Съвместно интервю на патриарх Неофит и брат му доц. Димитър Димитров

- На многая лета, ваше Светейшество. 70-годишнината ви е повод за достойно отбелязване на рождения ви ден. Казват, че Св. синод дълго умувал как тържествено да го отбележи на 15 октомври, а на четвъртия ден сте казали: “Без почести, по монашески скромно в Троянския манастир!”

- Духовната ми същност не ми позволява да посрещам личните си празници с пищни тържества и почести. Винаги съм предпочитал да отбележа скромно рождения си ден, по монашески с духовници, в манастира, в който съм постриган за монах - Троянската света обител.

- Как все пак ще празнувате?

- С митрополитите от Светия синод, епископи и свещенство, ще отслужим света литургия, а след нея - молебен за здраве - и моето, и на светата ни църква, и на благочестивия български народ. Благодаря на всички, които отправят поздравления и им благопожелавам здраве, благоденствие, мир, любов и преуспяване в добрите начинания.

- Доц. Димитър Димитров, от скромност вашият брат отказва почестите на български патриарх.

- И аз исках 70-ата му годишнина да се отбележи подобаващо като на патриарх, но той е изключително скромен и търпелив, не обича да се шуми около него и рече: “Без суета!” Споделих това с игумена на Троянския манастир дядо Сионий и той каза, че като домакин има правото да покани целия църковен хор за празника. И сега (в сряда - б.а.) пътуваме около 40 певци с автобус до Троян. Патриархът е пял в този хор, бил е и помощник-диригент, затова след края на службата ще му изпеем “На многая лета”.

- Ваше Светейшество, защо отказвате подаръци и дори цветя?

- По-важни са духовните ценности пред вещите, колкото и красиви да са те. Затова най-големият ми подарък е да бъда достоен за Божията милост и любов и да съм добър православен водач на народа. На Бога и на народа са подчинени всяка моя мисъл и дело. Затова и призовах

вместо подаръци

да съберем

средства за

подвижен

ехограф,

тъй необходим на акушеро-гинекологична болница “Шейново”, както и за подпомагане на прицърковните кухни за бедни в София.

- Родили сте се на голям християнски празник.

- Майка ми Стефанка е влязла в родилното на 14 октомври, когато по стар стил е празникът на св. Богородица Покров Богородичен. Родил съм се на другия ден, кръстили са ме Симеон и винаги съм се чувствал, че съм се родил под покрова на Богородица.

- Казвали сте, че Богородица бди над вас?

- Ами от раждането си всички важни събития в моя живот са свързани със света Богородица - кръстен съм на Успение Богородично, монашеството приех в Троянския манастир “Успение Богородично”, ръкоположен бях за дякон на Успение Богородично, а за архимандрит - на Въведение Богородично.

- Какво бе детството ви?

- Живяхме в малка квартира в центъра. Нямахме житейски удобства, но имахме много вяра в доброто. С брат ми учехме в училище “Св. Кирил и Методий” близо до църквата. Майка ни бе силният човек в семейството. Тя имаше силно религиозно чувство и с майчина строгост и любов ни подготвяше за живота с християнски морал, любов в трудолюбието, чистотата на отношенията, искреността и желанието да постигнем една силна духовност, която да ни крепи в живота.

- А вярно ли е, че когато брат ви Димитър кандидатства в Семинарията, приемат и вас?

- Така се получи. Отидохме тримата с майка ни да подадем документи. Прие ни тогавашният ректор епископ Тихон и майка ни каза, че по-големият от нас, т.е. Димитър, иска да постъпи в Семинарията. Ректорът попита: “А може ли да пее?". Аз казах: “И аз искам с батко.” И майка ни предложи да запеем. Изпълнихме “Светий Боже” и той каза: “Приемаме ги и двамата.” Та аз вече се считах, че след 2 години съм сигурен семинарист.

Доц. Димитров: Учеше от моите стари учебници, тъй като през социализма рядко се печаташе религиозна литература. Събирах записки от горните курсове и му ги давах и на него.

- Патриарх Неофит, как избрахте пътя на монах?

- На 30 години трябваше да избера пътя. Бях завършил Духовната академия, а после и аспирантура по музика в Московската духовна академия и вече преподавах в Духовната академия. Повлияха ми съветите, служението и примерът на дядо Партений.

- Позицията на майка ви?

- Без да ни насилва,

майка подчертано

желаеше това -

като жертва,

като жест към

църквата,

към Бога,

без да го чувства като някакво лишение на нейното дете от един нормален светски живот. Напротив, ценеше много повече живота, посветен на църквата, а това може да бъде по-силно подчертано и по-активно изпълнено в монашество.

През 1975 г. подадох молба. Пострижението ми беше в Троянския манастир. Лично Негово Светейшество патриарх Максим го извърши. Приех монашеското име Неофит. Неофит означава новопосаден, нова фиданка. Така са наричали новокръстените християни - неофити, тоест новопосадени в градината на църквата.

- За кратко време преминавате през няколко чина.

- След 12 дни - навръх Успение Бородично, пак патриарх Максим ме ръкоположи за йеродякон. След това Негово Светейшество ме взе и за свой протосингел, а после ме ръкоположи за викариен епископ. След това станах ректор на Духовната академия./24chasa.bg