Цар Симеон Втори: За да има диалог, трябва да се изслушваме

Избрано 02.04.2016 14:16

Рекламирам България при срещите ми в чужбина - ние сме страна, която заслужава да я посети човек или да инвестира в нея

800-те дни излязоха от учебник за възстановяване на компании в тежко положение

Очаквах повече желание за трудолюбие от българите

Днес бих насърчил хората да си помогнем всички и да се сплотим

С цар Симеон Втори разговаря Лиляна Клисурова

- Ваше Величество, на 6 април се навършват 15 г. от една реч, която стана историческа - вие буквално сразихте своите опоненти. Царят влезе в политиката и преобърна живота си. Съжалявате ли за това днес?

- Не е момент за равносметки или човек да се оплаква. Считах тогава и продължавам така да го виждам, че трябваше да го направя. Нямах избор. Цял живот съм помагал на България и видях, че това беше един от ключовите моменти.

- В книгата си казвате: “Бъди толерантен и ще получиш толерантност”. Получихте ли?

- Невинаги, но не бива да се обобщава. Колко други неща са били положителни или в полза на страната. Това е по-важното, отколкото личното. В това отношение

винаги се чудя на

мемоарите на някои

политици и виждам,

че личното надделява

Има моменти, които са неизбежни, без да съм фаталист.

- Знаем, че онези 800 дни от речта ви, които станаха нарицателни, са идея на покойния Стоян Ганев...

- Не! Това излезе от един учебник, който го имам някъде в Мадрид, за възстановяването на компании, които са в тежко положение. Тогава стана дума за това с Владимир Квинт, който бе приятел на Ганев - сега виждам връзката.

- Вероятно това, което не разбраха българите, е, че сами трябва да си помогнат. Вероятно дори не ви разбрахме и за “чипа”, който трябваше да сменим?

- Сами да си помогнат, да. Защото само някой да отговаря или да “ръководи”, не е нормално в едно модерно общество. И най-вече очаквах да има повече трудолюбие - нещо, което майка ми ми беше предала.

- И не го открихте?

- Не в степента, в която се надявах. И затова може би надхвърлихме тия 800 дни. Но ако погледнем обективно и без предубеждения, не беше толкова по-дълъг периодът, в който започнахме да променяме нещата.

Аз като гледам, слушам колко и какви гръмки декларации на дадени политици, си мисля: ей, боже, защо не им го припомнят 100 месеца по-късно, да не кажа 100 дни, а само с мен продължават да се занимават с тия 800 дни? Които отгоре на туй определих с най-добро желание, за да се постигне дадена цел, а не да се изстрелят някакви безумни обещания.

- Българинът има къса памет.

- И къса, и дълга. Защото все още да се заяждат за тези 800 дни, е бая, но дотук по темата.

- Но ако бъдем реалисти, вие преобърнахте живота на българите.

- Имаше страшни очаквания, но в интерес на истината много от тях хората си ги бяха втълпили сами.

Колко пъти съм срещал хора, особено като премиер, и ми казват: Вие обещахте... Какво? Аз? Къде? Кога? Неее, ама ние се надявахме... Ама, заповядайте, това е ваше право. Но да съм обещал аз туй, онуй или трето...

- Знаете ли, Ваше Величество, когато сравняваме периода, в който вие бяхте премиер, каква е голямата разлика - имаше надежда.

- Това да, определено.

- Защо обаче надеждата изчезна след вас? Дойде световната икономическа криза, светът се промени или просто ние, българите, се уморихме да чакаме. Защо?

- Защото хората нямат търпение. Защото толкова неща бяха изостанали, а физически е невъзможно да се навакса толкова бързо. А времето лети.

Това е въпрос, на който не може да се отговори с 1, 2 или 3 фрази. Каквото и да кажа, ще скочат: “Обвинява другите, не се извинява той.” А вие знаете, че има най-различни фактори. Трябва да търсим прецеденти и в други страни.

Колко личности

са били посрещнати

като спасители и

на другия ден:

Разпни го!

Така че не е нито единствен казусът, нито сега имаме нужда, или заслужава да се анализира това, когато има толкова други по-належащи въпроси и теми.

- Защо българите толкова умеят да мразят и толкова малко ценят това, което имат?

- Мислите ли, че са само българите? Не бих казал така.

