– Министър Лукарски, премиерът заяви, че очаква икономически ръст 4,5% за 2016 г., какви са вашите прогнози? Как реално може да се случи това и чрез активирането на кои сектори?

– Не искам да правя точни прогнози. През последните години има тенденция за ускоряване на ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). През миналата година постигнахме около 2,9% ръст. Това надминава повече от тройно първоначалните прогнози. При всички положения ръстът на икономиката ни ще е най-висок от началото на кризата от 2008 г. За 2016 г. прогнозата на Министерството на финансите е за ръст на БВП от 2,1 % и ускоряването му до 2,5% през 2017 г., но, както знаете, винаги в началото на годината се залагат по-консервативни прогнози. Очакванията за тази и следващата години са, че основно влияние върху ръста на БВП ще окаже индивидуалното потребление, което ще компенсира по-бавното нарастване на износа. За повишаване на потреблението основна роля има пазарът на труда, който е добавил 58 хил. заети през 2014 г. и почти толкова през 2015 г. Предвижданията както на Министерството на финансите, така и на ЕК са за ускоряващ се темп на растеж на заетостта през 2017 г. Положително влияние на пазара на труда би трябвало да окаже и увеличението на заплащането. Що се отнася до износа, миналата година той отчете сериозен ръст. През периодаянуари-ноември 2015 г. износът нарасна с 5,3%, а средният ръст на промишленото производство за същия период е 2,7%. Чуждестранните инвестиции също отчитат ръст. За януари-ноември 2015 г. достигнаха 1,467 млрд. евро, което е с 20,6% повече от същия период на 2014 г. Вътрешните рискове са свързани с политическата стабилност и необходимостта от продължаване на реформи във важни за икономиката области. Едни предсрочни парламентарни избори биха оказали крайно негативно влияние върху икономическото ни развитие. Те биха довели до намаляване както на местни, така и на чуждестранни инвестиции , а оттам – и на новосъздадени работни места.

– Според някои икономически анализатори тази година може да очакваме сериозна световна икономическа криза. Подготвена ли е България за това?

– В началото на 2016 г. прогнозите на международните експерти са, че е много вероятно тя да не е по-добра от 2015. Както е известно, още от 2007-2008 г. светът навлезе в период на икономически проблеми. Според Международния валутен фонд (МВф) ръстовете в развитите икономики ще бъдат ниски и неравномерни, а икономическото възстановяване се очаква да продължи по-дълго време. От евентуални сътресения в световната икономика България може да бъде засегната главно в обемите на износа и притока на чужди инвестиции . Министерството на икономиката предприема активни мерки за насърчаване на инвестициите чрез изготвяне на концепция за Национална стратегия за популяризиране на България като инвестиционна дестинация за периода 2015-2020 г., промени в законодателството за насърчаване на инвестициите и нови данъчни облекчения. Работим и за насърчаване на българския износ , който през последните години бе един от основните двигатели на растежа.

– В световен мащаб цените на горивата се сриват драстично. Защо у нас обаче тази промяна не се усеща?

– Цените на течните горива в България се определят на пазарен принцип. Това означава, че те зависят от търсенето и предлагането на пазара, международните цени на петрола, курса на долара, производствените разходи, размера на акциза и други фактори, оказващи пряко или косвено въздействие върху тяхното формиране. Към момента не съществува действащ нормативен акт, разпоредба или каквато и да е друга правна норма, по силата на която държавни органи и институции да имат правото или задължението да следят и регулират процеса на ценообразуване във фирмите и предприятията за производство и търговия на стоки и услуги, в това число и на течни горива . Евентуална намеса на държавата в ценообразуването би била в разрез с действащото законодателство, като в дългосрочен план това може да влоши бизнес средата и да доведе до изкривяване на пазара. – –

Във Варна се наблюдава драстично понижение на цената на горивата. Значи ли, че на другите места цената е нереално висока за България? Може ли да се говори за картелно споразумение?

– Както казах, в пазарни условия цените на стоките и услугите се определят чрез свободното взаимодействие между търсенето и предлагането. Съгласно действащото законодателство функциите по наблюдение на пазара и предприемането на действия за предотвратяване създаването на условия за възникване на забранени споразумения, картел и злоупотреби с монополно или господстващо положение са единствено от правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК ).

– Наскоро казахте, че проектът „Южен поток“ не е прекратен. Какво реално се случва?

– Миналата седмица беше проведено 15-ото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Съпредседателят от руска страна – г-н Сергей Герасимов, заяви, че проектът е прекратен.

– Забелязвате ли ръст на чуждите инвеститори през последни те няколко години? Загово ри се, че корупцията и липсата на съдебна реформа отблъскват инвестициите у нас.

– Може много да се спори по този въпрос, но за мен най-красноречиви са цифрите. По последни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за периода януари-ноември 2015 г. достигат 1,467 млрд. евро. Това отбелязва не само увеличение от 20,6% спрямо същия период на 2014 г., но и нарастване на дела на чуждестранните инвестиции от БВП с 5 процентни пункта – от 2,8% през първите 11 месеца на 2014 г. до 3,3% за същия период на 2015 г.

– Как бихте коментирали скандала с приватизацията на „Химко“ и т.нар. американския инвеститор, на когото бил поискан подкуп от 1 млн. евро?

– Не искам да коментирам този случай, той вече е предаден на прокуратурата. Само да поясня, че държавата отдавна няма дял в това предприятие и то се продава от съда чрез назначения от него синдик.

– Вие сте председател на легендата СДС , а Реформаторът Радан Кънев прокламира нов десен проект. Може ли да се каже, че това е роене в дясното пространство?

– СДС наистина е легенда, защото за разлика от другите партии на посткомунистическия преход в Източна Европа, успя да се съхрани и дори да влезе отново в управлението след 13 години в опозиция. Партията постигна това въпреки всички кризи и разцепления, които преживя. И именно затова десните хора, седесарите, са много чувствителни, когато някой заговори за нови раздели и поредни десни проекти. Реформаторският блок (РБ) се доказа като успешна коалиция на три поредни избора и няма нормална логика да бъде разцепван и да се рои наново дясното пространство. Все пак нашите избиратели ни дадоха доверието си, защото сме заедно. Десните хора най-много ги боли, когато сме разединени и се караме. Не трябва да им се причинява това отново.

– С кого ще се яви СДС на предстоящите президентски избори? Ще имате ли собствена кандидатура, или ще подкрепите друг кандидат?

– СДС вече многократно заяви позицията си, че РБ трябва да има собствен кандидат за президент, излъчен след вътрешни избори в Блока. Все още не са коментирани конкретни имена. Предстоят разговори в РБ за механизмите за издигане на кандидат президентската двойка.

Интервю пред в-к „Ретро“