Отношенията САЩ-Русия изчакват новия американски президент

Избрано 11.04.2016 14:45

Наскоро имах честта да участвам в няколко семинара на тема бъдещето на Русия при Владимир Путин и на руско-американските отношения. Те се наричаха „Среща на експерти по Русия“, а техен организатор бе Carnegie Corporation of New York. Тези мероприятия оставиха у мен чувство на засилващ се песимизъм.
В какво положение се оказахме днес? По време на третия мандат на Владимир Путин напълно ясно стана следното. САЩ не желаят да отстъпят на руското искане да признаят нейната суверенна демокрация и частичното преразглеждане на онзи ред, който се установи след края на Студената война на постсъветското пространство, а също на промените в международната система за управление с по-голямо отчитане на руските интереси. Онези прагматични въпроси, които караха Вашингтон и Москва поне някак да си сътрудничат – мирното разрешаване на иранския ядрен проблем и взаимодействието в Афганистан – повече не стоят на дневен ред. В някои други области Вашингтон е готов да рискува, отказвайки се от сътрудничество с Москва, което бе демонстрирано от отсъствието на Русия на неотдавнашната среща на върха за ядрената безопасност. След като не получи от Америка и Европа съгласие за своите изисквания, Кремъл започна да действа едностранно, преди всичко в Украйна, и демонстрира, че в определена степен може да се противопостави на западните санкции.
Русия се стреми към ревизиране на установения след Студената война ред, в който предпочитание се дава на западните интереси, и е готова да действа силово. При това положение Съединените щати ще трябва да избират между два варианта на действие. Америка или ще трябва да търси компромиси с Русия по спорните въпроси заради възобновяване на активното сътрудничество в други области, започвайки от неразпространението на ядреното оръжие и борбата с тероризма, или ще трябва предприема енергични действия за укрепването и разширяването на коалицията, която ще сдържа и ще дава отпор на руския ревизионизъм.

Първият вариант е неприемлив от политическа гледна точка. Всичко онова, което напомня „омиротворяване“, няма да намери никакъв отклик в САЩ. А доколкото за редица водещи европейски държави са характерни голяма готовност и желание за компромис с Москва, вторият вариант също е твърде проблематичен. Освен това вторият вариант ще изисква от САЩ да отклонят свои ресурси от решаването на други приоритетни задачи, започвайки с пренасочването в Азиатско-Тихоокеанския регион. Инициативата за осигуряване на европейската безопасност представлява частично връщане на европейския театър, но като цяло остава тенденцията за дългосрочно оттегляне на Америка от Европа, а също за нежеланието на редица европейски държави (с няколко изключения) да поемат върху себе си по-тежко бреме за гарантирането на трансатлантическата безопасност.
Каква трябва да бъде политиката? Като начало е необходима твърдата вяра в тезата, че Русия е близо до икономическия крах и че Руската федерация не е в състояние да провежда дълго време своя ревизионистки курс. Несъмнено, икономическите прогнози не вещаят нищо добро за Русия и следващите месеци и години властта й може да бъде подложена на непоносим натиск. Тук действа предположението, че икономическите беди ще ударят страната в най-близко време, а не в отдалечена перспектива. Но ако занапред Русия ще се справя с проблемите, нецелесъобразно е да се чака кога ще изтече нейното време.

Вторият момент е, че за разлика от съветския ревизионизъм след Втората световна война сега са налице сериозни териториални и идеологически ограничения, които пречат на Русия да оспори съществуващото положение. През 2016 година за разлика от 50-те години никой не вярва, че ако не бъде спрян, Путин ще насочи танковете към Париж, Рим и Берлин, пък дори и срещу Варшава и Будапеща. Не изглежда също, че Путин иска да отслаби американското лидерство в света. Той се стреми само да сдържа и ограничи това лидерство. При тези условия да се създаде истинско трансатлантическо партньорство за сдържането на Русия е много по-трудно, защото за повечето европейци (с изключение на държавите от балтийския басейн и страните, граничещи с Украйна и Беларус) заплахите от тероризма и миграцията са по-сериозни от действията на Кремъл. (Да се мобилизира такова партньорство не беше лесно, дори когато то се противопоставяше на Съветския съюз, който действаше по принципа на Сталин, че всяка държава установява своя социално-политическа система в границите, до които може да действа нейната армия).
Между другото, в САЩ се появи разкол между онези, които виждат в Русия главната заплаха, и тези, които възприемат руските действия само като дразнител и не изключват руско-американско сътрудничество в други области, като се започне с прекратяването на гражданската война в Сирия (доколкото Вашингтон няма особено желание да поеме ръководството и да се намесва в конфликта). Онези, които настояват за разделянето на отношенията по отделни сфери и смятат, че западните санкции и падането на нефтените цени ще принудят Кремъл да отстъпи в други области, не виждат основания за отстъпки на Русия примерно в Украйна, но и не желаят да засилват конфронтацията с Москва.
И така, въпреки многобройните срещи на експерти, американската политика към Русия е на неутрална предавка. Това напомня изчаквателната тактика: може би Путин ще падне; може би ще рухне руската икономика; може би руската армия няма да съхрани своята организационна структура. Но в основата на всичко това е стремежът да се прехвърли проблемът на новия президент. /БГНЕС
------------------------------------
Никълъс Гвоздев, извънщатен сътрудник на Института за външнополитически изследвания. Анализът е публикуват в американското издание The National interest.
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827