Цвети Илиевска е психолог от 8 години, работи с тийнейджъри и жени с хранителни разстройства в център за съзряване и израстване “У дома” в кв. Лозенец в София. Все още се обучава, за да работи и като психотерапевт. Днес Цвети е красива, интересна и динамична млада жена, майка на 2 деца. Но когато е на 16 г., започва битката й с хранителните разстройства - първо повтарящи се диети, постепенно развитие на анорексия, която стига до отказ от храна, а след това прераства в булимия. За съжаление, към днешна дата тези заболявания са все така актуални - стотици момичета, а вече и момчета страдат от тях. Ето какво сподели пред в. “Доктор” бившата анорексичка - психологът Цвети Илиевска.
- Г-жо Илиевска, бихте ли разказали какви са причините за развитие на анорексия и булимия?
- Процесът на работа с хора с анорексия, булимия и затлъстяване е продължителен и зависи от мотивацията им. В основата на тези заболявания стои психологически проблем. Хранителните разстройства не са симптоми, а синдроми. Отключването става с влизането в пубертета. При хранителните разстройства почти винаги има нарушена връзка във взаимоотношенията с майката, което значи нарушено възприятие на жената в нас. Предимно момичета страдат от анорексия и булимия, макар че от колеги знам, че напоследък и момчета боледуват. Може би това се дължи на не толкова строго разграничените роли в обществото ни напоследък. В повечето случаи в семействата има обърнати роли - майката е в ролята на мъжа, а той е по-пасивен.

- Има ли увеличение на случаите с анорексия и булимия?
- Да, има увеличение, но момичетата доста често прикриват проблема. При булимията може с години момичето да не разбира за какво става въпрос и родителите също да не знаят, защото те се крият и повръщат. При анорексията се наблюдава моментът на отслабване на тегло и по-рано се хваща като проблем, както и затлъстяването, защото то е видимо. Компенсира се с храна, това, че не умеем да изразяваме емоции, чувства и т.н. Травмите се появяват до 7-годишна възраст, а проблемите се отключват след 14 години, когато момичетата решават да встъпят в по-близки отношения с момчетата.

- Как може да се разпознае булимията?
- При булимията обикновено се наблюдава бързо консумиране на голямо количество калорична храна. Храненето е много лакомо. Тези момичета се натъпкват с храна и след това повръщат. При тях се наблюдават повтарящи се опити за отслабване, употреба на диуретици и препарати за отслабване. При тях често се наблюдава злоупотреба с алкохол и наркотици, защото тревожността им е много голяма и те се опитват по този начин да я намалят. Много често анорексия и булимия са свързани, както и затлъстяването. Те са всъщност

трите страни на едно и също заболяване

Момичетата с булимия обикновено са с нормално тегло, може и да е леко над нормата. Често се изолират социално. Физиологичните проблеми са аритмия, смущения в хранопровода, рефлукс, язви в стомаха, упорит запек, проблеми със зъбите, които остават за цял живот. От опит го знам, тъй като и аз страдах от тези хранителни разстройства. Стомашната киселина разгражда емайла на зъбите, получават се доста кариеси. Наблюдават се проблеми и със слюнчената жлеза.

- Бихте ли разказали вие кога имахте хранително разстройство и как се спасихте от него?
- Първите ми симптоми бяха с влизането в пубертета. Всъщност нямаме проблем с храната, имаме проблем с възприятието на себе си. Това рефлектира върху храненето и се изразява с отказ да се консумира каквото и да било, с тъпчене и повръщане или само с тъпчене.

Аз бях 11-годишна, когато се затворих, скрих се от социалната среда, задавах си въпроси за смисъла на живота. След това симптоматиката се отключи, когато на 16 г. имах гадже. В началото беше спазване на диети, после спиране от консумиране на някои групи храни - първо месо, след това млечни продукти и риба. Някъде около 21-годишна провокирах повръщане и всъщност анорексията премина в булимия. Те бяха съпътстващи. Аз винаги съм била с нормално тегло. Единствено в периода, в който спрях да се храня, когато бях на чайчета и ябълки, придружени с алкохол, стигнах до 37 кг. Бях на 26 години тогава. Вината, която се изпитва, когато човек приема независимо каква храна, е ужасно силна и мъчителна. Същинската борба започва, когато осъзнаеш, че имаш проблем. Чувството на вина, че причиняваме на родителите си тези тревоги, също е много силна.

