Догодина наесен очаквам избори 2 в 1

- В състояние ли е България да обгрижи 2100 бежанци според новия план за мигрантската криза на ЕС, г-н Стойчев?

- Чисто технически погледнато, България е в състояние да обгрижи и пет, и десет пъти повече бежанци. Знам, че това може да прозвучи за някого скандално, след като държавата ни не обгрижва стотици хиляди наши сънародници. Големият проблем обаче е, че значителна част от българите са негативно настроени към бежанците,

смятат ги за хора втора ръка

и за вредители. Това е много тъжен факт поне по две причини: отрича се правото на свободно придвижване и се отрича правото на мирен живот. Парадоксите също са два - само допреди 25 години всички ние бяхме ограничени в правото си на придвижване и едва ли бяхме щастливи от това; само преди век голяма част от нас бяхме бежанци, в София тогава близо една трета бяхме такива хора, прокудени от родните си места. Нима не помним гениалните стихове на Яворов? Отчайващо къса памет! Впрочем май това ни е най-големият национален проблем.

- Станахме по-известни като “лошо място” за мигрантите и с печалния си опит да спечелим от нелегалния трафик на бежанци, завършил със смърт на 54-ма от тях в камион в Австрия. Имаме ли интерес да направим държавата си по-привлекателно място за тях?

- Следва да се срамуваме от факта, че бежанците ни заобикалят като кална локва. България се обезлюдява, ние имаме нужда от тях, разбира се, въз основа на обмислена държавна политика и създаване на предпоставки тези хора да остават. И тъй като нашата социална система не е щедра като германската, то

риск тук

да останат

готованци няма

Сирия е светска страна, като България, няма проблем, че някои от бежанците са мюсюлмани. Нима у нас няма мюсюлмани, нима имаме проблем с това? Нещо повече - в лицето на ДПС България дава позитивен пример.

- Жан-Клод Юнкер поиска страните в ЕС да променят националните си законодателства така, че да позволят на бежанците да започнат работа още от първия им ден в съответната страна, докато молбата им за убежище чака разглеждане. Това не ощетява ли местното население в кризата?

- Проблемът у нас е обратен - за който иска да работи, работа има бол. Личните ми наблюдения и опит развенчават мита за трудолюбивата нация.

- Източна Европа е студена към бежанския проблем: Унгария вдигна бетонна ограда, Чехия не дава и крона за чужди, Словакия също не е състрадателна. Какво ще донесе този разлом на обединена Европа?

- Издигането на стените е срещу нерегламентираното навлизане на територията.

Тези стени са

общоевропейски

проблем,

а не унгарски или чешки, или български. Европейският съюз - имам предвид охранената бюрокрация в Брюксел, на която и ние плащаме заплатите, се провали фрапантно. Има изненадващи бежански вълни в историята, но тази изобщо не е такава и да не си я очаквал, означава престъпно бездействие.

Защо няма оставки в Брюксел, защо няма поемане на отговорност? Тия, дето са превърнали в професия размахването на пръст по отношение на България и Румъния, май са по-големи боклуци и от нашенската бюрокрация. Провалът е за големите началници, които би следвало да управляват Брюксел - Меркел, Оланд и сие. Но всяко зло за добро. Силно се надявам най-сетне евроинтеграцията да се ускори, да преминем към изграждането на обща държава - федеративна, разбира се, съединени европейски щати.

- Очаква се бежанците в ЕС да са около милион. Какви ще са последствията от това голямо преселение?

- Най-неприятната последица би било

разрастване на

ксенофобските

настроения,

които дори и сега не са в невинен мащаб. Това би дало сила на крайнодесни партии и дейци, а те, както знаем, са срещу обединена Европа. Това е голямата опасност, в икономически план последиците ще са позитивни, макар и с известни неудобства в началото.

- Умира ли Шенген? Върви ли Евросъюзът към разпад?

