Банкерът Иван Китов: На моята хранилка беше Иван Костов и всичките му подчинени

Избрано 07.02.2016 11:21

Скандалният банкер Иван Китов – една от фигурите на мътния Преход, е осъден на 6 години затвор за източването на 93 неденоминирани лева от „Кристалбанк” - Мадан и „Бизнесбанк” -Петрич. Още преди две години пръв вестникът на народа откри издирвания от Интерпол банкер. Китов е единственият човек, който е бил собственик на две финансови институции. И го отнася по време на разграбването и фалита на банките през 1996-1997 г. В ексклузивна изповед тогава Китов разказа за премеждията си в изгнание и своята истина за сценария на фалита на 17 български банки. „ШОУ“ отново успя да се свърже с ексбанкера, който в момента се намира някъде в Латинска Америка и оттам коментира присъдата.

Двете финансови институции, за чието източване столичанинът бе съден в продължение на 18 години, са част от клоновата мрежа на БНБ до 1989 г. В началото на 90-те, едва трийсетина годишен, Китов се сдобива с контролния пакет акции на Маданската банка и става шеф на съвета на директорите. Малко по-късно упражнението се повтаря с петричката банка. Още тогава медиите тръбят, че младият финансист поема двете банки не заради сериозния си опит в сферата, а заради това, че е син на Велин Китов, който дълги години е бил член на ЦК на БКП. Пред „ШОУ“ ексбанкерът обаче категорично отрича това и казва в прав текст: „Баща ми беше последната дупка на кавала. Отговаряше за техническия контрол на строежите в отдел „Капитално строителство“, което не беше нищо особено. Все едно беше чистачка в ЦК на БКП. Никой не го е*аваше тогава. Нагоре бяха началниците, които решаваха нещата. Та аз даже съм му казвал: „Уреди ми един апартамент поне!“. А той – не. Какво повече да говорим…“, обяснява ексбанкерът. Присъдата му стана факт в началото на март миналата година, когато Върховният касационен съд се произнесе окончателно по казуса с двете банки.

Според обвинението Иван Китов инициирал регистрирането на десетки фирми, в които не фигурирал юридически като собственик на капитала. Фирмите били на негови приятели, състуденти, съседи, служители във фирмата на баща му. Така той

раздавал кредити „на килограм“

на въпросните дружества, а след това купувал акциите им и по този начин успял да придобие контролния пакет, като фактически станал основен собственик на капитала на „Кристалбанк”. Разследването срещу Иван Китов започва през лятото на 1997 г., като първоначално досъдебното производство се води срещу трима негови служители, а след това като обвиняеми са привлечени той и негова 25-годишна служителка. Последват арести, но малко по-късно всички са пуснати под гаранция. Самият Китов излиза на свобода срещу 100 милиона неденоминирани лева и веднага изчезва от България, като впоследствие става ясно, че е намерил пристан в Доминиканската република. „Знаеш ли защо си тръгнах? Още преди да започнат фалитите, едни ченгета ми се обадиха, защото ме имаха за приятел, и ми казаха:

„Имаш доста сериозни проблеми, поръчан си. Потвърдиха ни го хора от най-високо ниво в прокуратурата“.

И аз тогава си казах, че с мафията, да речем, бих могъл да се преборя, защото ги познавах – Маджо, Маргините - пили сме заедно с тях. Но с държавата не мога. И просто „заминавах”. Изведоха ме зад граница с една кола – същите тия ченгета, за които ти казах, че са ме предупредили“, разказва банкерът и добавя, че в момента продължава да е в Латинска Америка, но като цяло не се задържа в една държава. „Ходя си нагоре-надолу. Но те така или иначе от Интерпол не ме търсят, защото, за да го правят, присъдата ми трябва да е по-висока. А що се отнася до самата присъда - осъдиха ме със 100- процентова лъжа! И сега искат да се предам, да ходя да лежа заради една лъжа… Няма как да стане. А знаеш ли колко е добре тук – то климат, то топличко, то са гаджета, то са палми, то са плажове. Ако ти е кеф да работиш - работиш, ако ти е кеф да не работиш – не работиш. Чисто е, хората са приветливи, не като в България – мръсно като боклукчийска кофа и пълно с озлобени хора“, казва още изпадналият в немилост ексбанкер, който се скита по света вече 18 години. „Дадоха ми 6 години, за да оправдаят с нещо фалитите на банките през онези години. Казват, че съм бил взел едни кредити, което не е така. Аз тогава имах финансова къща,

