В неделя президентът Барак Обама каза, че неговата най-голяма грешка като президент е пропускът да се подготви план за деня след падането на режима на Кадафи в Либия. Но на фона на това колко зле изглежда днес Либия, положението в Сирия е много по-лошо, в частност и поради това, че администрацията на Обама допусна слабости – което засега президентът не признава.
По отношение на Либия Обама съжалява, че не е останал ангажиран „след това, което мисля, че беше правилно да се направи при намесата“, каза той пред Fox News Sunday.
Следва да се отбележи, че по това време Белият дом беше горд с подхода, който предприе при интервенцията в Либия през 2011 г., който се концентрира около поделянето на бремето с европейските съюзници, избягвайки разполагането на сухопътни американски войски, и оставяне на свалянето на Кадафи, както и политическото и физическо възстановяване на страната в ръцете на либийците. „Доколкото предстоят огромни предизвикателства, един от положителните аспекти е, че либийците са тези, които предприемат смяната на режима и извършват прехода“, ми каза през 2011 г. заместник-съветникът по националната сигурност Бен Роудс.
Роудс обясни, че принципите на поделяне на бремето и оставяне местните сили да вземат водеща роля са били „характеристики за това как президентът подхожда във външната политика и при военна намеса“. По-късно служителят на Белия дом определи този подход като „задкулисно ръководство“.
Намесата в Либия, която беше силно подкрепяна от Хилари Клинтън, когато тя беше държавен секретар, сега е осмивана, защото пет години по-късно Либия все още се бори за установяване на стабилност и демокрация. Милициите не успяха да се сдобият с власт, нестабилното правителство на единството все още се опитва да се сдобие с широко разпространена легитимност, и Ислямска държава се разраства като територия.
Но Либия се справя по-добре от Сирия, която също от пет години е в своята революция на Арабската пролет, само че без водена от САЩ или НАТО военна намеса. Като се има предвид, че в Либия може би има около 6000 екстремисти от Ислямска държава, в Сирия те са между 20 000 и 30 000, според ЦРУ. Организации за човешки права на място установяват, че броят им е до 50 000. Нещо по-важно Сирия и Ирак представляват ядрото на Ислямска държава, където ИД контролира основни градове и откъдето тя изнася своята идеология и бойци на места като Либия. Сирия също така е мястото, където се подготвят терористичните операции в Европа; нападателите в Париж и Брюксел са били обучени в Сирия, не в Либия.
Също и в политически план Либия се справя по-добре от Сирия. След дълги преговори, водени от ООН, правителството на националното съгласие работи за консолидиране на властта. Успехът не е осигурен, но там има ясен път напред, нарастващ консенсус за този път и основателен шанс за действително политическо помирение.

За Сирия провежданите сега в Женева разговори показват признаци за разрешаване на кризата. При най-добрия сценарий президентът Башар Асад ще остане на власт още 18 месеца, докато се проведат избори, и може да участва в тези избори. По-реалистичната оценка е, че режимът на Асад няма да допусне друга власт и ще продължи да атакува цивилни в продължение на години.
Когато реши да атакува режима на Кадафи през 2011 г., президентът Обама изрази основанието, че намесата е необходима, за да бъде предотвратено извършването на геноцид от страна на Кадафи срещу цивилното население на Бенгази.
„Ако изчакаме още един ден Бенгази, град почти еднакъв с Шарлот, може да пострада от клане, което ще отекне в целия регион и ще опетни съвестта на света“, каза Обама, след като реши да атакува. „Не е в наш национален интерес да позволим това да се случи. Отказвам да допусна това да се случи“.
Днес цивилното население в Либия е много по-добре от това в Сирия. Кампанията от въздушни удари на режима на Асад и причиняващите глад блокади опустошават градове, по-големи от Бенгази. Избити са най-малко 300 000 цивилни. Над 10 000 са били подлагани на мъчения под арест от режима. Дванайсет милиона са вътрешно разселени. Четири милиона избягаха от Сирия, вливайки се в съседни държави и в Европа, разпространявайки дестабилизирането далеч отвъд границите на Сирия. В Либия около 1500 цивилни са загинали през миналата година в резултат на сражения.

В последното си интервю за The Atlantic президентът Обама се похвали за своята решимост да избегне по-голямо въвличане на Америка в сирийската криза. Той каза, че по въпроса за Сирия той се е противопоставил да следва „наръчника на Вашингтон“, който е дело на „кадрите на външната политика“. Той нарече наръчника капан, водещ към лоши решения.
В различни периоди Обама и неговите помощници са давали няколко различни други основания защо Либия е добро място за намеса, а Сирия не е. За Либия налице имаше споразумение за нападение на ООН и НАТО. Либия беше по-управляема мисия. Кадафи нямаше силни поддръжници в Русия и Иран.
Всичките тези факти пропускат по-големия смисъл. Сирия е по-важна стратегически и символично. Неуспехът в Сирия по-директно се отразява на интересите за националната сигурност на Америка и тези на нашите съюзници, особено на Турция и Израел. И възстановяването на Сирия един ден ще струва на международната общност стотици милиарди долари.
Друга разлика между Либия и Сирия за бъдещите американски президенти ще бъде американското влияние там. Каквото и да се случи в Либия, там ще има някаква остатъчна добра воля към САЩ и признание, че когато цивилни са били пред опасността да бъдат изклани, Америка не избра да търси друг път. Не е така в Сирия, където едно цяло поколение от млади хора расте в зона на военни действия, чувства се изоставено от водещите нации в света.
От гледна точка на това, което е добро за националния интерес на САЩ, региона и света, политиката на президента Обама в Либия, макар и несъвършена, е изключително по-успешна от неговата политика в Сирия. Дори задкулисно ръководство за решаване на проблема е по-добре, отколкото да се води политика, която позволява на проблема опасно да навлиза в спирала извън контрол. /БГНЕС
------------------
Джош Роджин, агенция “Блумбърг”.