На историческата дата 4 февруари, на която през 1997 година БСП се отказва да състави втори кабинет след оставката на Жан Виденов, президентът Петър Стоянов (1997-2002) разказа какво си спомня от митологизираната вече сцена с размяната на папките. В предаването „Още от деня” по БНТ той сподели, че не е върнал веднага папката с предложението за нов кабинет, връчена му от социалистите Николай Добрев и Георги Първанов.
„Аз не отказах веднага. Аз я отворих в техните ръце, бяха формирали цял нов състав на Министерски съвет”, каза той. Първанов призна, че с действията си не е спазил съвсем Конституцията.

„В Народното събрание БСП имаше своята абсолютна готовност да гласува своя втори кабинет. Вземайки папката и внасяйки я в Народното събрание, аз бях абсолютно наясно, че след 3 дни България щеше да има свое ново социалистическо правителство”, посочи Стоянов.

Той припомни, че действието се развива при невиждани протести, а в този момент хиляди хора са били под прозорците на президенството. „Тук ставаше въпрос за национална отговорност. Аз се страхувах много от някои случаен инцидент. Ние бяхме наистина на ръба на гражданска война. При една гражданска война се срутваше моята мечта като президент, аз затова се кандидатирах – членство на България в НАТО и ЕС”, обясни той.

Президентът отрече твърденията, че Добрев и Първанов влезли при него с две папки – едната с предложение за кабинет, а другата с отказ от мандата. По думите му, ако това беше вярно, той щеше да вземе втората и от прозореца на президентството да обяви на хората, че протестът им е победил. „Нямаше папка с отказ от мандата. Движех се по ръба на конституционните си правомощия. Конституцията ме задължаваше да взема тази папка и да я внеса в Народното събрание”, призна той.

Стоянов обясни и какво се е случило след като върнал папката на социалистите. „Първата ми идея беше да свикам Консултативен съвет за национална сигурност, надявайки се останалите партии да успеят да повлияят на БСП”, разкри той. Получило се точно така и в крайна сметка БСП се отказали да съставят второ правителство.

Президентът обясни, че разказва всичко това чак сега, защото се страхувал, че разкритията му могат да повлияят върху процеса по присъединяване на България към ЕС и НАТО. По думите му, това не можело да стане с политическо противопоставяне. „Аз не исках БСП да се чувстват унижени. Не исках към тях да се подхожда реваншистки”, разясни той.

Стоянов разказа още, че молбата на България за членство в НАТО била писана „на коляно”. Това се случило по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски. „Нито аз, нито Стефан Софиянски бяхме писали молба за членство в НАТО”, каза той. Но срокът за подаването изтичал, а институциите у нас не работели – нямало парламент, нито парламентарни комисии. „Тази молба в членство в НАТО мина в последния момент”, добави той.

Президентът изказа мнение и по разразилия се дебат трябва ли думата „робство” да се употребява по отношение на османското владичество у нас. Според него, българите не са били роби в юридическия смисъл на думата. По думите му, това, за което говорят великите българи от периода на Възраждането – Иван Вазов, Христо Ботев, Захари Стоянов, е по-скоро робството като състояние на духа.

„Ние продължаваме да се държим така, сякаш не сме си доробували. Не можем да стоим в това състояние на обреченост”, заяви Стоянов.

„Не е вярно, че България не върви напред. Много пенсионери живеят зле, те ще паднат жертва на посткомунистическия строй. Но при по-младите не е така”, смята той. В днешно време ценностите на развитите страни са свързани с това техните граждани да се гордеят, че живеят в страна с много права и свободи и висок стандарт, а не с голяма територия и огромна армия. По думите на президента, българите също трябва да започнат да мислят по подобен начин.