Нова телевизия беше моя, четири вестника имах

и още 1000 неща, откъдето можеше да ми бъде прехвърлен 1 милион в някоя сметка, ако съм искал. Що се отнася до кредитите в „Кристалбанк”, имаше документ, но нещо адвокатите ми не го видяха, по-точно - премрежиха им очите да не го видят. Обработиха ги просто“, твърди Китов. И казва, че фалирането на банките през 1996-1997 година станало по схема от най-високо ниво. „Аз самият станах жертва на този процес. Не знам кои са точно хората, които решиха това да се случи, но стореното е национално предателство! Дойде един списък от Европа с банките за фалиране и оттам тръгна ограбването на българския народ...“, казва нароченият за виртуозен финансов комбинатор Китов. Той разкрива, че още 1997 г. една от неговите адвокатки - дъщеря на шефа на партизанския отряд „Чавдар“, се свързала с него и му казала, че трябва да го види спешно. „Идва при мен и и мълчи гузно. Като я питах какво има, ми вика: „Ще ходя до Виена, като се върна, ще ти кажа нещо“. И като си дойде след няколко дни, ми казва пребледняла: „Взе се едно решение във Виена - да се затворят 20 банки в България”.

Викам: „Чакай сега, откъде-накъде някакви хора във Виена, в една чужда държава, ще вземат решение да се фалират банки в България?!“. А тя само ми каза, че и аз ще бъде засегнат от това решение. Взех да звъня „големите телефони” и се оказа, че - да, така е! Едни „големи хора” са взели решение за затварянето на банките у нас...“, разказва Китов. Веднага след тази новина започнал да звъни „наляво и надясно“ с молба да го махнат от списъка на банките, изтеглили късата клечка. „Имаше един списък с тези банки. Казах им да ме махнат от него и да сложат друг. На следващата сутрин ме махнаха, но после ми казаха, че пак ме сложили заради Първа източна международна банка, която беше на едно ченге. Аз съм свидетел на всичките тези неща, не ти ги разказвам от второ или трето лице“, обяснява Китов. Той признава, че в ония времена, когато е бил от „голямото добрутро“, е имал контакти с доста от тогавашните мутри и голяма част от настоящите политици. „Тогава на хранилка в българските банки бяха президенти, министър-председатели и т. н. Не знам за мен, дето ме обвиняваха, че съм бил имал сметки в швейцарски банки и не знам си какво, което не е вярно, защото

аз избягах от България с 8000 долара, взети назаем,

но други получаваха пари“, разкрива още бившият банкер в изгнание. „На моята хранилка беше Иван Костов. Доста хора ги познавах още докато бяха просто едни измекяри и ходеха със скъсани гащи. Бяха пълна дупка тогава. Давах им пари, когато закъсваха и идваха при мен. Много политици го правеха, давал съм пари и на цялото СДС. Носил съм им пари на всякакви хора - чантите направо са ми откъсвали ръцете, докато ги занеса. Обаждаха ми се разни хора – нямаме, казват, пари за заплати. Колко човека сте? Ами 200 души. И аз мъкна като идиот“, спомня си Китов времето на безогледното раздаване на пари. За Иван Костов казва, че „си е ченге, което Любо Пъпката го направил нещо“. „А Любо беше една най-обикновена слушалка. Спомням си, че един приятел му плащаше по 10-20 лева да разпъва кутиите и да му подслушва гаджетата. Като бях шеф на банката, им бях казал на всичките: „Направете си общинска банка. Хванете Софиянски и готово. А той пък слушаше Любо Пъпката“, разказва още Китов. „Имало е мутри, които са идвали при мен и са ми били благодарни, че не съм им отказал кредит. Но не виждам защо да им откажа, като не е имало причина. Клоновете можеха да дават по 20 000 долара максимум и аз съм се съобразявал с това. По едно време обаче разбирам, че в клона ми в Благоевград са дали на един голям бандит от Кюстендил 6 милиона долара! Отивам и ги питам как са могли да го направят, защото това не е по закон, а оттам ми викат: „Ами иначе ще ни претрепе!”. Но най-интересното е, че после тия 6 милиона никой не ги потърси“, смее се Китов. В ония години бил голям приятел с Емил Кюлев, от когото търсел съвети, като имал проблем с мутрите. „Той беше председател на Асоциацията на търговските банки. С него бяхме много близки, ходихме да чукаме гаджета всяка вечер. Имаше едно събиране на асоциацията в новотела в Пловдив, на което аз му казах: „Така и така, имам проблем...” Защото мутрите, които искаха да си вземат кредити, отиваха в някой град, заплашваха шефката на клона и получаваха, каквото искат“, разказва Китов. На въпросното събиране били и Стоян Александров – тогавашният министър на финансите от правителството на Беров, както и Тодор Вълчев – бившият шеф на БНБ. „На двамата им обясних, че хората не искат да си връщат кредитите и нито полиция, нито съд – нищо не помага. Питах го дали няма да направят нещо по въпроса, но последва мълчание. И като излязохме с Емо Кюлев, той ми каза: „Абе, това не трябваше да ги питаш”. Викам: „Що бе?”. „Ами не трябваше... Ще ти кажа после защо”. Но така и не ми каза… Това е доказателство, че

