На днешния ден през 1014 година, след злополучната битка при село Ключ умира българският цар Самуил. Според историческите сведения, владетелят на издържал при гледката на ослепените си войници и това станало причина за неговата смърт.
Битката при Ключ е само епизод от епичния българо-византийски конфликт, започнал с превземането на източната част на България през 971 година. През 976 година комитопулите - синовете на комит Никола Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, започват военни действия срещу Византия и възкресяват българската държавност в западната част на страната.

Самуил, който след смъртта на братята си се отличава като истински водач, държавник и стратег, си позволява да се обяви за цар едва след смъртта на Роман - внука на цар Симеон Велики, през 991 година.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Забележителен момент в нея е бляскавата победа в прохода Траянови врата през 986 година. Самуил води и активни контакти с редица европейски държави. С династични бракове урежда отношенията си с някои от тях. По време на неговото царуване България е с най-голяма територия през цялата си история.

При село Ключ в подножието на планината Беласица през 1014 г. се води поредната битка с ромеите и този път те надделяват. Вземат българските войници за пленници и ги ослепяват. Според гръцките извори, броят им е бил 15 000, но напоследък българските историци смятат, че цифрата вероятно е около 1500. Независимо от това, при покъртителната гледка на осакатените си войни царят се хваща за сърцето и след няколко дни умира.

Великият български владетел е погребан в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро в Гърция. До него са положени следващите български владетели, които са последни за Първото българско царство - сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав.

Текст: БЛИЦ