Сергей Герасимов е първи заместник-министър на правосъдието на Руската федерация. той пристигна в България начело на руската делегация, която участваше на 27 и 28 януари в 15-ото заседание на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
- Г-н Герасимов, стокообменът между България и Русия бе една от централните теми на 15-ото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. След разговорите за кои български стоки виждате потенциал за по-голям износ съм Русия?
- Република България изнася за Русия основно медикаменти, автомобилни части, изделия на машиностроене, нефтени масла, вина, козметични изделия. Делът на тези групи стоки към момента възлиза на около 40% от износа. Според експертите, потенциал за по-нататъшното му увеличаване има в областта на хранително-вкусовата промишленост и оборудването за нея, в електрониката, подемно-транспортната техника, мъжката и дамската конфекция, металообработващата техника, електрическите двигатели и генератори, керамичните покрития и емайлираните облицовъчни материали, санитарното оборудване и др.

За съжаление от пролетта 2014 г. в руско-българската търговия се появи тенденция към понижаване, която се запази и през изминалата 2015 г. През първите десет месеца на 2015 г. износът на българските стоки за Русия се намали с 31,6% (до 380 млн. щ. д.). Затова преодоляването на негативните тенденции в търговията между двете страни и коригирането на дисбаланса (през 2015 г. отрицателното за България салдо възлезе на 1,1 млрд. щатски дол.) станаха една от централните теми в преговорите XV заседание на Руско-българската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество.

- Какви предложения за преодоляване на тези негативни тенденции постъпиха?
- По време на сесията представителите на ресорните руски министерства и ведомства разгледаха молба на българската страна за оказване на съдействие за разширяване на доставките на стоки и услуги от България за Русия, в това число чрез предоставяне на българската страна на информация за планирани в Русия конкурси за доставки на стоки и услуги за федерални и регионални нужди.

- Какъв е интересът на руските инвеститори към България?
- Инвестиционното сътрудничество между нашите страни през 2015 г. имаше впечатляващи мащаби. Доста показателен в този план е примерът с успешното пускане през май 2015 г. от ПАО "Лукойл", най-големия чуждестранен инвеститор в българската икономика, на най-новата високотехнологична инсталация за преработка на тежки отпадъци (хидрокрекинг на гудрон) на нефтохимическия комбинат "Лукойл Нефтохим Бургас". С нейното въвеждане в експлоатация е приключена реализираната тук през последните три години инвестиционната програма със стойността от 1,5 млрд. щ. д.

Като цяло, според официалните данни, обемът на руските инвестиции в местната икономика към края на 2015 г. възлезе на около 1,9 млрд. евро. Тук може да се добавят и частните капиталовложения на 300 хил. руснаци, които, според ориентировъчните оценки на експертите, са вложили в придобиването на български имоти не по-малко от 4-5 млрд. щатски долара.

Заедно с това, според експертите, взаимното инвестиционно сътрудничество не достатъчно отразява наличния потенциал в тази сфера и трябва да е диверсифицирано. Проведеният през ноември 2015 г. в София в навечерието на XV заседание на Междуправителствената комисия руско-български бизнес форум в частност показа, че за инвеститорите привлекателни области са още енергетиката, селското стопанство, туризмът, финансовият сектор, инфраструктурните проекти, телекомуникациите и строителство. В тази връзка от особен интерес за нас е подготвената от българските ни партньори информация за нови инвестиционни възможности, появили се след създаването в България на индустриални зони, управлявани от Национална компания "Индустриални зони" АД. Тази тема бе подробно разгледана в рамките на сегашното заседание.

- Как гледа Русия на възможността за доставки на природен газ по дъното на Черно море до бъдещия газов хъб "Балкан" до Варна?
- След прекратяването на проекта "Южен поток" руската страна получава различни предложения за доставки на газ в страните на Югоизточна Европа. Българската идея за създаване на газоразпределителен център в района на Варна е известна на ръководството на нашите ресорни ведомства и компании. В предварителен план тя бе озвучена от вашите експерти по време на заседанието на Работната група по енергетика, което се състоя в София през октомври 2015 г. Смятам, че Русия може да я разгледа само след предметен и основателен анализ на въпроса и документалното му оформяне, което ще носи задължаващ характер за страните.

