101 години след смъртта му ръцете на митрополит Кирил са нетленни

България 29.11.2015 15:15

Подготвят канонизирането му за светец. Пред мощите идват и поклонници от чужбина

101 г. след смъртта на видинския митрополит Кирил ръцете му са останали недокоснати от естествените процеси и не са се разложили.

Изумителното откритие стана известно на 25 септември 2013 г., когато тялото му бе извадено от гроба, който се намира в двора на катедралния храм на Видин “Св. Димитър Солунски”. След 98 г. под земята ръцете на архиерея се оказаха запазени от тлен и приличат на мумифицирани.

Оттогава мощите му са положени в църквата за поклонение и ръцете му продължават да не се поддават на промените на времето.

Кирил е имал свят

живот и е бил почитан

до 1944 г., но след това по политически причини е изпаднал в забвение.

Решението за изваждането от гроба и поставянето на тялото му за поклонение е резултат от желанието на Видинската митрополия да открие тази светла личност от своята история и да и? бъде отдадена почит и поклонение. До него се стига и след като различни хора споделяли, че на сън са получавали податки, че митрополит Кирил трябва да бъде изваден от гробницата.

Тогава никой не предполага, че ръцете на митрополита са нетленни.

“При откриването на гроба на обичания от всички видински митрополит Кирил бе установено и това е видимо за поклонниците и благочестивите християни от Видин, че двете му ръце са нетленни. Обясняваме си го с това, че с тях той е благославял вярващите християни и е извършвал свещенодействията по принасяне на безкръвната жертва - тялото и кръвта на Господ Иисус Христос”, казва Белоградчишкият епископ Поликарп.

Лично той слиза преди 2 г. в гроба на митрополита, за да извърши ритуала по изваждане на останките му, който църквата нарича обретение мощей.

След изваждането им те са положени в мощехранителница в храма. Оттогава мощите привличат поклонници от страната и от Румъния. Наскоро специално за да им се поклонят, пристигнали група вярващи християни от румънския град Каракал, водени от свещеник Йон от тамошния храм “Св. св. Козма и Дамян”. Те буквално онемели при вида им и изявили желание да поръчат и дарят специална дърворезбована мощехранителница с балдахин, която ще пристигне във Видин до Коледа.

Дотогава ще са готови и зелени златнобродирани архиерейски одежди, в които тялото ще бъде облечено.

Като благодарност на болничния храм в Румъния са дарени 3 частици от светите мощи на митрополит Кирил за благословение на вярващите и за да се прослави неговото име и в чужбина.

Едновременно с това се подготвя и предложението за канонизация на митрополит Кирил като светец на Българската православна църква.

“Вярващите, които се стичат към катедралния храм на Видин, за да се докоснат до мощите на митрополит Кирил, виждат, че

светостта е жива,

а не е някакъв

исторически факт

от миналото, който днес го няма”, пояснява епископ Поликарп. Той е категоричен, че дори и канонизацията да не стане официално с документ, важното е, че на регионално ниво хората вече са прославили митрополита си като светия.

Според него, ако един светец не бъде почитан от хората като такъв, нищо не би се променило с един акт на канонизация. И дава пример с Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Пимен Зографски, които са канонизирани за светци, но в масовото съзнание на българите те си остават с техните исторически дела, а не се възприемат като светци.

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15 юли 1832 г. в Берковица, но остава кръгъл сирак. Става послушник в Чипровския манастир и през 1857-а е постриган в монашество с името Кирил. Скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.

През 1858 г. йеродякон Кирил заминава за Сремски-Карловци, Австро-Унгария, и 4 г. учи в местната сръбска духовна семинария. През 1863 г. се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя във Видин, под натиска на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван.

След щателен обиск на личния му багаж турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съд.

След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия.

Освободен е през 1866 г. и до 1870 г. е учител в Тулча. Заедно с това служи и като дякон в тамошната църква.

През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в Силистра.

В Цариград през 1872 г. в българския храм “Св. Стефан” той е хиротонисан от екзарх Антим I в епископски сан с титлата Белоградчишки и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия. През 1875 г. е избран за Скопски митрополит.

След започване на Руско-турската освободителна война през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е митрополит на разположение на Св. синод.

От 1887 г. след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.

На 21 март 1891 г.

е избран за

Видински митрополит

Като член на Св. синод дядо Кирил е деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква.

Благодарение на своята монашеска пестеливост през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяване на сградите на Софийската духовна семинария - дарява 50 000 златни лева.

В последните си години митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Умира на 21 май 1914 г. във Видин и е погребан до катедралния храм “Св. Димитър Солунски”./24chasa.bg

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827