Ердоган се напъва ислямът да заеме доминиращо положение в Европа, направи югът на Турция „булевард за ислямисти”, подпомогна бежанската вълна и е едно от главните препятствия за мира в региона
Обстоятелствата, при които партията на Реджеп Тайип Ердоган победи на неотдавнашните парламентарни избори в Турция, предизвикаха буря от недоволство в Европа. При това турският лидер продължава да задава тон на европейско и световно равнище, макар Европа да има повече причини да се опасява от него, а не от Башар Асад. На тази тема френското издание Atlantico публикува интервю с Ролан Юро (преподавател, дипломат, член на няколко министерски кабинета, депутат) часове преди трагичните събития в Париж.


Atlantico: Замъглените условия за победа на партията на Ердоган на неотдавнашните избори в Турция предизвикаха буря от недоволство в Европа. При това турският лидер продължава да задава тон на европейско (проблемът с мигрантите) и световно равнище (там се състоя срещата на G20). Защо става така? Какво прави турският президент толкова важен партньор?

Ролан Юро: Победата на партията на Ердоган изглежда удивителна с това, че тя беше станала крайно непопулярна и всички прогнози бяха против нея. Затова може да се предположи, че изборите са преминали с нарушения или поне държавният и религиозният апарат са активно задействани, за да се промени резултатът. Отчитайки, че Ердоган е едно от главните препятствия за мира в региона, такъв резултат шокира и предизвиква безпокойство. Сходни чувства изпитва и тази част от населението, която се готвеше да отбележи неговото поражение.

Освен това изборните резултати представляват опасност и за самата Турция, защото по този път тя ще се превърне в Саудитска Арабия. Още повече ме поразява фактът, че решаващ принос за неговата победа внесе Ангела Меркел, която няколко дни преди гласуването отиде в Анкара и обеща на Ердоган най-различни неща: възобновяване на преговорите за влизане в Евроъсъюза, свободно движение на турците в Шенгенската зона, разширяване на финансовата помощ. Такава подкрепа не се побира в ума с отчитане на вредоносната роля на Турция в конфликтите в Близкия Изток: в южната част на страната вървят два разнопосочни, но в еднаква степен опасни потоци. От запад на изток се движат хиляди ислямисти от цял свят, които се вливат в редовете на ИД. Обратно от изток на запад хиляди бежанци идват в Мала Азия, за да се опитат да се прехвърлят с кораби в Гърция. Има основания да се допуска, че Ердоган не просто им позволява да преминат, а им помага. Както неотдавна отбеляза един критичен турски журналист, югът на Турция се е превърнал в „булевард” за ислямисти и ако тяхното движение престане, в Сирия бързо ще бъде възстановен мирът.

Ако пък спре вторият поток, Европа нямаше да има огромния проблем с бежанците. Това много говори за пагубната роля на Ердоган. А Меркел му помогна да го преизберат. Тук искам да уточня, че към нас съвсем не идват ония 2 млн сирийци, които се оказаха в истински концлагери на сирийско-турската граница. Те нямат пари да платят на превозвачите. В Европа идват предимно представители на малката дамаска буржоазия: те се качват в автобус на сирийската граница до Триполи в Ливан, откъдето се прехвърлят на кораби до западна Турция, а оттам търсят начин да попаднат в Европа. Това им струва 5-10 хиляди евро. Този човешки поток се формира само през лятото: организират го групи от контрабандисти, защитени от спецслужбите на Турция.

Защо президентът на Турция задава тон в Европа и даже в НАТО, независимо от враждебното отношение към него? Отчасти вината е в снизходителното поведение на Европа, което се проявява в много области. Вие прекрасно видяхте непоследователността на Меркел и слабостта на Обама. Трябва да наречем нещата със собствените им имена: в кабината на Западна Европа вече няма пилот. Но Ердоган никога не би действал така уверено, ако нямаше някаква тайна – активната подкрепа на САЩ. Неговите интереси съвпадат с интересите на Вашингтон: твърде често против Русия и Сирия на Башар Асад. Ердоган играе и против Европа.

Американските посланици постоянно твърдят, че Европа трябва да приеме културното и религиозното многообразие, като Ердоган служи като ефективен инструмент на тази политика. Вашингтон се стреми да удържи Анкара в НАТО и затова я облагодетелства. Провеждането срещата на G20 в Турция също свидетелства за мощната американска подкрепа. Алиансът Турция и Израел дълго време беше здрав, макар Ердоган дълбоко в душата си да ненавижда еврейската държава. Сега отношенията на двете страни не са така безоблачни, но от предишните връзки все нещо е останало. Ердоган може да разчита и на подкрепата на монархиите в Персийския залив.

Atlantico: С какво може да заплашва Европа запазването на алианса с личност като Ердоган? Той по-малко противоречива личност ли е от Башар Асад?

Ролан Юро: Асад без съмнение ни създава далеч по-малко проблеми от Ердоган. Да, режимът на Башар Асад, както в миналото Саддам Хюсеин или сега Абдел Фатах ас-Сиси в Египет, това е диктатура. В Сирия винаги е съществувало уважение към правата на религиозните малцинства. Освен това след изтеглянето на войските от Ливан Асад не е имал никакви планове извън пределите на страната. Той не претендира за империя. Той не ни е създавал и най-малки проблеми, което не може да се каже за нас самите по отношение на него, особено на Вашингтон и Париж. Ердоган дори не крие своите империалистически планове.

Ердоган преживява силно чувство на унижение, което изпитвали турските султани, отправили се да завоюват Европа след превземането на Константинопол в 1453 г. Те били спрени край Лепанто (1571) и Виена (1683).

Ердоган очевидно иска да си опита щастието за трети път като влезе в Евросъюза и да подпомогне масовия приток на мигранти. Нашият упадък не е тайна за него и той разчита, че ислямът ще заеме доминиращо положение в Европа. Турците биха се разпространили не само из цяла Европа, но и в големи части от арабския свят.

Европа не за първи път греши с врага. Да видиш своя истински враг е не малко политическо изкуство. Който греши, го очакват големи беди. Има ли Европа избор? Има ли някаква друга стратегия, освен поощряването на Ердоган? Разбира се.

Това означава, че европейците трябва да наберат смелост, реално да погледнат този човек и да се съпротивляват на корупционните машинации, които се вършат в някои европейски столици. Освен това е нужна независимост от САЩ, които безусловно поощряват Ердоган. В противопоставянето на Ердоган Европа трябва малко повече да се опира на Владимир Путин, който, независимо от миналогодишните опити за сближаване с Анкара, има всички основания да не се доверява на Турция като исконен враг на Русия.

Така че какво да се прави? Всичко е просто. Вместо Меркел да дава обещания (в замяна на обещания от Ердоган да се бори с ИД, които ще останат празни думи), нужно е той да бъде заплашен. Трябва да му се каже: ако вие не спрете потока от ислямисти и бежанци, а вие имате средства за това, ние ще анулираме всички преимущества на вашата страна като кандидат за ЕС (изгодни тарифи, субсидии и т.н.).

За целта е нужно европейското и американското ръководство да не подкрепят тайно плановете на Ердоган: съдействие на ИД и „Джабхат ан-Нусра” в Сирия за сваляне на шиита Башар Асад и заменянето му с протеже-сунит, както и осигуряване на евтина работна сила в Европа, на първо място в Германия. Аз обаче не вярвам това да стане.

Превод с незначителни съкращения: БЛИЦ