Практиката на специалистите от ЦОП „По-добро бъдеще” към фондация „Владиславово” насочва вниманието към един все по-актуален и наболял проблем, а именно СРО – Синдромът на родителско отчуждаване. В днешно време влошаването на комуникацията и отношенията между родителите често прераства в раздяла, а впоследствие и в развод. След съдебното решение за развод има и определен режим на лични контакти между детето и родителя, с който то не съжителства, като това най-често е бащата. И тогава започват проблемите – често бащи се оплакват, че са възпрепятствани от другия родител да се видят със своето дете/деца. Посочват се причини от най-различен характер, но в крайна сметка основният проблем се явява прекъсването на връзката между детето и отчужденият родител. Разбира се причините понякога могат да не са в умишлено и целенасочено поведение, тъй като всеки един случай е строго индивидуален и трябва да се има предвид спецификата на семейните отношения, как са протичали в годините, възрастта , в която се е намирало детето по време на фактическата раздяла между родителите и др. Всичко това разбира се оказва влияние и върху децата, които често се оказват в центъра на конфликта между родителите си. Днес насочваме вниманието именно към начинът, по който едно дете реагира най-често в такава ситуация.

Когато едно дете е център на определен конфликт, често се използват определени защитни механизми / или част от тях, или комбинация от тях/ - защитните механизми са психични стратегии, чрез които хората редуцират или избягват на подсъзнателно ниво негативните състояния като конфликти, фрустрация, тревожност и стрес. При проявлението на защитните механизми реалността се изкривява. Личността не съзнава включването на защитния механизъм и изкривяването на психологическата си действителност. Защитните механизми имат адаптивна и предпазваща функция и се използват за избягване на негативните и тревожни емоционални състояния.
Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има общовалидни фактори, които ги предопределят. Това са:

- защитните механизми на личността;
- социалната подкрепа;
- емоционално-моторната устойчивост на личността;
- интересите и нагласите на личността;

Регресът е най-често срещан - този механизъм се среща и при възрастни със специфична структура на личността/ - личност, изправена пред конфликт, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап от развитието си, когато е имала повече сигурност, в случая, за да се избегне актуалната конфликтна и стресогенна ситуация.

Характеризира се с връщане към по ранни начини на действие или чувства; връщане към инфантилни поведенчески механизми. Такова движение се наблюдава както в патология, така и в норма. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. В някои случаи регресът не успява да осигури защитата на личността и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология. Често при регрес се забелязва едно възвръщане на детето към моментите, когато семейството е било едно цяло, детето се опитва отново да „обедини” всички в едно цяло. Често регресът се допълва и от друг механизъм на психологична защита – капсулация. Несъзнавано и съзнавано, дълбоко интимно, единството на семейството - спомен от детството и въпреки конфликтите. Дори в този вид това единство ще бъде психологична опора за едно дете, защото то го е преживяло и го е имало като малко, знае какво е и ще го търси в живота си в собствените си партньорства. Протекла е триангулация – майка, баща, дете, преминали са през фамилната динамика и всеки е израснал в нея. Родителите често не осъзнават, че с поведението си в такива моменти могат да повлияят сериозно върху избора на модел на поведение на своето дете в зряла възраст.

И тук отново се появява още един проблем – когато стартира една услуга, родителите забравят, че услугата е в полза на детето и това трябва да е основният движещ фактор в тяхното поведение. Често след известен период от време, поради продължаващите съдебни дела между двама родители, те започват да използват социалната услуга като инструмент, с който да получат полза в съдебна зала. Това често поставя специалистите, които работят по такъв случай на „бойно поле”, тъй като се оказва, че тяхното мнение в един момент ще има значение за определени въпроси, касаещи детето. Това е изключително неприятна ситуация, защото по този начин често трудът, който е положен до съответния момент от психолози, социални работници и педагози отива „на вятъра”, защото отново се създава конфликт, а ако е постигнат някакъв положителен ефект с детето той изчезва и нещата трябва да започнат „отначало”. В такива случаи родителите често прехвърлят отговорността си върху най-различни институции, които са ангажирани с тяхното дете, а всъщност отказват да застанат открито очи в очи и да намерят най-доброто решение, което няма да е във вреда на тяхното дете/деца. Нека бъдем по-отговорни като възрастни, защото от нас зависи как ще израснат децата ни и какъв модел на поведение им даваме като пример!