- В каква посока ще се търсят решения за нормализиране на отношенията в сферата на ядрената енергетика?
- В сферата на атомната енергетика нашите страни успешно си сътрудничат в продължаването на сроковете на експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". В частност руската компания ОАО "Силови машини" участва в модернизиране на тези реактори и доставяне на резервни части за тях. България продължава да получава от Русия прясно ядрено гориво. Държавната корпорация Росатом съдейства за извеждане от експлоатация на спрените 1-4 блокове на АЕЦ "Козлодуй". След заседанието на Междуправителствената комисия между консорциума, в който влизат АД "Русатом Сервис" и "Риск Инженеринг" АД, и АЕЦ "Козлодуй" беше подписан договор за изпълнение на дейности за продължаване на срока на експлоатация на 6-и блок на атомната централа. Смятам, че това потвърждава постигнатото високо ниво на сътрудничеството в атомния отрасъл.

Що се касае до прекратения през 2012 г. съвместен с Русия проект за изграждане на АЕЦ "Белене", то, както е известно, международните арбитражни органи продължават разглеждане на иска на ЗАО "Атомстройэкспорт" към Националната електрическа компания в размер от 1 млрд. евро във връзка с неизпълнението от българската страна на своите задължения по този проект.

- Какви са възможностите за развитие на туризма?
- Въпреки известно намаляване на руския туристически поток за България през 2015 г. (през деветте месеца на миналата година броят на нашите туристи е намалял с 26% до 460 хил. души), вашата страна, както ми се струва, има доста сили да се "бори" за съществено повече руснаци в курортите си, особено с оглед на известни проблеми, възникнали в Русия към дестинациите Турция и Египет.

София вече предприе редица важни според нас стъпки в тази насока. Така приветстваме взетите от българските власти мерки за облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и някои страни от ОНД, които влязоха в сила през февруари 2014 г. Забележима е и активната работа на новото Министерство на туризма на България за промотирането на българския туристически продукт на руския пазар, включително разработката на специални културно-исторически и поклоннически маршрути за нашите граждани.

При това трябва да се отбележи, че с оглед на сложната международна обстановка перспективите за нарастване на туристическия поток за България ще зависят не само от качеството на туристическия продукт, но от гарантирането на висока степен на безопасност за руските туристи. Изискванията в тази посока рязко се повишиха.

Всички тези въпроси бяха подробно засегнати на заседанието на Работната група по туризма. От руска страна тя се води от пристигналия с мен в София ръководителя на Федералната агенция по туризъм г-н Олег Сафонов. На преговорите стана дума за разработване на общ план за мероприятия от ресорните ведомства на нашите страни с цел увеличаване на взаимния туристически обмен.

Надявам се, че заедно ще успеем да пречупим отбелязаните негативни тенденции и през 2016 г. ще постигнем възстановяване на обемите на туристическия поток.

- Как оценявате пребиваването си в България?
- Българските домакини ни приеха много топло. Не бихме и очаквали друго, тъй като имаме много близки духовни, културни, исторически връзки. Едно от доказателствата на това е фактът, че в повечето случаи бихме могли да се справим и без превод. Беше създадена невероятна атмосфера, в която царят взаимно уважение и дружески симпатии. Приятно е, че това важи не само за партньорите от Междуправителствената комисия, но и за по-голямата част от българския народ. Научих, че 80% от българите са русофили и това обстоятелство не може да не ме радва.

- Благодаря ви за това интервю.
- На свой ред бих искал да благодаря на вашето издание за постоянното внимание към руската тематика. Обстоятелното и обективно отразяване на различни аспекти на руско-българските отношения, включително приключилото днес (б.р. вчера) заседание на Междуправителствената комисия, много ми импонира. Вярвам, че на вашите читатели също. И според мен точно съответства на името на вестника. Пожелавам ви и занапред да отговаряте на високите стандарти на професионалната, честна и обективна журналистика. В това е залогът на нашето сътрудничество.

Интервю: Екатерина Николова, "Стандарт"