- Къде се лекувахте?
- Тогава

заминах за една клиника в Швейцария,

която вече не съществува. Там практикуваха като лечение психотелесната психотерапия. С моя опит и знания, които имам, аз работя индивидуално с момичетата, прилагайки психотелесната психотерапия. Т.е. работим с телата на момичетата. Учим ги да осъзнават тялото си като физика и потребностите, които имат, а не да ги отхвърлят. Ние сме човешки същества и имаме някакви потребности - да се храним нормално, да се радваме на хармонични сексуални отношения, да се чувстваме важни в социалната си среда. Така първо работим върху осъзнаване на потребностите. След това, имайки потребност, момичетата вече се задвижват към света.

С психологическата работа е възможно да се получи обрат в човека с проблем. Понякога е важна и намесата на психиатър, защото спадайки на едни килограми, цялата биохимия на тялото се променя, което важи и за мозъка. Тогава се налага и медикаментозно лечение. Аз лично съм благодарна, че не стигнах дотам, явно мотивацията ми е била много силна вече. Засега това, което наблюдавам в повечето случаи, е, че на момичетата им се изписват антидепресанти и успокоителни. Ако решат да ходят и на терапевт, се работи паралелно. Някои предпочитат само хапчета, но повечето момичета отказват медикаментозно лечение, тъй като много добре знаят, че не са луди.

- Вие успяхте ли да се завърнете към нормалния живот?
- Нормалният живот е такъв, какъвто е, относително е. Върнах се, имам 2 деца, разделена съм с баща им, гледам ги сама. Дъщеря ми е на 11, синът ми е на 7. Някак се справям, не е лесно, но имам ресурс. Аз от години се занимавам с йога и с дишане, така че това много ми помага към днешна дата. Най-важното е, че се научих да бъда адекватна на себе си, да преценявам какво се случва в живота ми, да го приемам такъв, какъвто е - без да живея в илюзорния свят на безопасността и спокойствието. Болката или болестта имат ролята на израстване. Като не чуваме телата и съзнанието си по-рано, стигаме до заболявания, за да чуем всъщност какво искаме.


Болните умират от недохранване

Основен симптом на анорексията е много силен страх от напълняване, той не намалява дори когато момичетата са вече доста слаби. Наблюдава се разстройство във възприятието на тялото, у тях остава усещането, че са пълни, но всъщност са доста кльощави. Много важен фактор е загубата на тегло с 25% от изходното за 2-3 месеца. Много често момичетата не се хранят изобщо. Има един период, в който организмът започва да гори енергията от всички органи, където е възможно да се съхрани. Тогава започва много бързото и драстично отслабване.

Други симптоми са, че момичетата отказват да поддържат теглото си в здравословни граници, принципно отричат болестта и въобще не се интересуват от нищо друго освен от килограми и визия. За тях целият останал живот не съществува. Често отричат и терапията като средство за лечение. Има закъсняване на психо-сексуалното им развитие, доста често липсва интерес към секса, спира менструацията.

Много често те спортуват до вманиачаване, всекидневно, до пълно изтощение. Тези момичета са отличнички, имат развит интелект, но въпреки това се чувстват несигурни и неадекватни. При тях се наблюдава или много голяма зависимост от майката, или нейното тотално отхвърляне като фигура. Упорити, инатливи са, често злоупотребяват с диуретични и разхлабителни средства. Момичетата често са восъчно бледи, очите им са стъклени, кожата е много суха, косата им е като на новородено. Всички хормони са в дисбаланс, имат ниско кръвно, пулсът е забавен. Около 15-20% от анорексичките умират, за съжаление. Намалява възрастовата граница на болните, защото девойките по-рано навлизат в пубертета. Момичетата умират от недохранване, получава се органна недостатъчност. Все едно, че се самоизяждат. Цялата жажда за живот, отстояване и желание да бъдем се насочва към саморазрушаване.


Маргарита Благоева