Има много хейтъри,

да. От какво ли

произхожда туй, защо

- не съм психолог,

за да определя точно.

- Всъщност никой не пречи на никого днес да казва мнението си за нещо, но тези хейтъри предпочитат анонимно да громят всеки.

- Това е така и най-вече избликва по социалните мрежи.

- Преди дни за 14-и път “24 часа” направихме нещо, което започнахме заедно с вас през 2002 г. - “Достойните българи”. Това е може би едно от най-хубавите неща, които отличават “24 часа” от всички останали медии. Направихме го първо заедно с вас и се изумявам колко положителна енергия има в това събитие. И не можете да си представите - тази година събитието ни бе в деня на атентатите в Брюксел. Много се колебаехме дали да го отложим, но беше толкова невероятно - тези хора, всеки от които е направил нещо хубаво и добро за някого, да се съберат така заедно.

Доброто, знаете, е дефицит в днешно време. И нахлу Татяна Лолова, която репетираше в съседна зала, като каза: “Искам да получа нещо добро от вас!” Затова искам да ви благодаря, че заедно с вас стартирахме тази инициатива.

- Това наистина е хубаво.

- Като си говорим за хейтърството - влезе ли то в тона на политиците? По времето, в което бяхте премиер, бе изчезнала враждебната реч, имаше спокойствие в диалога. Как оценявате политическото говорене днес?

- Интересно е, че ми го казват все по-често. Свикнал съм да изслушвам - най-вече това помага. Пък и винаги гледам да вляза не в ролята, но буквално във виждането на моя събеседник. Това улеснява започването на диалог.

- Ние не умеем да слушаме, не искаме да чуем другия.

- Не бива да се обобщава. Отделни личности, случаи, моменти, теми. Но не виждам да сме чак толкова различни от други общества по света. Все повече привикваме към факта, че сме в ЕС.

Ето, преди дни разговарях с много способни и чудесни млади хора тук във “Врана”. Наистина ми достави удоволствие да ги слушам.

- Как ви хрумна идеята да ги съберете?

- Румен Чолаков, който е почетният президент на клуба на българите в Кеймбридж CantaBulgarian, го започна. Виждайки усилията, които полагат, бележките и резултатите им, ми се стори чудесна идея.

- Призовахте тези младежи да потърсят работа в нашата администрация. А смятате ли, че администрацията ни е готова да ги приеме? Те самите разказаха, че не ги приемат тук, смятат ги за по-различни. Отново се връщаме на темата за чипа - как ще променим това?

- Ще се научим - като във всяка друга страна, всяка администрация - да не би нашата да е феодална? Да принадлежи на един или друг? Като осъзнаят, че има полза - ще ги приемат.

- А смятате ли, че тези млади хора биха зарязали кариерата си и да се върнат да работят в България?

- Защо да я зарязват? Те могат да продължат да се развиват там, но и

биха могли

да помагат

на България и

от другия

край на света

Днес това не е трудно чрез интернет. Те могат да помогнат с идеи, да рекламират страната. Преди броени дни в Париж срещнах един американец - като разбра, че съм българин, започна да изброява - в кои компании е чул за бележките в най-престижните университети на българските студенти - каква по-хубава реклама от това?! Дори да си останат в чужбина, а не е обезателно, това е сам по себе си положителен факт, защото се говори за България благодарение на техните постижения.

- Казахте, че българинът не е емигрант по душа. 15 години по-късно кажете ни кой или какво ви накара да напуснете Мадрид и да влезете в българската политика?

- Не забравяйте, че аз съм в политиката от 6-годишна възраст! Казах ви - видях момента, че трябваше да се направи за Родината, не за друго.

Мнозина са ме

мерили със

съвършено друг

аршин,

приписвайки ми

жажда за власт, пари

- подобни първични

подбуди

Не, моите мотиви бяха съвършено други. И както споменавам и в книгата - от позицията, която имам исторически, надали ролята на премиер, която съм изпълнил тук, е била изкушаваща или удовлетворяваща.

- Като се връщате назад, каква е равносметката? За какво нямахте време, къде сгрешихте?

- Вече на оня свят ли ме изпращате, че да правя окончателна равносметка? (Смее се.)

- Опазил ме бог, не. Но не може да не си правите такава, връщайки се 15 г. назад.

- Повярвайте ми, занимават ме по-належащи теми.

