Деница Вълкова е председател на Бургаския апелативен съд. Като зам.-министър на правосъдието в екипа на министър Диана Ковачева тя разработва проекта за електронно правосъдие работя още през 2012 г.

- Г-жо Вълкова в Бургас стартирахте за първи път SMS известяване за движението на делата, разкажете повече за този проект?
- Бургаският апелативен съд е единственият съд в страната, който предоставя автоматизирано тази услуга. Стартирахме пилотно за адвокати. Това означава, че самата деловодна програма в момента, в който получи информация за определена стъпка по дело, примерно постъпи молба за отлагане или е постановен съдебен акт, независимо дали това е разпореждане, определение, съдебно решение или е постъпило експертно заключение, самата система напълно автоматизирано уведомява заявителя, на когото сме разрешили достъп. По отношение на достъпа сме създали подробни правила, които са публикувани на интернет страницата на съда. Важно е също, че

използването на системата е напълно безплатно

- Представен бе проектът за електронно правосъдие, какви ще са ползите от реализацията му?
- По темата за електронно правосъдие работя от 2012 г., когато ми беше възложена експертната работа като ресорен зам.-министър на правосъдието в екипа на министър Диана Ковачева. Още тогава нашият екип, съгласувано с много съдии и прокурори в страната, откроихме много ясно стъпките за реална съдебна реформа и тяхната последователност. Една от най-важните беше именно реализирането на електронно правосъдие. Работихме в кратки срокове, тъй като мандатът ни беше ограничен, но успяхме да реализираме законопроект, според който в рамките на 3 години, тоест към днешна дата вече трябваше да има реално електронно правосъдие за всички видове дела - граждански, търговски, административни с изключение на наказателните. За наказателните отложихме работата, след като се извърши мониторинг на това, което предлагахме по отношение на електронизирането на първите групи дела.
- Какво се случи? Защо се получи това забавяне в реализацията на проекта?
- Знаете последвалата политическа, парламентарна криза. Нашият законопроект, който беше одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, изобщо не започна да се разглежда. В началото нямаше парламент, работеше служебно правителство. След това следващите ръководства на Министерство на правосъдието предприеха по друг начин във времето стъпките за съдебна реформа. Случи се така, че

тази тема някак си бе оставена назад във времето

Едва през тази година Министерство на правосъдието изпрати законопроект за обсъждане, който смея да твърдя на 80% и дори повече беше копи-пейст от проекта, който ние оставихме през 2012 г. Така до днес няма реален законодателен процес за въвеждане на електронното правосъдие. За щастие Висшият съдебен съвет припозна от първия момент тази важна стъпка за съдебна реформа и много активно и целенасочено продължи работата си по два проекта - проекта за електронно правосъдие - проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и единен електронен портал на съдебната власт и още един по-малък проект за електронното призоваване. ВСС е бенефициент по двата проекта. Големият проект се финансира по Оперативна програма административен капацитет (ОПАК), а вторият по Норвежкия финансов механизъм, който договори и подписа министър Диана Ковачева. Двата проекта приключиха успешно и така в рамките на последните 2 години се реализираха първите стъпки от т.нар. електронно правосъдие.
- Какви са те?
- Създаде се софтуер, който представлява единна входна точка за всички съдилища в страната - единен електронен портал. През него би трябвало всеки един съд в страната да може да представи своята интернет страница. Тази страница трябва да е единна за всички съдилища, за да не се объркват гражданите от различната визия, от различното съдържание, включително цветово и като дизайн. Разбира се, с екипа на управление на този проект по ОПАК, в който и аз участвам като експерт, ние предвидихме възможност за съдилищата, които желаят да донадградят това единно съдържание, да си го доразвият чрез техни идеи, т.е. с допълнителни линкове и други полезни функционалности. Всичко, което преценят, че би облекчило гражданите и страните в процеса като цяло и би направило работата на съда по-ефективна и по-прозрачна. Софтуерът

позволява и електронен пряк избор на членове на ВСС

от професионалните квоти на принципа един магистрат - един глас, нещо, което заложихме още в пар. 33 от ЗСВ през 2012 г. - и сега реализирахме технологично. Софтуерът пък от проекта на ВСС за електронното призоваване следва да заработи също през този единен електронен портал след приемане на правила от законодателя. Идеята е през портала гражданите да могат да упражняват процесуалните си права и да се извършват процесуални действия, включително да си плащат таксите и деловодните разноски. Порталът е с възможности за доразвитие според промените в законодателството. Втората голяма дейност по проекта е разписаното техническо задание как трябва да изглежда бъдещата единна деловодна информационна система за съдилищата. Тя също трябва да е централизирана и всички съдилища да водят документооборота, да извършват делообразуването и тяхното отчитане и движение по абсолютно аналогичен начин, с единни алгоритми, с единни деловодни инструменти. Целта е да има унифицирана статистика и да може да се отчита в реално време какво се случва в системата, като тези данни да бъдат съпоставими. Това е гаранция за правилна преценка дали и как да се промени съдебната карта. Това ще преодолее и сегашния проблем държавата да не е собственик на деловодните програми. Защото към днешна дата в съдебната система функционират 7 деловодни програми, 5 в общите съдилища, една във военните съдилища и една, която разработи Върховния административен съд. В повече от 80% деловодните системи в съдилищата не са собственост на държавата, а на отделни търговски дружества, които по занятие реализират печалба. Те имат различни изисквания и включително сега, когато се налага да заработи ефективно този електронен портал, който реализирахме по проекта, те изискват да им се заплатят средства, за да мигрират базата данни на отделните съдилища в портала, така че той

да се изпълни със съдържание и да заработи

- Какви са вариантите да се разреши този проблем?
- Те са два. Единият е държавата в лицето на Висшият съдебен съвет да осигури финансови средства, за да плати на тези търговски дружества да прелеят данните в портала и той да заработи за всички. Другият е ВСС максимално бързо да използва техническото задание, което разписахме по проекта, като на база неговото съдържание изготви проектно предложение по новата Оперативна програма "Добро управление", вече одобрена от ЕК, и на база на това задание да се разработи единна информационна система, която да се ползва от всички съдилища и да бъде собственост само на ВСС. Аз винаги съм защитавала идеята, че електронното правосъдие трябва да се случи централизирано./standartnews.com