У нас хората знаят цената на парите и нямат свръхочаквания

- Г-н Симеонов, не е ли според вашето проучване прекалено скромен българинът, като иска само 1351 лв. месечен доход, за да живее добре? Та това са само около 750 евро...

- Ако е скромен, това е и добра новина, защото означава, че българите не губят реалистичния си поглед дори и поставени във въображаемата ситуация, в която ги поставихме ние. Но като цяло проучването ни показа, че

колкото

по-високи са

доходите, толкова

по-голям е

и апетитът

за повишаването им. Или ако човек получава 1000 лв. месечно, в проучването заявява, че иска да взема 1500 лв.

- Не ни ли е нисък финансовият хоризонт?

- Вярно, това не е някакво колосално отместване от реалността. Но пак казвам, данните показват, че у нас хората знаят цената на парите, често свързани с доста неблагодарен труд. И колкото и да е чудно, аз намирам и оптимизъм в тези данни.

- Какъв оптимизъм?!?

- Оптимизъм, че не е нужно чак толкова много, за да бъдат доволни българите, например.

- Когато сте изчислявали средната стойност на желания доход, правихте ли разлика между села, малки градове, областни центрове, петте наши най-големи града, включително и столицата?

- Най-скромни са мечтите на хората в селата. Обяснявам си го с това, че тъкмо там са съсредоточени най-много пенсионери, а колкото повече получаваш, толкова повече желаеш да получаваш. Зависимостта е според представата за житейска перспектива, а не по населено място. Затова и мечтите за доходи на столичани и работещите в София са най-щедри. И по-точно - в селата изискванията за доход са 922 лв., а в столицата - 2 193 лв. на човек на месец. Нормално! Хората с по-високи доходи са с по-високо образование, живеят в големите градове и очакват повече от живота.


- Къде в България хората искат най-малко пари, за да живеят добре, и къде най-много?

- В малките населени места назовават много по-малки суми и мечтаят съответно за по-малко пари. Онези, които получават до 250 лв., най-често споменават желан доход до 500 или до 1000 лв. Т.е. от 2 до 4 пъти по-висок от сегашния. Много малка част от тях споменават сумата 1500 лв. И почти няма такива, които да мечтаят за доход над тази граница.

- Как е на другия полюс?

- Онези, които получават над 1000 лв., в огромната си част си представят за добър доход суми над 1 500 лв., а около една пета от тях казват, че искат да получават между 1000 и 1500 лв.

- Знак за какво са тези аскетски представи - че не сме страна на големите възможности ли?

- Ами да, знак е. За хората тук ситуацията не е кой знае колко вдъхновяваща розови мечти. Затова разсъждават трезво, знаят какво влагат, за да получат дадени пари. И второ, знаят, че не могат да подхождат със свръхочаквания към страна като нашата.

- Как стои столицата във вашето проучване?

- В доста по-различно положение в сравнение с другите градове в страната - там хората искат над 2000 лв. на месец. Най-малкото такава статистика загатва за

сериозни

регионални

различия у нас Донякъде са нормални, защото става дума за пазар на труда, т.е. за конкурентна среда, в която не всеки може да успява. Тревожното обаче е в недостатъчната равномерност на достъпа до благосъстояние и качество на живот в различните типове населени места и в различните региони на страната. Ето това вече трябва да е обект на управленска политика.

- Тези дни Световната банка промени стойността на т.нар. линия на бедността. Така много по-малко хора ще попадат в графата “бедни”. Имате ли изчисления България по новите стойности на кое място е?

- Проучването е направено по повод 70-ата годишнина на списание “Жената днес” и искаше да провокира размисъл по важни обществени теми (свързани и с ролята на жените). Не е официална статистика, затова не дава отговор на въпроса ви. Алармира за важни процеси - единият е, че финансовият хоризонт на българина е реалистичен и че българите биха били доволни да видят дори и минимални усилия от страна на държавата в посока

преодоляване

на бедността,

декласацията,

неравенството

и достъпа до благосъстояние в различните части на страната.

