Наскоро разбрах, че у нас вече, слава Богу, се случват тайните срещи на АА. Българите вече анонимно може да споделят един с друг и със специалисти, че имат прекалено интимно вземане-даване със спиртните напитки. На мен ми се чини обаче, че скоро ще се наложи психолозите да започнат да терапевтират не само хора, които имат проблем с алкохола, но и такива, които са прекалено въвлечени във виртуалния свят.

Такива, които страдат от Синдрома на наведената глава – не вдигат поглед от смартфоните, дори когато са на вечеря с невиждани отдавна приятели. Толкова са вкарани в интернет обществото, че първото нещо, което правят преди да си сварят кафе сутрин, е да пуснат „най-якия” статус във Facebook, за да може на края на деня да са поставили нов рекорд по лайкване*.

За да засечете симптомите на виртуална си пристрастеност към интернет, нямате нужда от лакмус.
Ако не може да си представите живота без постоянна връзка с интернет и няма шанс да прекарате два часа без да си проверите пощата, е твърде вероятно да страдате от интернет пристрастеност. Ако сте от хората, които пренебрегват семейството и социалните си контакти, за да се отдадете на нескончаемо киснене в мрежата, значи сте в кюпа. Склонни сте да загърбите доскорошните ежедневни благинки – книги, спорт, концерти и прочие реални активности, само и само да не изпуснете нещо в социалните мрежи. Обикаляте като иманяр с металотърсач в търсене на безжичен интернет в някоя градска градинка, значи нещата се движат опасно близо до пропадането в интернет спиралата.

Ако забележите промяна в режима си за сън, обвинете зависимостта си към интернет. Посочете осъдително онази невъзможност да се изстържете от лаптопа до малките часове на деня, браузващи трескаво информация за последния филм на Джони Деп.

Освен че прецаквате съня си за красота и здравето на очите, имайте предвид, че интернет зависимите бързо трупат килца. Висейки пред монитора, похапваме неуместни количества чипс, семки, солети и друг подобен джънк. Понякога зависимостта ни е толкова голяма, че дори да умираме от жажда, не бихме станали за чаша вода.

Ако от време на време се чувствате виновни и засрамени за това, че прекарвате доста часове пред компютъра, значи има надежда за вас. В началото всеки зависим отрича да има някакъв порочен проблем. Но ако лъжете любимите си хора за това колко и за какво използвате интернет, със сигурност нещата са за Анонимните интернетхолици./24chasa.bg