Една от основните ни емоционални ценности. е емпатията. Какво знаем за нея, как се формира и до какво води липсата й са въпросите, на които ще потърсим отговор от специалистите в „Център за социална рехабилитация и интеграция“ на деца в неравностойно положение към Фондация „Владиславово“ град Варна.
Заедно със самоконтрола, самосъзнанието, мотивацията и социалните умения емпатията е част от емоционалната интелигентност на човека.

Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Нейната степен е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран — когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение. Тя е продукт на самоосъзнаването.

Колкото по-отворени сме към собствените си емоции, толкова по-умело разчитаме чувствата на останалите. Това е умение, което се изгражда в годините, може да бъде култивирано и усъвършенствано.
Проучване сочи, че корените на емпатията могат да бъдат проследени до ранното детство. Почти от самото раждане бебетата страдат, когато чуят друго бебе да плаче – реакция, която някои разглеждат като най ранния предшественик на емпатията.

Децата над три годишна възраст постепенно осъзнават, че чуждата болка не е тяхна и степента на проявена съпричастност се занижава, а емпатичната нагласа става подвластна на начина, по който родителите възпитават децата си. Изследване сред 1000 деца показва, че онези от тях, които умеят да разчитат чувствата на другите, са най-популярни в училище и са най-стабилни емоционално.

Установено е че децата показват повече емпатия, ако в процеса на възпитание, родителите са насочили вниманието им към страданието, което лошото им поведение е причинило на другите. Например ако използват „Виж колко го натъжи!“ вместо „Отвратителен си!“ Освен това емпатия може да се развие и чрез наблюдение на чужди прояви на съпричастност.

Опитвайки се да подражават на авторитети, децата развиват цял репертоар от такива умения. Когато родител отказва да прояви емпатия спрямо емоциите на детето, то спира да ги изразява, като по този начин могат да изчезнат цели поредици от чувства необходими за добрите интимни отношения в по-късен етап. Тя помага на любовния живот тъй като има за основа умението правилно да си представим какво става с другия човек, какво преживява и как възприема обкръжаващия го свят. Обикновено тя бива интрепретирана и като положително отношение към партньора.
Социалният психолог Мартин Хофман твърди, че моралът е продукт именно на емпатията. Според него умението да се поставим на мястото на другия ни кара да следваме определени морални принципи. Често в юношеството емпатията поражда морални убеждения, които на свой ред водят до желание за премахване на неправдата и страданията на хората.

Отсъствието на емпатия е характерно за психопати, изнасилвачи и педофили. Те, както и много мъже прибягващи до домашно насилие, имат един и същ психологически недостатък – неспособност да съпреживеят чувствата на другите. Това, че не могат да усетят болката на жертвите си, ги насърчава да повтарят престъпленията си преповтаряйки си едни и същи оправдания.
Емпатията е опит да се преживее и разбере това , което се случва на другия. Така се създава едно особено пространство изпълнено с взаимно признание и самопризнание.

В тази ситуация другият може да изрази своите преживявания свободно, без безпокойство, страх, срам, без събуждане на защитни механизми. При такова общуване между хората съществува  доверие, обич, надежда, подтикващи към  разбиране и саморазбиране. Емпатията е повече от нагласа, разбиране и преживяване.