Състезателка по плажен волейбол, съпруга, майка и изпълнителен директор на фондация. С един български и с един американски паспорт у нас я знаем като Цвети, а в Америка като Лина. Тя е Цветелина Янчулова, по съпруг Тейлър.
Срещаме се със звездата по плажен волейбол в Ню Йорк. Цвети не веднъж е прославяла България в тандем със сестра си Петя - двете участваха и в Олимпиадите в Сидни през 2000 г. и Атина през 2004 г. Днес Цвети е омъжена за звездата на американския футбол Аарън Тейлър, който е спортен коментатор и често им се налага да разнообразяват живота си ту в Ню Йорк, ту в Сан Диего. Двамата имат и две малки момчета, а в професионален план ексволейболистката прави живота на атлетите колежани по-лесен и по-добър.
Разговаряме с Цвети в Сентрал парк, на метри от Метрополитън музей. „Имам много невероятни спомени с Петя, играейки на шест континента, представяйки България – на много места по света сме виждали българското знаме, на някои сме чували и химна, и от това сме много горди, просто никога няма да го забравим. Имаше голям смисъл от всичките години упорит труд“, каза Цвети.
Тя не крие, че и в Ню Йорк, и в Сан Диего много й харесва. Забързаният живот в Голямата ябълка донякъде и напомня за София, а спокойният юг е олицетворение на семейната идилия. Сан Диего обаче е една крачка напред, защото именно там тя среща любовта на живота си. „Когато се запознахме аз все още играех плажен волейбол, а той беше приключил професионалната си кариера в американския футбол и тогава ние всъщност не се питахме много въпроси един друг. Просто имаше едно разбирателство между спортисти и беше много интересно. После създадохме семейство, сега имаме две момченца – и двамата ги направихме български граждани. Аарън също иска да става български гражданин, уча го на български език и дори знае всички видове баници“, смее се Цвети.
Днес Лина Тейлър (Цвети Янчулова) работи по един много специален проект за колежанския футбол. Тя е изпълнителен директор на Фондацията „Joe Moore Foundation for Teamwork“ и създател на Mission SOAR, чиято цел е да насърчава екипната работа и колективните постижения на ученици, които искат да направят успешен преход в колеж и да овладеят тези умения за цял живот. Освен това фондацията подкрепя родители и треньори в осигуряването на най-оптимални ресурси за своите студенти атлети.
„Фондацията създаде една нова награда за американския футбол като почитаме колективната черта на футбола, който е отборна игра, но за съжаление повечето награди са индивидуални. Именно това прави наградата, по която работим, уникална. Сега момчетата, които ще спечелят тази награда за техния колеж, ще имат честта да вземат трофея от 300 килограма. Така че и петте момчета, които ще бъдат наградени, ще трябва всички да го вдигнат заедно. Това е уникалното – че не само един човек може да свърши цялата работа“, обясни Цвети.
С усмивка ни разказва за семейството и за сестра си, която освен зашеметяваща спортна кариера в родината и в САЩ вече е осъществила и една своя мечта – сега се занимава с астрофизика. „Като сме малки всички имаме някакви мечти и Петя винаги искаше да стане астронавт. Обаче как се случва това? Малко нереалистично такава мечта, но в нея си остана тази мечта – да се издигне към звездите“, спомня си Цвети и се връща към 80-те години: „Когато Петя беше на 8 годинки родителите ни ни бяха завели в обсерваторията и от тогава звездите я грабнаха. Малко е невероятно, но когато ние приключихме да играем волейбол, Петя беше взела от университета в Сан Диего две дипломи и се пренасочи първо към международни отношения, после към бизнес, но сърцето й не беше там. След това реши да си вземе класовете, които й трябват по математика и физика и сега в момента прави докторат по астрофизика и е много щастлива. Аз също много се гордея с нея“, каза още Цвети и отвръща с голяма усмивка на въпроса дали може да приемем, че двете сестри са осъществили и американската, и българската мечта.
Друга нейна гордост са родителите й, и за тях разказва в захлас. „Много се гордея с нашите родители, които на 46-годишна възраст се пренасочиха, оставиха всичко в България, дойдоха с два куфара в Америка и изградиха изцяло нов живот. Те си мислеха по това време, че са в напреднала възраст, но изведнъж започнаха да се подмладяват. Те в момента са на 63 години и карат колело по 20 километра на ден, къпят се в океана, ходят зимата на ски и просто целият им живот се преобърна. Те ми дават много голям кураж да следвам техните стъпки. Мисля, че това дава и надежда на хората – да гледат как може да им мине живота и какви възможности има“, смята Цвети.
Освен за живота, спомените, семейството и бъдещите проекти, докато си говорим засягаме и политическите теми. Тъй като сме в Ню Йорк заради 70-ата юбилейна сесия на ООН я питаме за евентуалната кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на световната организация. „Аз мисля, че това е един уникален шанс не само за Ирина Бокова, както и за българите, за жените. В момента сме в един исторически кръстопът, може да се каже, когато ролята на жената е едно от най-важните неща в обществото. Всичко се засяга от това какво роля жената играе в нашето общество“, смята Янчулова. „Тук в САЩ аз се занимава също и с други организации, които в последните две или три години направиха много изследвания, за да видят каква е ролята на спорта в обществото и на жените и спорта в обществото, и се вижда, че тези неща са свързани. Просто колкото по-активни са и жените, и мъжете в спорта, толкова повече пари печелят, те са по-развити като личности и се издигат на много по-високи места в професията“, каза още тя.
На финала я питаме, а какво е щастието – въпрос, на който неспиращата да се усмихва Цвети изстрелва категоричен отговор – „да сме заедно, да се уважаваме, да има повече обич между нас и да има толерантност, особено сега, в тези тежки времена, когато хората се местят от едно място на друго“. /БГНЕС