- Защо в представите на българина младостта си отива от една жена по-бързо - на 39 г., отколкото от мъжа - на 42 г.?

- Тенденцията е забележима не само у нас. И без социология знаем, че мъжете имат един резерв от младост в обществените очи и по-късно започват да се притесняват от остаряване. Може би има връзка с естеството на труда, защото жената винаги е възприемана като нещо по-уязвимо. Намирам връзка и със съвременната роля на женския образ в консуматорската култура, където на жената често се отрежда образът на задължително красивото, което се движи заедно с идеята за младост, респективно уязвимост. Затова май по навик ги възприемаме като по-кратковременни явления. Натоварена с очакванията за красота, жената всъщност попада под ударите на свръхочаквания. Докато обществото не се отнася с такава взискателност към мъжката си половина.

Но най-вече трябва да вземем предвид биологичната основа – от жената по традиция се очаква да роди, затова се разглежда, сякаш има срок на годност.

- Според вашето проучване бракът е загубил по точки пред свободното съжителство, което 80% от българите смятат за нещо съвсем нормално. Кризата ли е сред основните причини?

- Зададохме провокативно въпроса - дали семейство без брак с деца е нещо нормално в наши дни. Това е твърдение, което тестваме, а не универсален измерител. Когато тестваме твърдения, ние проверяваме степента, в която те са добили гражданственост, пуснали са корени в обществото – за да формираме хипотези, а не тези. Какво научихме? Първо, че бракът като формална институция е подложен на сериозно преосмисляне в съвременното ни общество. В това проучване думичката “нормално” носи и двата смисъла: “разпространено” и “приемливо”. Да, 80 на сто се съгласяват с това тълкуване. Като в тази група най-висок е процентът на младите. Което означава, че ценностният дневен ред се променя поколенчески и формализацията на брака сякаш полека изпада от него. Тук роля имат и развитите общества, които ни теглят в тази посока, а ние ги догонваме. Важно е и че

свободното

съжителство

влезе и в

правния мир, което също прави картината малко по-банална.

- Как тълкувате 80-те на сто в полза на безбрачие с 86 на сто, за които раждането на деца е висша ценност, която осмисля живота им? Какви ще са последствията за самото дете, при положение че бракът вече не е ценност?

- Никой не казва, че семейството престава да е ценност, ако бракът не е. Второ, в обществото днес се наблюдава все по-голямо отдалечаване от колективистичните ценности, от груповите идентичности, от традиционните и религиозно установените ценности. Става дума за нов ценностен дневен ред, свързан с намаляване на мотивиращата сила на колективните самоличности. Всичко това е свързано с упадък на традиционни авторитети, но такава е същността на модернизацията в обществото ни.

- Но тук не е засегнала представата, че е естествено и желателно мъжът да изкарва повече пари от жената. Защо?

- Може би е въпрос на време, както е въпрос на време и промяната в отношението към децата. Зададохме и този въпрос крайно: “Животът е безсмислен, ако нямаш деца”. Но това твърдение не просто казва “Децата са ценни”, а казва и “Твоят живот не е ценен, ако не се възпроизвеждаш”. Което го прави спорно. В крайна сметка 86% признават, че децата са ценност, това е аксиома. Но ако го тестваме след 10 г., ще видим промяна в обратната посока.

- Дали и по линия на доходите на мъжете и жените?

- Знаете ли, че докато правехме това изледване за ролята на жените, си мислехме, че едни от най-успешните примери и за мениджъри, и за политици в България са жени. Така че оставам оптимист и за доходите им.

CV

l Роден през 1982 г. в Стара Загора

l Докторант по политология в СУ

l Директор на “Галъп интернешънъл"

l Работил е като изследовател, политически консултант, редактор


l Част от научната мрежа на института по социология “Иван Хаджийски"/24chasa.bg