Политиката на Европейската централна банка /ЕЦБ/ ще доведе за България до значително понижение на лихвените проценти по депозити у нас. Този ефект ще продължи да съществува през следващата година. Това, което е започнало сега с намаление от 0.7% на лихвите по депозитите, ще се запази и догодина.
Това заяви Калин Христов - подуправител на Българската народна банка /БНБ/ в рамките на форума “Банките и бизнесът”, предаде репортер на БГНЕС.
Според Христов лихвените проценти по депозити са стигнали до такова ниско ниво, че ще има втора вълна, която може да има допълнителен добър ефект върху доходността на банките догодина, но след това този еднократен ефект ще бъде изчерпан и ще се доближаваме до ниво на лихвени проценти по спестяванията, близки до нулата.
В презентацията си Христов се фокусира върху три елемента, които ще влияят през следващата година върху банковата система - това е макросредата в и извън България. На второ място това са възможните промени в регулациите догодина, които може да се променят. Третият елемент - това е прегледът на активите, както и стрес тестовете, които се правят.
Относно макросредата тя ще оказва влияние върху банковата среда у нас и през тази и през следващата година, защото има временни елементи, които трябва да се отчитат, за да се знае какво може да стане в бъдеще.
В повечето страни от еврозоната вече има растеж, смята той. По-важният въпрос обаче, е какъв тип растеж има и за съжаление, според него, в някои държави това става бавно и мъчително. В същото време растежът е на база на временна циклична фискална политика, което генерира дефицити, а не на базата на структурни промени. Това не е устойчиво възстановяване, а по-скоро отлагане на проблемите във времето.
В допълнение към това има и висока безработица, която потиска потреблението в еврозоната и слаб кредитен растеж, независимо от ниските лихвени проценти в еврозоната.
Масираните количествени ограничения и ниските лихвени проценти не водят до увеличаване на разходите на кредита, защото ако има задлъжнял корпоративен сектор, спестяванията на лихви се използват за оптимизация на баланса, отколкото за акумулиране на нов дълг.

Ниското търсене на кредити не е по дефиниция лошо, смята Христов. Според него политиката на ЕЦБ има ефект върху изкупуването на ценни книжа, което създава свръхликвидност в банковата система.
Това обаче създава риск за банковата система, защото създава диспропорционално поскъпване на цените на тези книжа, които се изкупуват от ЕЦБ, тъй като създава потенциал за преоценки на книжа в бъдеще, т.е. ефектът е силен и негативен върху покупките на ценни книжа.
Друг голям ефект от тази политика е изчезването на междубанковия пазар. Генерирането на свръхликвидност разрушава междубанковия пазар.
Печалбата на банковия сектор се подобрява през последното тримесечие на годината, но до края на годината няма да се запази и един от факторите за това сме ние с вноската за Фонда за преструктуриране.
Относно промяната в регулациите Христов заяви, че промените, произтичащи от директивата за капиталова адекватност няма да има, тъй като ние предварително сме въвели буфер за системен риск от 3%. От 1 октомври 2015 г. влезе в сила изискването за ликвидно покритие, което влиза в сила на няколко фази. От 1 октомври изискването е 60%, а от 1 януари - 70%. Други изисквания са по линия на плана за възстановяване на банките. БНБ трябва да въведе стандарт за банките.
Относно прегледът на активите на една банкова система, както и провеждането на стрес тест, Христов посочи, че те не са стандартен надзорен инструмент. През последните години тези стрес тестове се стандартизират. Преглед на активите се прави и в момента на всяка банка. Разликата е, че мащабът е по-голям и освен това стрес тестът засяга всички банки, по едно и също време. Освен това се използва и външна независима помощ, което според него, повишава доверието в направените проверки, допълни Христов. /БГНЕС