Калин Терзийски е дипломиран лекар-психиатър и един от малкото комерсиални писатели, които се издържат само от перото си. Автор е на романите „Алкохол”, „Лудост” и „Войник” - все заглавия, които сякаш обуславят същността му. Написал е и 6 сборника с разкази и 3 стихосбирки. Носител е на международно отличие - Европейска награда за литература. Всъщност, към днешна дата като визитка може да му служи негов собствен коментар във фейсбук: „Вече няма Калин! Няма го приятното момче, съобразяващо се с лицемерните свинщини на времето. Обичам Христос и Левски, и Ботев, и всеки смел! Но не вашите. Не тия, на които се кланяте, както се кланяхте с радост на Тодор Живков. Не Ботев и Левски на подмазвачите и конформистите. Жалка рая такава.“. Гневното писание стана повод за критики срещу него. Както и участието му в предаването „Плюс това“ по БНТ, в което писателят скандализира обществеността с различното си мислене. Пред „ШОУ“ Калин Терзийски се разкрива така, както никога досега, и прави покъртителна изповед за скандалните факти в живота си, за катарзисите и метаморфозите си.
- Г-н Терзийски, имахте скандална поява в ефира на БНТ и още по-скандално тръгване...Говори се, че сте били пиян?..
- Не само пиян, ами и тежко дрогиран може да напишеш. И в същото време носех около 400 грама плутоний, които поисках да продам на „Ислямска държава“. Ами, нали знаеш – те плащат най-добре. Плутоний... и, а да – бинарни газове.

- Извън кръга на шегата, какво точно се случи в студиото?
- Разбери ме, бяха се събрали някакви абсолютни чекиджии, които говорят някакви празни глупости и на мен ми стана... Това беше моят катарзис, така да се каже, Моето пречупване. И си казах: Аз никога не съм бил чак толкова мек и лесен. Но все пак обслужвах системата по един доста мазен начин. „Елате, г-н Терзийски да говорите заедно с Евгени Минчев…”, „Елате, г-н Терзийски да говорите за трихомонус вагиналис, защото сте били лекар“... Значи, за таксита и като време, защото и времето е пари, аз съм изхарчил толкова пари, за да обслужвам лайняни медии, че просто не можеш да си представиш. Ставал съм в 5 сутринта, защото аз живея в Банкя, да ходя на сутрешен блок. Дал съм 500-600 интервюта само за телевизии. И сега трябва да седя с някакви лайнари, които говорят някакви клишета и някакви безумни, дразнещи и лицемерни глупости. И си казах: Виж какво, просто... си е*ете майката. Това е положението. Аз вече няма да бъда едно мило момче, което иска да спечели малко известност, защото аз вече имам предостатъчно, че да ходя насам-натам. И когато видях и тези четирима, петима –

доцент по говнословие, доцент по правене на свирки

и всякакви такива мизерници, които говорят наистина безумия!.. И след това, понеже стана дума за Левски, а те искат да демонстрират едно изконно възмущение от такива приказки, защото нали много обичат както американската свобода, така много доскоро обичаха и съветската свобода. А обичат много и Левски, и ЦСКА и Ботев. И като влезе човек в почти всеки втори български град, на входа на града пише „Ку* за Левски“, което не е добре. Така че просто... Аз им казах: вижте какво, Левски, вашият там, любим отбор или освободител, или не знам си какъв, е осъден на смърт не заради борбата си. Той е осъден на смърт, защото е убил по особено жесток начин едно малко българско момче – едно ратайче. Левски всъщност е отивал да убие неговия чорбаджия, защото той не е поискал да даде веднага пари за делото. А щом не дава при, нали – сещаш се. Един много хубав рекет, нали – щом не даваш пари, за това, което го правим ние, те колим. Отива Левски при този богаташ, обаче прескaчайки оградата, 20-ина годишното момче го вижда, уплашва се и започва да крещи. А отвън минават заптиета. И Левски го мушва 2-3 пъти с камата в гърлото и го убива. Та Левски е осъден именно за това на смърт. Но по-интересно е да се прочетат някои негови писма, в които той пише на свои, така по-далечни съратници: „Абе твоята жена е много проклета. Твоята жена хич не ми харесва. Сметаме да я погубим“. Да пречукаме жена ти, защото много не ми допада и защото е устата и проклета и може да навреди на делото. Всъщност аз изказвам тези неща, които са парадоксални спрямо жалката, лицемерна и абсолютно малоумна всеобща представа, просто, за да покажа на хората, че

не могат да я карат така – с лицемерие и с малоумие.

