Малко събития след кацането на Луната наелектризираха света така, както откритието за течаща вода на Марс.
Още през 1877 г. италианският астроном Джовани Скиапарел забелязал тъмни линии по повърхността на планетата, които се появяват и изчезват с различните сезони. Откритието му породило теория, че ивиците са напоителни канали, които марсиански земеделци изкопали за нивите си. Шокиращата находка вдъхновява Хърбърт Уелс да напише романа “Война на световете”.

На Марс има вода, макар и солена, потвърдиха тези дни изследвания на НАСА. Но откъде е дошла тя, колко е била, колко е останало?
Водата на Марс е достатъчна, за да запълни огромни пространства, смята Алфред Макюън, учен от Университета на Аризона. Според изчисления на изследователи количеството на водата в тъмните ивици, разпръснати на повърхността на Марс, може да напълни 40 олимпийски басейна.

Огромен океан, дълбок 1,6 км, е покривал цялото и? северно полукълбо, твърди заместник-директорът на НАСА по научните въпроси Джон Грънсфелд. Затова свидетелстват древни скали, образували се във вода.

Според Грънсфелд нещо се е променило в климата на Марс, заради което той губи 87% от водата си. Една от хипотезите е, че метеорит е ударил планетата, както е станало на Земята при изчезването на динозаврите.

Други учени допускат, че атмосферата на Марс е изтъняла и така голяма част от водата се изпарила в Космоса, вместо да падне надолу.
Според изследване, публикувано в списание “Сайънс”, това, което сега са сухите северни равнини на Червената планета, преди милиони години е било район, съдържал най-малко 20 милиона кубически километра вода.

Червено-оранжевия си цвят небесното тяло дължи на наличие на железен оксид, по-известен като ръжда.

Tъмните тесни ивици по повърхността на Марс, които се появяват и разширяват през топлите месеци и изчезват през студените, са отдавна научно доказани. Но след години проучване на данни едва тези дни НАСА сензационно обяви, че това са потоци течаща солена вода. Сега космическата агенция на САЩ трябва да измисли как да се проучат влажните зони за живи организми, без да ги замърсят с микроби от Земята.

И как да се изпратят хора там.

Единственият начин да разберем има ли живот на Марс е, като вземем проба от там, казва Майкъл Майер от програмата на НАСА за изследване на Червената планета.

Колкото и студена и негостоприемна да е Червената планета, тя може да се окаже плодородна за нов живот или за стария, който някога е същестувал. Но за това водата е от съществено значение. Мотото на НАСА по този проект е: “Следвайте водата.” /БЛИЦ