ сред собствената си партия, среди от която я обвиняват в това, че тя е „скрит републиканец“, имала малшанса да се омъжи за демократ с политическа перспектива – Бил. На този фон, ако Джо Байдън се бе появил като опцията, която демонстрира континуитет с действащия президент Обама, който, от своя страна, продължава да бъде по-популярен и харесван спрямо всеки един от кандидатите за поста му (и от Демократическата, и от Републиканската партия), Хилари щеше да има сериозни поводи за притеснения.

Вместо това обаче, нейният основен конкурент се оказа единакът Бърни Сандърс (Д). В процеса на кампанията обаче се видя, че сенаторът от Върмонт така и не може да надскочи своята електорална база, състояща се предимно от студенти, млади избиратели без конкретна политическа принадлежност и нискоквалифицирани работници. А това са от онези таргети, върху чиито рамене е по-достоверно да полагаш очакванията си за напиване, но не и за дългосрочна национална кампания. Допълнителна обструкция пред Бърни бе и това, че кандидатурата му е прекалено профилирана в ляво-либералното, за да може да обхване разнообразието на демократическия електорат. Именно утвърждаването на толкова тесен идеологически прототип като неин основен конкурент в рамките на Демократическата партия бе вторият момент, в който г-жа Клинтън имаше основание за радост.

Третият радостен повод за Хилари бе свързан с датата 15 март тази година. Тогава, губейки надпреварата при републиканците в собствения си щат, Марко Рубио (Р) преустанови кампанията си и се оттегли от изборния процес. А това бе важно за Хилари, тъй като именно сенаторът от Флорида бе единственият републиканец, който според социологическите изследвания демонстрираше най-регулярно добри резултати срещу нея в директен двубой.

А с очертаването на Доналд Тръмп като официалната номинация на Републиканската партия, радостта на Хилари вече може да прерасне в чисто щастие. Защото именно бизнесменът от Ню Йорк бе най-желаният конкурент за г-жа Клинтън и Демократическата партия.

Първо, защото ако има кандидат, който да е по-малко атрактивен за независимите избиратели от самата Клинтън, то това е именно Доналд. От началото на кампанията се проведоха около 30-на представителни проучвания, при които в 27 от тях в директен двубой Клинтън биеше Тръмп, включително отчитайки по-голямата й подкрепа сред независимите избиратели. Последните данни в тази насока, проучени и представени ни от CNN/ORC Poll, са от днес (вчера, б.р.), а заключенията са недвусмислени: вместо да намалява, разликата между Клинтън и Тръмп се увеличава в полза на първата, достигайки до цели 13% (54% срещу 41%).

Второ, официалната номинация на Доналд няма да остане без последствия за Републиканската партия. Самото й име трудно удържаше през годините съдържащото се в нея широко идеологическо многообразие и произтичащите от него фракционни вражди. А с кандидат като Тръмп, пукнатините в партията могат бързо да се разширят до пропасти.

На този фон, между 25 % и 1/3 от избирателите на Републиканската партия вече заявяват, че няма да гласуват за бизнесмена през ноември месец. А при тези, които все пак биха подкрепили Доналд, повече от половината заявяват, че го правят не защото го харесват, а защото не харесват Клинтън. От подобно естество нагласи има и сред републиканския елит, различни представители на който често артикулират недоволството си от така стеклите се обстоятелства. Дори и крупни бизнесмени като братя Кох, инвестирали години наред парите си за републиканските кандидати, заявиха, че обмислят подкрепа за Клинтън.

А с потенциално по-ниска мобилизация сред собствения електорат, с липсата на апетит сред независимите избиратели за такъв кандидат, с кроткия (или не) бойкот на партийния елит (или част от него) и с обърнатия гръб на близкия до партията бизнес, Доналд изглежда обречен.

Всичко това не означава, че бизнесменът от Ню Йорк няма и своите шансове. Последните обаче произтичат не толкова от силните страни на кандидатурата му (та той с лека ръка проигра дългогодишните опити на Републиканската партия да привлече латиносите към своята електорална коалиция, което прави оттук нататък трудни бъдещите победи в щати като Невада, Колорадо и Флорида), колкото от слабите такива на самата Клинтън.

Така например, на този етап Хилари не успява да разшири своята подкрепа извън нейните електорални ядра – афро-американците, испаноговорящите и възрастните бели демократи. Липсва обаче подкрепата както на онази бяла средна класа, която се намира в икономически активна възраст, така и тази на по-младите избиратели.

Второ обстоятелство, което най-вероятно създава условия за притеснения в лагера на Клинтън, е това, че именно непартийният характер на Доналд Тръмп, заедно с посланията му за протекционизъм, може да бъде предпоставка за флирт на бизнесмена с т.нар. „демократи на Рейгън“.

Това са демократи, които стоят по-близо до републиканците по теми като миграция, национална сигурност и данъци. Ситуирани на електоралната карта, те са най-концентрирани в средния запад и североизтока на страната – в щати като Пенсилвания, Охайо, Уисконсин и Мичиган. В тях са съсредоточени големи индустриални комплекси, в които работят много „сини якички“. А именно нискоквалифицираните работници, които са сред най-преките потърпевши на интернационалните търговски споразумения и аутсорсинга на работни места извън САЩ, са и от най-разпознаваемите привърженици на Доналд. А онези „сини якички“, които на този етап остават в рамките на Демократическата партия, демонстрираха на провелите се в нея избори и в Уисконсин, и в Мичиган, че предпочитат Сандърс пред Клинтън.

По същество, границата между средния запад и североизтока на САЩ е един от бастионите на демократите и такъв пробив на класически републиканец там изглежда невъзможен тъкмо от Роналд Рейгън насам. Но тъй като Доналд Тръмп няма нищо общо с републиканската ортодоксия, в случая това може да се окаже негов плюс.

Разбира се, пряката конкуренция между Клинтън и Тръмп дори още не е започнала официално. Но това не означава, че вече не могат да се констатират някои от предимствата и неудобствата пред всеки един от тях. Именно базирайки се на такава равносметка, аргументите в полза на шансовете на Клинтън натежават.

Въпреки че пътят за Хилари към Белия дом изглежда пряк и чист, тя все пак трябва да внимава къде стъпва. /news.bg