Българското здравеопазване не е в най-добрата си кондиция. Здравно-осигурителната система е недовършена. Това заяви пред БГНЕС д-р Александър Станишев, четвърто поколение хирург, началник на хирургичното отделение от Клиниката по ендоскопска и обща хирургия в Първа градска болница в София в разговор за неговата знаменита фамилия от лекари, чийто корен е от бунтовния Кукуш и за трудната ситуация около здравната реформа у нас.
Публикуваме втората част от интервюто му пред БГНЕС с малки съкращения. Първа част на интервюто с д-р Станишев.
БГНЕС: Каква е диагнозата на българското здравеопазване в момента, д-р Станишев?
Д-р Александър Станишев: Не е в най-добрата си кондиция. Системата със здравното осигуряване е недовършена. Смятам, че трябва да има три стълба на здравно осигуряване - първият да е задължителното, вторият - т.нар. Задължително-доброволно, което се прави във втори фонд, което сега не съществува и третият, който се казва „автокаско за здраве”. В момента реформата тръгна сравнително добре, но в един момент – спря. Не знам защо стана така. Познавам идеите на министър Петър Москов и мога да кажа, че част от тях са изпълними, а други – не. Проблемът е, че в България, колкото и зле да звучи за хората, здравната вноска е изключително ниска. Може би, най-ниската в Европа като процент. Смятам също, че една здравна каса е малко за страната. Трябва да са поне 2-3. Явно някой има интерес от монопола на НЗОК. Тя сега е одържавена и така или иначе няма функциите, които имаше в началото. Всички казват, че се увеличават парите за касата, но не мисля, че злоупотребите там са самоцел. Поради тежките проблеми с недофинансирането някои колеги като че ли са принудени да надписват разходите си, защото т.нар. клинични пътеки в своя обем са твърде недооценени. Пътеката е направена така, че горе-долу да покрива консумативите и част от престоя на болния, но не покрива заплатите на медицинския персонал, тока, водата, парното… В страни с добри практики колкото е сумата за престоя и лекарствата, толкова е и за другите консумативи. Това не е така в България. Бедна страна сме - вярно е, но и ставащото у нас е безумно в тази сфера. Повечето от тези средства идват от нашите здравни вноски. Държавата реално отпуска малко допълнителни пари, единственото изключение е Софийска община, която доста добре помага за поддържането на своите болници, каквато е нашата.
БГНЕС: В края на 2015 г. влезе в сила изискването неосигурените да плащат натрупаните неплатени здравни осигуровки не за 3 г., а за 5 г. назад. Напоследък в медиите, а и между хората, се обсъжда с известен страх друг риск за пациентите - че от 2016 г. ще чакат не в рамките на месеца, а , може би, и на два за направление? Имат ли основание тези опасения?
Д-р Александър Станишев: Българският пациент просто е свикнал веднага да получава всичко на момента. Във Великобритания, където здравеопазването е държавно, примерно, се записваш за кардиограма, за която могат да те извикат и след 6 месеца. Вероятно ще се учудите, но никъде няма толкова бързо обслужване, колкото в България. Хората у нас са недоволни от здравните грижи - къде с право, къде - не. Смятат, че лекарят е длъжен да се притече на момента при болния, но някой беше казал, че това, което съм длъжен го пише в данъчния кодекс, а това, което е забранено го пише в НК, останалото е моя работа. Ние, лекарите, разбира се, че искаме да помогнем на минутата на всеки, но това не може да стане, защото нямаме нужния капацитет. Както знаете у нас лекарите намаляват с около 500-600 души на година, а и възрастовата граница се покачва. Не съм черноглед, но ако тенденцията се запази скоро ще останем без лекари.
БГНЕС: Вярно ли е, че гръбнакът на лекарското съсловие вече са 50-60 годишните лекари?
Д-р Александър Станишев: Вярно е. И те като се пенсионират, а и фактът, че основно млади лекари, завършили образованието си у нас, напускат системата, за да отидат в чужбина, не знам какво ще стане. Колегите бягат от България по две причини - първо, заради изключително ниското заплащане на младите лекари. Извинявайте, но 550 лв. заплата на 28-30 годишен човек не е сериозно. Тези пари, а и повече - 200 паунда, един български лекар изкарва във Великобритания за едно съботно-неделно дежурство в болница. На второ място - наистина, промени се наредбата за специализация, но реализацията на младите хора в нашата професия е много тежка. Има и друго - нароиха се изключително много частни болнични центрове, които работят в луксозна среда, а в същото време държавното и общинско здравеопазване са зарязани, т.е. не се подобряват битовите условия. А всеки един човек обича да бъде не само лекуван добре, но при по-благоприятни битови условия. Още нямам отговор на въпроса защо не се подновява наличната база, а се създава нова. Наистина нямам отговор. /БГНЕС