С повтаряне на едни празни приказки... сега ще ти кажа, чалгата се появи като феномен, именно заради тази изключително фалшива, жалка, лицемерна, официална култура. Знаеш ли, аз съм бил комсомолски секретар. Когато бях на 16 години ме набутаха да стана, защото много плямпах. Аз естествено, това, което направих, беше да събирам членския внос и да черпя приятели с бира. Това беше моето комсомолско секретарство. Безгрешни хора няма, но има такива, които си признават. И казват като мен:

Ето, аз съм лайно, аз съм направил много лоши неща в живота си

Повечето обаче не го правят. България има един ужасно голям проблем и той е, че повечето хора се отказаха да бъдат достойни хора и се отдадоха на най-долна низост. Ей сега, докато с теб си говорим, аз пътувам към една среща и покрай мен минаха поне 10 сребристи мерцедеса. В бедна България. Има социалисти, които притежават цели хотелски комплекси. Те са супер „социалисти”! Собственикът на вестник „Дума“ - Манджуков, е един крупен търговец на оръжие с толкова пари, с колкото може да се изхрани цял един народ. И той е флагман на социализма! Един крупен търговец на оръжие, тоест един от тези, които продават мините, които късат краката и ръцете на деца в Третия свят. И на него му дреме на оная работа!

- Не ставате ли мизантроп?
- Че аз винаги съм бил, в края на краищата...

- Признавали сте ми, че в същото време сте комерсиален писател...
- Да, комерсиален съм, дотолкова доколкото комерс означава търговия. Тъй като аз трябва да си изкарвам хляба, пиша ужасно много. Но има друг смисъл на думата комерсиалност – да пишеш лицемерно и единствено с цел да изкараш някой лев, като продаваш плява и боклуци на хората. Аз не съм си позволил да напиша нито един такъв ред.

- Книгата, с която ви познава българският читател, и най-продаваната през последните години е „Алкохол“. В нея разказвате абсолютно искрено и натуралистично за своите падения в блатото на алкохолизма и дрогата. Напоследък се говори, че пак ви виждат да надигате бутилката на улицата?..
- При алкохолизма има рецидиви и... се случва. В края на краищата това е много тежко заболяване, което идиотите го свързват с вина.

- Как се случи така, че започнахте да пиете отново? Катарзис някакъв?..
- По-скоро много тежка преумора, това, на което се казва burn-out синдром („емоционално прегаряне“).

- Ще си позволя да ви попитам нещо малко клюкарско: вярно ли е, че актрисата „Елен Колева е омотала Калин Терзийски“? Така пишат из разни сайтове...
- О, аз й помагам в издаването на първата, а може би и в издаването на втората книга, защото смятам, че е талантлива. А това с „омотаването” са глупости. Но, ако ще е интересно на публиката, нека приеме, че Елен Колева не само ме е омотала, ами имаме и четири извънбрачни деца.

- Защо написахте във фейсбук: „Хора, може би ще умра скоро“?
- Ами, защото съм доста зле физически. Но мисля, че е поправимо.

- Бяхте написали също, че искате хората да се присетят с добро за вас. С Карбовски сте били големи приятели, но вече не се присещате един за друг...
- Ние бяхме приятели, но той се промени доста. Всъщност, аз също. Но неговата промяна не ми хареса, честно казано. Той е много умен, но стана такъв демагог точно за каквито ти говорих и заради които казах: „Майната ви, няма какво да говорим повече!..”

Карбовски започна да свири на тънките и най-грозни струни на душите на хората

А това във фейсбук го написах като един вид провокация към хората – дай да видим сега дали някой от всичките тези ще се сети за мен. Не знам дали можеш да си представиш, но аз всеки ден съм се срещал с от трима до петима души, лекувал съм безплатно десетки хора. Просто ей така. Защото те ме търсят и макар че не практикувам вече, ща не ща, го правя. Включително и богати хора са се обръщали към мен за помощ, които обаче смятат, че не трябва да си плащат. Да не говорим на колко хора съм намирал работа, редактирал съм им книгите, писал съм сценарии на разни продуценти, на режисьори, които са вадели пари от това, но аз естествено съм го правел безплатно. Хората много обичат така –

вземи, помогни ми, пък после аз ще изчезна

Ето за това ми се прииска да направя тази провокация – дали някой се сеща, че съм му помогнал. И знаеш ли, хората не просто изчезват, след като си им помогнал, ами те и намразват. Не знам дали харесваш Кърт Вонегът, но той разказваше от името на неговия любим герой Килгор Траут за една планета, на която едно от най-страшните престъпления било да се покаже неблагодарност. И на тази планета това се наказвало с 30 години тежък каторжен труд в мините. Единственият начин да избегнеш това наказание, е публично да благодариш на този, на когото би трябвало да си благодарен. И той казва така: „90% от жителите на тази планета предпочетоха каторжния труд“. (смее се)


Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