- Ако умре Шенген, Европа ще се разпадне. Не ми се мисли за такъв сценарий и вярвам, че няма да се случи. Стара Западна Европа трябва да направи решителна крачка, независимо със или без Великобритания. Със, разбира се, е по-добре, но насила хубост не става.

- Какви изненади да очакваме на местните избори след месец и полов ина?

- Омръзна ми от изненади, очаквам най-сетне едни

нормални,

скучни, рутинни

избори. Местната власт е най-близо до хората и се надявам вече те да са разбрали, че този им избор има значение за тях. И да гласуват за онези, които са по-добри за общината им, а не които са политически правилните.

Очакванията са ГЕРБ да спечели най-много кметове и общински съветници, ДПС да вземе своето, а всички останали да не се представят добре или поне според заявките им.

- Какви ще са политическите последици от един такъв хипотетичен резултат?

- Не очаквам сътресения, но корекции ще има. ГЕРБ действително много отстъпиха, за да се получи съставянето на правителство. След сериозен успех, ако го постигнат, ще имат основания за промяна на присъствието си. Очаквам и повишаване на ролята на ДПС , което би било свързано със слабо представяне на редица други политически формации.

Това ще внесе известно напрежение, но до коалиция няма да се стигне, защото политическият календар на Борисов е изцяло насочен към президентските избори след година като вододел.

Не в смисъл, че той ще става президент - това още нито той, нито ние можем да знаем, а в смисъл на смяна на парламента, на нови избори. Личното ми очакване е, че догодина наесен ще имаме избори две в едно.

- Къде успяват и къде не управляващите?

- Успяват в удържането на властта и на едно относително спокойствие в обществото, успяват в изплитането на видими и невидим мрежи от зависимости извън регламента, успяват и в изграждането на едно

уникално

задкулисие,

от което няма да се отървем в близките десет години. В България две неща са без край: оставеното за разграбване от социализма и политическото безочие.

Провалът е в отказа от реформи, което не бива да ни изненадва - все пак и Борисов не управлява за пръв път. Голямата изненада в това отношение е Реформаторският блок, който не защитава с реформи и една буква от гръмкото си наименование. Имам чувството, че тези хора са дрогирани от идеята, че ще надиграят Борисов, защото са по-хитри и способни от него. И им харесва да пребивават в подобен делириум.

Борисов реформи няма да направи. Но би могъл да свърши две свръхважни дела, които да дадат кислород на страната и на всички ни.

- Какви?

- Първото е разправа и ликвидиране веднъж завинаги на монополите - прегракнах да повтарям, че сме бедни главно защото всичко съществено е монополизирано. И второ - да освободи едноличния, семейния и най-дребен бизнес (до 10 заети) от рекета на бюрокрацията. Рецептата е проста като Биг Брадър - въвеждането на мълчаливото съгласие.

Тези две неща Борисов може да направи и дано го стори.

- А във външната политика?

- Там кой знае каква свобода нямаме и май е по-добре така. С две корекции - по казуса с бежанците следва да сме активни в конструктивен план, не да бягаме от въпроса или само да хленчим, а да покажем, че сме широко скроени и истински хуманни. Не трябва да следваме хленчеща Източна Европа - боже какъв срам е това, та тези хора забравиха ли зад какви стени живееха до скоро! И второ - отношенията ни с Русия. Разбира се, че ще следваме блоковата си обвързаност и че трябва да сме лоялни. Но дотук! Ние трябва да обясним на нашите партньори, че нито може, нито трябва България да бъде тласкана в антируска позиция. В това отношение най-добре би било да следваме политиката на Австрия по въпроса - австрийците никога не играят срещу Русия, без това да ги прави по-малко надежден партньор на Европа.

CV

Роден през 1960 г.

Завършил е социология в СУ

През 1991 г. основава агенцията за социологически изследвания ББСС “Галъп Интернешънъл”. През 1998 г. ББСС става партньор на TNS - третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб

Главен изпълнителен директор на TNS за Балканите

Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция

Вицепрезидент и член на съвета на директорите на Българската голф асоциация

Женен, има син и две дъщери