Има човешки съдби, които минават незабелязано в хрониката на криминалните новини. Някои от вас навярно са прочели, че на 17 юли в горичка край Перник бе намерена удушена млада жена на име Снежанка, но коя е, каква е, каква история е претеглила душата й, едва ли някой се интересува, защото става въпрос за обикновена, никому неизвестна жертва. В момента следствието разплита насилствената й смърт, а в ареста е задържан съпругът й Иван Пламенов, обявен в пресата за „психар”. Както и самата Снежа, между впрочем. Историята според съселяните им се оказва освен по-различна, и повече от жестока. А още по-жестока е предисторията на убийството...
През 2011 г. на Снежа и Иван им се ражда момченце. Младото семейство се е приютило при свекървата, но по настояване на социалните служби в Радомир се отделят от нея и отиват да живеят в село Люлин.

През 2015 г. служители на Дирекцията за социално подпомагане (ДСП) Перник отнемат първородното дете на семейството. Запознати ни разказват как това се случва, докато Иван бил на работа. Социалните отишли в къщата и буквално изтръгнали бебето от ръцете на Снежа. Иван се прибрал и заварил жена си да плаче. Тя през сълзи му разказала как някакви хора влезли в къщата и без да й покажат каквито и да било документи, взели бебето. Иван веднага потърсил съдействие от Отдел „Закрила на детето”. Там се разбрало, че синът му е бил взет „баш от тях”. Заповед за настаняването му в приемна грижа или в институция обаче не счели за нужно да връчат на родителите. Едва по-късно, като се разчула работата, пратили заповедта на Снежа и Иван по пощата!? Семейството, както може да се предположи, нямало пари за адвокат, а никой не им казал, че като социално слаби имат право на безплатна правна помощ от държавата. Иван почнал сам да съчинява

жалби да си върне детето

По думите му, в ДСП - Перник му казали хич да не търси първородния си син, тъй като пътят му вече бил предрешен и нямало да им го върнат?!? Предложили на семейството... „психологическа подкрепа“. Само че специалистите от Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) – Перник, вместо да изследват психическите и социални потребности на двамата родители, започнали да изискват от тях да правят топлоизолация на къщата, в която живеят, и пр. Докато се чудели какво да сторят, че да угодят на социалните, не щеш ли, нова неволя сполетяла Снежа и Иван. Разболял се дядото. Наложило се да му ампутират и двата крака. И неговата издръжка и грижа легнала върху младите. Запознати ни разказаха, че преди човекът да почине, са разговаряли с дядото и от него лично научили, че социалните отказали да му назначат асистент, а не му отпуснали и средства, с които да си приспособи условия сам да се обслужва с инвалидната си количка.

Отпуснали му 8000 лв. за протези, но с условието… да ги закупи от точно определена фирма?!? Средствата отишли по направление, а в замяна инвалидът получил такива протези, че както сам казал: „Здрав човек не може да ги вдигне, камо ли човек без два крака!“. След тежкото си боледуване и депресията, в която изпаднал, възрастният човек починал. И той се спасил, и Снежа и Иван „отървал” от едно бреме – от себе си... Приживе дядото споделял пред съселяните си, че му е тежко да гледа как младите изнемогват финансово и страдат по детето.

През много изпитания минали Снежа и Иван. Известен период били и без течаща вода, та „добре че кметицата Росица Янакиева им реши проблема”, разправят хората от селото и допълват, че двамата все се стараели криво-ляво да оправят жилищните си условия с надеждата социалните да им върнат детето. Неправителствена организация им се притичва на помощ и успяват да оправят единия етаж на къщата.

Въпреки това не им връщат детето. Бог се смилява над горестта им и малко преди началото на тази година Снежа разбира, че е бременна. Иван хем се радвал, хем изпитвал страх „държавата” да не им вземе и второто отроче. Обгрижвал бременната Снежа, само и само тя да е спокойна, перял, чистел, готвел и на няколко места припечелвал пари, разправят съседите. В края на май тази година се ражда второто дете на Снежа и Иван. Таткото много се радвал. Надявал се най-сетне мъничето да изтрие мъката в душата му. Купил дрешки за детето, дори почерпил персонала на болницата, които изродили мъничето.

Но злото пак не закъсняло

Изглежда, от всичко преживяно или от постоянните си вътрешни страхове Иван отведнъж се сринал психически и превъртял. Наложило се да го приемат на лечение в психиатрията в Перник. Като го прибират, Снежа още е в родилното. Съседи от селото и неправителствени организации се погрижват да я настанят на място, където да предпазят родилката и малкото от социалните – да не посегнат и на това дете. Уговарят отец Иван от Нови хан да прибере Снежа и новороденото в приюта. Той ги приема радушно, дори намира и жена, която да й помага в грижите за новороденото. И, не щеш ли, точно в ден, в който отецът бил заминал нанякъде, социалните от ДСП - Елин Пелин открили Снежа в приюта и й казали, че искат да й отнемат детето. Клетницата обаче вече знаела, че трябва да иска заповед и им се опъва. Така успява да се спаси. До вечерта. Социалните се връщат в приюта към 22 ч., придружени от полицаи, и взимат детето. Настаняват 3-месечното бебе в дом за медико-социални грижи за деца „Св. София“ в столицата. От документите обаче личи, че самата заповед за настаняването е издадена на по-късен етап. /!?!/ Стават ясни и мотивите за отнемането – уж другият отец от приюта в Нови хан – Георги, бил казал на социалните, че „… майката е с видими психически отклонения с трайна невъзможност да полага адекватна грижа за детето…“. От неправителствената организация, която и преди помагала на Снежа и Иван, го потърсили да го питат вярно ли е това, и той не само отрекъл да е изиграл такава зловеща роля, ами пожелал и писмено да декларира, че никога не е казвал подобно нещо. Излиза, че някой е имал интерес да излъже чрез „свидетел”, като

отрежда ролята на този коварен образ на отец Георги

През това време изписват мъжа на Снежанка от болницата. Издават му документ, че е психически здрав и не го водят на отчет. И ето че току-що поокопитил се от тревожното си състояние, го връхлита най-големият му страх, вече реализиран – взели са му и второто детенце! Снежа пак постоянно плаче... „Иван, какво да прави, той намери сили да бъде по-силният. Хранеше Снежа в устата, галеше я и я успокояваше, а сам страдаше до болка!...”, разказва ни близка до семейството от село Люлин. Изпаднали в безпаричие, двамата поискали полагащата им се държавна помощ за новородено, но Иван се върнал покрусен и разказал на съседи, че са им отказали, защото, рекли му чиновниците, „сте си дали детето на социалните от Елин Пелин, а не на пернишките”?!? Да се чуди човек Е ли възможно да са отвърнали на човека така и с какво да оприличим онзи бездушен чиновник, който се е изразил по този начин?!...

Според съселяните на Снежа и Иван двамата постоянно били буквално преследвани и притискани да не си търсят децата. Кой знае защо, предупредили на няколко пъти Снежа и да не ходи в приюта в Нови хан?!? Странно съвпадение, но от ДСП - Елин Пелин я търсили в приюта същия ден, в който е намерена удушена… През деня предупредили хората на отец Иван, че нямало да позволят Снежа да се върне там и вечерта я намират мъртва, а мъжът й е задържан. Официалната версия е, че уж той си бил признал, че е удушил жена си, но в село Люлин никой не вярва в това.

Въпросът е кой уби Снежа и в този случай не става ли въпрос за „двойно убийство”, защото преди някой да посегне на тялото й, много хора и институции са „убивали” душата й...

Еми Мариянска