45 години вече интересът към школата за младите астрономи край Кърджали не стихва. На снимката: НАО "Рожен".
45 години вече интересът към школата за младите астрономи край Кърджали не стихва. На снимката: НАО "Рожен". / БГНЕС
Школата за младите астрономи край Кърджали става на 45 г., интересът не стихва, а за тайната разказва ръководителят й Агоп Узунбохосян, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
„45 години не стигат, интересът към астрономическата школа не спада, спечелихме финансиране по проект от Фондация „Америка за България“. Школата е на принципа на Хаджи-Генчовото училище, в което по-големите и опитните учат малките, това съдържа и голям емоционален заряд. Ако аз с моите 60 г. и белите ми коси застана пред тях, и започна да им казвам колко е велико небето, може да стана смешен в техните очи. Когато лектор е студент-първокурсник обаче, емоцията е съвсем друга и мисля, че това е тайната, която движи школата ни напред“, казва Узунбохосян, който е и директор на Астрономическата обсерватория до областния град.
Проектът за астрономическата школа е замислен през 1970 г., автори са тогавашният директор на обсерваторията Славей Златев и проф. Никола Николов и асистент Симеон Владимиров от Катедрата по астрономия в Софийския университет. Тримата са покойници, а след трагичната смърт на бившия директор обсерваторията носи неговото име. Тогава Роженската дори не е била идея, студентите от факултета по физика са нямали място за летните си стажове. Но децата на Кърджали също се запалили от възможността да изучават небесните тайни и още при старта на школата напливът бил голям. Първите участници са учениците от техникума по строителство и архитектура, от специалността „Геодезия“. Сред тях са бившият съветник на президента Жельо Желев – Румен Данов, един от настоящите ръководители на националния отбор по информатика и информационни технологии Емил Келеведжиев. Сегашният ръководител на школата Агоп Узунбохосян подчертава, че идеята не е да произвежда астрономи, а да надгражда онова, което учениците получават в редовните си часове по природни науки, по-специално по физика и астрономия. Според него това е особено актуално в момента, тъй като часовете по физика удариха невъобразим минимум. Всички софтуерни продукти и програми, които младите хора изучават по време на летните обучения, не са строго астрономически, не са предназначени само за обработване на небесни изображения, напротив, те могат да бъдат полезни и за инженери, лекари и всички професии, свързани с подобна технология.
Защо е избран курортът Бели брези за база на школата – далеч от градовете, природна даденост и подходяща надморска височина, приемливи условия за битуване, както и възможност да се посетят Орловите скали, Дяволският мост, Историческият музей в Кърджали, Орфеевото светилище край село Татул, скалният град на траките Перперикон. Това е обяснението на Узунбохосян, който смята, че в базата усилено се прави и туристическа реклама на региона пред участниците от цялата страна и от чужбина. Друго предимство е фактът, че в планинския комплекс няма шумни барове и дискотеки. Освен това е важно и добронамереното отношение на местната общност, за всичките 45 години не е имало нито един инцидент, хората ни помагат много, както и общинската администрация, уточнява ръководителят. В началото наблюденията се извършвали на една висока поляна, но в годините гората се разраствала и теренът вече е значително по-тесен за инсталирането на телескопите. Сравнението с архивните снимки и апаратурата сега показва трудния път на младите учени – през 80-те г. на миналия век няколко от тях изобретили обтюратор от една перка и камера, предоставена от военните. Така са заснемани метеорите, новият уред можел да накъсва следата и после била изчислявана скоростта. Точно в обсерваторията в Кърджали са пристигнали и първите мобилни телескопи с водещ механизъм, с който се проследява движението на звездите. Те се ползват и сега, като се свързват с цифровите камери и компютрите, а от университетската катедра по астрономия всяка година за летния лагер пристига още един телескоп.
„Това са наши снимки, не са изтеглени от интернет, правени са по време на лагер-школите през август. Фондация „Америка за България“ финансира наш проект, имаме нова цифрова камера със специален филтър и средства за следващите две лета в комплекса Бели брези. А някои от нашите момчета и момичета правят доста сериозни неща – в бюлетина за малките планети от януари-март 2014 г. има публикация на Александър Кортенков от Катедрата по астрономия при СУ, студента в Дъръм, Англия Лъчезар Тодоров и Станислав Стоянов, който учи в Констанц, Германия. Астероидите са безформени парчета, които се търкалят по собствен начин в орбитите си, а според наблюдението на тримата върху блясъка, може да се изчисли и размерът на всеки падащ камък. В бюлетина е посочено и мястото на тяхното изследване – Бели брези, докато останалите публикации са от сериозни обсерватории по света“, разказва Агоп Узунбохосян.
Всяка година в началото на август в родопския курорт Бели брези поне 8 телескопа с различни параметри и възможности посрещат ученици от страната, студенти и докторанти от България и чужбина, и това е традиция вече от 45 г. Те пристигат в очакване на Персеидите, заради които и режимът им се обръща – наблюденията започват още с падането на нощта до развиделяването. Най-известният лагерник е проф. Димитър Съселов, преподавател в Харвард. Друг работи в Торун, Полша. Бивш кръжочник от Добрич е Светлозар Жеков, много известен астроном, специализирал в Колорадо, САЩ. Златан Цветанов от София, редовен участник в школата от студентските си години, сега е ръководител на отдел в централата на НАСА в Балтимор. И никога не липсват олимпийците, носители на златни медали от състезанията по света. Сред преподавателите са проф. Светлин Тасев от Принстън и проф. Георги Граховски от Лийдс, Англия, както и техни колеги от Института по астрономия при БАН. Участниците се запознават с управлението на цифровите наблюдателни камери и с обработката на получените изображения. Темпото е денонощно, фотографическите наблюдения изискват снимки, например, на променлива звезда през цялата нощ през определени интервали от време. А после през деня със специална компютърна програма се изчисляват спадовете и покачването на блясъка на звездата. Всяка година резултатите от проучванията се изпращат в Международната метеорна организация с център в Брюксел.
Лагерниците от школата на „Белите брези” са част от огромната група наблюдатели, пръснати по целия свят. Базата им е на 30 км от Кърджали и на 5 км от Ардино, старата хижа на българския туристически съюз на 900 метра над морското равнище се преобразява в научно-изследователски център. Ръководителката на софийската група участници Жана Кюркчиева неотдавна определи лагер-школата като „едно малко царство, в което децата могат да се занимават с любимата наука и да се чувстват самостоятелни и значими“. В отворено писмо тя подчерта, че като учител още веднъж се убедила в ефекта от поднасянето на познанието в неформална обстановка. „Школата по астрономия е и школа за живота. Отговорностите, които има всяко дете, било като дежурен по столова или по техника, го прави съпричастно към всички останали. Не са нужни гръмки думи за „работа в екип”, тъй като там екипът е налице. Разговорите, коментарите, споровете спират чак сутринта“, посочи Кюркчиева. /БГНЕС