всички тези, които мълчаха, се хранеха от кредити и темата беше табу“

казва още Иван Китов. Той е категоричен, че няма намерение да се прибира в България, защото съдбата му била ясна още преди финала на процеса и било решено той да лежи. „Бях пуснал молба за ревизия на тази 6-годишна присъда и те ми назначиха служебен адвокат, без да ме питат имам ли мой или нямам. После се казало, че служебният защитник бил зает в деня на делото. Баща ми се свърза с друг адвокат, изпратен от въпросния служебен защитник, и двамата отишли в съда. Там обаче прекратили производството по възобновяването на делото, защото аз не съм се бил явил. Е, как да се явя, като веднага ще ме закопчеят?! Въобще и не смятам да се прибирам в България!“, категоричен е Иван Китов.



В затвора „Ла Хоя“ плащах на главорез да ме покровителства

След бягството си от България Иван Китов попада в затвора „Ла Хоя“, в който лежа и Светлозар Собаджиев. За разлика от българския морски капитан ексбанкерът бързо се ориентирал в обстановката, а само след няколко месеца успял да излезе срещу 3000 долара рушвет. Докато бил вътре обаче, получил 5 смъртни присъди и едва отървал кожата. „В този затвор е ад. Не можеш да си представиш колко хора има вътре. Аз съм виждал как затворници си имплантират рога в този затвор, за да приличат на дяволи. Викат им „Бесните кучета“. Те са част от мафията от Салвадор и Хондурас, която се нарича „Мара Салватруча“. Това са най-жестоките и безскрупулни бандити. В сравнение с тях Якудза пасти да яде“, разказва Китов. По думите му в Латинска Америка, където населението е около 500 милиона души, половината са неграмотни, а другата - изроди. „За тях животът не значи нищо. Поддържат ги с малко храна и много дрога. Тези от „Мара Салватруча“ са изографисани отвсякъде с татуировки и изобщо не мислят. Не знаеш кога ще дойде да те заколи някой. Мен лично ме осъдиха 5 пъти на смърт“, спомня си вече през смях ексбанкерът. И разкрива, че се спасил благодарение на протекцията на местен главорез, пред който всички се кланяли. „Това беше най-големият мафиоз, който беше осъден на 128 години затвор. Плащах му да ме покровителства. Малко по-късо дойде и най-големият убиец, на когото всичките пандизчии целуваха задника буквално. Станаха ми най-големите приятели. Вторият, само в затвора, има 13 убийства“, разкрива скандалният бивш банкер.



В Америка вадя между 2000 и 50 000 $ на месец

В Латинска Америка Иван Китов си вади хляба с продажба на недвижими имоти. При това получавал съвсем прилични доходи, разкрива самият той. „Тука хората са много точни. Имаш ли мозък и образование, те смятат за много високо ниво. На мен ми е голям кеф тук. Започнал съм от нулата, но сега са ми клиенти четирима президенти, депутати, министри, милиардери. Сред тях е единият от собствениците на картите „Виза“, както и синът на краля на Катар“, разказва бившият банкер. Добавя, че от продажбата на недвижими имоти се случвало да извади и по 50 000 долара месечно. „Между 2000 и 50 000 долара ми е доходът. Много зависи каква работа ще има. Но средно вадя някъде по 10 000 дола месечно, което ми е предостатъчно да живея като цар“, обяснява той. Казва, че животът в Латинска Америка е евтин и лесен, особено ако си гринго.

Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ, Агенция "БЛИЦ"

* Заглавието на материала е на "Днес+". Оставяме читателите да преценят дали лицето Иван Костов би трябвало да е още на политическата сцена, макар и задкулисно.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911