В края на миналата година германското разузнаване БНД публикува забележителен документ от страница и половина, в който се казваше, че Саудитска Арабия е приела „импулсивна политика на интервенция ". Той изобразява саудитския министър на отбраната и втори в линията за заемане на трона Мохамед бин Салман - могъщият 29-годишен любим син на застаряващия крал Салман, който страда от деменция - като политически комарджия, който дестабилизира арабския свят чрез локални войни в Йемен и Сирия.
Шпионските агенции обикновено не огласяват подобни взривоопасни в политическо отношение документи пред пресата, в които се критикува ръководството на близък и могъщ съюзник като Саудитска Арабия. В случая става дума за загрижеността на БНД, поради която документът трябва публичен и широко известен. Агенцията бързо беше шамаросана от германското министерство на външните работи след официалните саудитски протести, но предупреждението на БНД е знак за растящи страхове, че Саудитска Арабия е станала непредсказуем жокер. Един бивш министър от Близкия изток, който пожела да остане анонимен, заяви: "В миналото саудитците обикновено се опитаха да запазят своите възможности и бяха предпазливи, дори когато те се опитваха да се отърват от някои правителствени, които не харесват."
Когато се появи, докладът на БНД направи изненадващо малко впечатление извън Германия. Това може би се дължи, тъй като огласяването на документа на 2 декември беше три седмици след касапницата в Париж от 13 ноември, когато правителства и медии по целия свят бяха погълнати от заплахата от Ислямска държава (ИД) и как може да се води борбата срещу нея. Във Великобритания имаше дебат дали бойната авиация да се присъедини към въздушната война срещу ИД в Сирия, и скоро след това в САЩ се стигна до ликвидирането на проислямистката двойка в Сан Бернардино, Калифорния.
Екзекуцията на шиитския духовник шейх Нимр ал-Нимр и 46 други – повечето сунитски джихадисти или дисиденти – на 2 януари беше стъпката, която за първи път алармира правителствата за степента, до която Саудитска Арабия се е превърнала в заплаха за статуквото. Оказва се, че съзнателно е провокиран Иран в опит да бъде поето лидерството на сунитския арабския светове, докато в същото време принц Мохамед бин Салман е засилва властта си вътре в страната като се обръща към сунитския сектантски национализъм. Това, което не подлежи на съмнение, е, че саудитската политика беше променена, след като крал Салман дойде на престола през януари миналата година след смъртта на крал Абдула.
От БНД изредиха областите, в които Саудитска Арабия предприема по-агресивна и войнствена политика. В Сирия, в началото на 2015 г., тя подкрепи създаването на Армията на завоюването, основно съставена от от филиала на „Ал Кайда“ фронта Джабхат ан-Нусра и подобния идеологически на него Ахрар ал-Шам, която спечели поредица от победи срещу сирийската армия в провинция Идлиб. В Йемен тя започна въздушна война, насочена срещу движението Хути и йеменската армия, която не показва никакви признаци за прекратяване. Сред тези, които печелят, са „Ал Кайда на Арабския полуостров“, която от години САЩ се опитват безуспешно да отслабят с удари, извършвани от безпилотни самолети.
Никое от тези външнополитически приключения, инициирани от принц Мохамед, не е нито успешно, нито вероятно да стане такова, но те му помогнаха да получи подкрепа у дома. БНД предупреди, че концентрирането на толкова много власт в неговите ръце „ съдържа скрития риск, че в стремежа си да установи мястото си в линията за наследяване на баща си, той може да отиде твърде далече".
Прекаляването се влошава с всеки изминал ден. На всеки етап в конфронтация с Иран през изминалата седмица Рияд вдига залозите. Нападението срещу посолството на Саудитска Арабия в Техеран и неговото консулство в Машхад може и да не беше очаквано, но саудитците не трябваше да късат дипломатическите отношения. След това имаше въздушен удар, при който иранците твърдят, че са нанесени щети на тяхното посолство в Сана, столицата на Йемен.
Нищо от изброеното дотук не беше много изненадващо: саудитско-иранските отношения са на особено ниско равнище, след като 400 ирански поклонници загинаха при избухнала в Мека паника миналата година.

Но дори и в последните няколко дни има признаци, че саудитското ръководство умишлено повишава градуса на напрежението в политиката със започването на съдебен процес срещу четирима иранци, по обвинения срещу един от тях в шпионаж, а срещу другите трима – за тероризъм. Четиримата са в затвор в Саудитска Арабия от 2013 или 2014 г., така че няма причина да ги разследват сега, освен нанасяне на допълнителен удар срещу Иран.
Саудитска Арабия се ангажира с нещо от рода на контраатака, с която иска да успокои световното мнение, че няма намерение да влиза във война с Иран. Принц Мохамед каза в интервю за сп. „Икономист“: „Война между Саудитска Арабия и Иран би била началото на голяма катастрофа в региона, и тя би се отразила много сериозно на останалата част от света. Определено ние бихме позволили да се стигне до такова нещо.“
Интервюто вероятно трябваше да бъде успокояващо за външния свят, но вместо това създаде впечатление за наивност и високомерие. Съществува и усещането, че принц Мохамед е неопитен комарджия, който вероятно ще удвои своите залози, когато неговите намерения се провалят. Това е точно обратното на предишните саудитските управници, които винаги са предпочитали, така да се каже, да залагат на всичките коне.
Основната причина за Саудитска Арабия да действа едностранно е нейното разочарование от постигнатото от САЩ споразумение с Иран за ядрената програма на Техеран. Това отново изглежда наивно – близкият съюз със САЩ е основната причина, поради която саудитската монархия оцеля при националистически и социалистически предизвикателства от 30-те години на миналия век досега. Извън саудитските пари и близкия съюз със САЩ, лидерите в Близкия изток винаги са се съмнявали в достатъчния оперативен капацитет на саудитската държава. Това важи за всички големи производители на петрол, независимо от тяхната идеологическа окраска. Опитът показва, че огромното петролно богатство насърчава автокрацията, независимо дали в Саудитска Арабия, Ирак, Либия или Кувейт, но то също така създава държави, които са по-слаби, отколкото изглеждат, с неспособни администрации и нефункционални армии.
Това е втората област, в която интервюто на принц Мохамед не внушава нищо друго освен неприятности за саудитското кралско семейство. Той предлага строги икономии и пазарни реформи в кралство, но в контекста на близкоизточните автокрации и особено на петролните държави това нарушава неизречения обществен договор с населението като цяло. Хората може и да нямат политическа свобода, но те получават дял от приходите от петрол чрез държавни работни места и субсидирани гориво, храна, жилища и други облаги. Голяма приватизация и предполагаема зависимостта от пазара, без отчетност или справедлива съдебна система, означава лиценз за разграбване от страна на тези с политическа власт.
Това беше една от причините за въстанието през 2011 г. срещу Башар Асад в Сирия и Муамар Кадафи в Либия. Така наречените реформи, които подкопаха тромавата, но ефективна машина на покровителството доведоха до облагодетелстване само на елита.
Почти невъзможно е петролните държави да бъдат реформирани и обикновено не е разумно това да се прави. Такива държави също така избягват войната, ако искат да останат в бизнеса, защото хората може и да не се надигнат срещу управляващите, но със сигурност не са готови да умират за тях./БГНЕС