- Ако трябва на 6 април пак да застанете на поляната пред “Врана”, какво бихте променили в речта си? Какво бихте добавили?

- Може би бих наблегнал по-категорично да си помагаме всички и да се сплотим. За жалост, малко са, които спазват девиза “Съединението прави силата”.

- Какво трябва да говорим на света за България? Вие например със своите многобройни контакти как описвате ситуацията днес в нашата родина?

- Винаги се опитвам да бъда реалист и да кажа нещо полезно, а не да критикувам. Няма нищо по-лесно човек да седи в приятна компания и да управлява и “оправя” света. Същото важи и за България - да се бистри политика, както казвахме едно време при официални срещи, е съвсем безсмислено, загуба на време. Така че в чужбина постоянно рекламирам страната. Старая се да обяснявам някои особености.

- С какво я рекламирате? Какво казвате - защо трябва България да бъде видяна и забелязана?

- Не го казвам така. Доказвам например, че сме държава, която заслужава да се посети, или ако човек е с инвестиционни намерения - да инвестира в България. Че сме страна като другите по света.

Не тръгвам с някакво знаме и да се бия в гърдите, че съм патриот. Има начин да се покаже страната по по-специфичен начин, за да се постигане желаният ефект. Дългогодишен опит и много други умения, които “г-н Симеон Кобургготски” притежава.

- Как си обяснявате, защо не се поддържа инициативата да станете почетен посланик на България пред света? Толкова хора се подписаха в подписката с това искане.

- Не мога да говоря от името на други.

- Страх ли ги е днешните политици от вас - да не би да се кандидатирате за президент?

- По първото други да ви отговарят. А по второто само ще ви кажа, че всяко действие или решение си има момента...

- Знаем, че сте твърде деликатен човек. Но как изглежда като министър-председател Бойко Борисов?

- Не ми е по характера и възпитанието да давам оценки публично. Отгоре на това

не съм политически

коментатор да си

изказвам мнението

Като ме питат за някой от моите кралски колеги, също така не го считам за коректно. Да преброиш до 5 или по-добре до 10 преди всяко изказване, е по-здравословно, понеже, каквото и да каже човек, все изглежда, че го гледа от своята камбанария. Въпрос на култура.

- Вие ни научихте, че трябва да се управлява в коалиция. Кои грешки не бива да допуска нито един политик, който поема тежкия кръст да управлява в коалиция?

- Диалогичност трябва. Да запази линия, цел или приоритети, но оттам вече да търси разбиране и да се съобразява с мисълта на другия, да се опитва да го разбере, за да работи с него. От опит ще ви кажа, че

няма

определена

рецепта за

стабилна коалиция

Гордея се обаче, че през периода 2001-2005 г. го постигнахме.

Гледайте сега в Испания каква невероятна конюнктура има - един с друг не се погаждат, а камо ли с трети. За самото управление е по-здравословно да произхожда от няколко партии, защото и ветрилото е по-широко и повече избиратели се чувстват олицетворени в участието на своите си избраници. Толкова страни функционират коалиционно - в България не сме нещо уникално, за да имаме специална рецепта.

Има демокрации като САЩ или Великобритания, управляват по две партии. В Германия или Франция формулата е друга. В крайна сметка важното е резултатът за гражданите.

- Да, и там - Германия, направиха коалиция, но всъщност в България вие поставихте основата на коалициите.

- Защото така ми се падна. Не че съм го изобретил или измислил аз.

- Тогава казахте, че оттук нататък България ще се управлява в коалиции.

- Не изглежда ли така?

- Днес Бойко Борисов е в коалиция с реформатори, патриоти и партията на бившия президент. Как изглежда във вашите очи тази коалиция? По-лесно ли ви беше с БСП и ДПС?

- Не съм достатъчно запознат със сегашните взаимоотношения, за да имам елементи за сравнение, но не е лесно упражнение. Точно затова една коалиция е изкуство в политиката и не е извън приетите норми на сработване.

- В България има толкова много партии - не ви ли притеснява, че всеки един български политик иска да бъде лидер?

- Има го и другаде, където също участват множество партии. Зависи от самите законодатели, които са въвели даден праг. В Португалия например, ако не се лъжа, като напуснеш партията, трябва да си върнеш мандата и да напуснеш парламента. В Испания пък има независими, напуснали от други партии. /24chasa.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827