Жалбите на родилки и родители в Изпълнителната агенция "Медицински одит" тази година са два пъти повече в сравнение с миналата. Заради това специалистите там направиха редица проверки на клиниките по АГ и педиатрия у нас. Има ли проблеми с качеството на лечение, какви, защо се появяват попитахме проф. Владимир Пилософ от ИАМО.

Сега не гилдията, а само съдът решава има ли грешка при лечението

Липса на квалификация и неумение да се общува създават най-много проблеми, казва проф. Владимир Пилософ

- Проф. Пилософ, Изпълнителна агенция "Медицински одит" констатира драстично увеличаване на жалбите в сравнение с миналата година, каква част от тях се оказаха основателни?

- Постъпването на един документ или на една жалба не означава, че наистина има някакво неблагополучие. Постарахме се да направим анализ за миналата година и половината на 2015 г. по две направления - АГ и педиатрия. Не бих казал, че има драстично увеличение на проблемите, защото около половината от жалбите завършиха с оценката, че няма констатирани нарушения. Постарахме се да анализираме и тях, защото е важно да разберем защо хората все пак са се оплакали. Установихме два главни проблема - единият е свързан с квалификацията на кадрите, а другият с умението им да комуникират с пациентите или техните близки.

- Защо спада нивото на медицинската квалификация?

- Моето лично мнение е, че нещата се коренят в липсата на единни държавни или професионални изисквания за продължаващото медицинско обучение. Този процес е оставен на добрата воля на лекаря. Дори ако той добросъвестно иска да свърши тази работа обаче, административната действителност не му разрешава да го направи лесно. Липсват условия за това. Тук трябва да се проведе един разговор между министерството, медицинските дружества, .екарския съюз. Трябва да се каже дали участието в един медицински когрес или форум е продължаващо обучение. Отговорът е и да, и не - защото зависи под каква форма е проведено. В много страни, когато има обучителен модул на когрес, той се обявява предварително и има контрол над участващите на входа и изхода. Тоест, този, който ще получи документ, че е участвал в обучението, се тества какво е разбрал и научил. Тук предложихме по време на национални конгреси по медицина да се регламентират обучителни модули по определена програма, за да може колегите, ако искат, да участват в тях. Но държавата трябва да регламентира правила, да каже, че ако искате да работите като лекар, трябва всяка година да преминавате определено обучение. Също така да се създадат условия за провеждането му. Защото как сега едно джипи да си напусне практиката, без да се страхува, че ще загуби пациентите си. И това обучение не трябва да е за сметка на собствената му отпуска.

- В какво се изразяват пропуските на лекарите, свързани с медицинската им квалификация?

- При одита се работи с документи и винаги се търси дали има неспазване на определени стандарти. Едно често срещано нарушение е например при транспорта на пациентите. В закона за здравето има член, според който лекарят е длъжен да направи оценка на болния, за да види дали транспортът няма да му навреди. Това обаче невинаги се спазва.
Също така изследването на пациента и описанието на неговото състояние невинаги се прави пълноценно. Това за съжаление отразява спад в нивото на медицинската квалификация. Всички знаем, че през последните 10-15 години голяма част от лекарите не се имали системно и последователно продължаващо обучение.

- Има ли допуснати често грешки при поставянето на диагноза или извършването на терапия?

- Преди да кажем дали има или няма, някой трябва да даде определение за медициниска и за лекарска грешка. Такива в нашата нормативна база няма, само съдът сега може да каже дали има или няма грешка. Този въпрос трябва да бъде обсъден в професионалните среди, за да може и самите ние открито да говорим за него. Няма система в света, в която да няма грешки. Но едно е грешка, допусната в хода на работа, друго е немарливо отношение към пациента. Много са редки случаите, в които се установява немарливо отношение. Има пропуски, нецелесъобразни действия, които могат да се дискутират, но съществените пропуски са малко на брой. От друга страна, с много леко в обществото се казва, че "тук има грешка" или направо са "убили човек". Трябва много да се внимава с тези изявления, защото те накърняват достойнството на лекарите и не създават нормална атмосфера за работа. И заради това много колеги бягат в чужбина. Това недоверие е пагубно и за двете страни - пациентите и лекарите.

- Често ли се среща другият проблем - липсата на комуникация с пациентите?

- Има много случаи, в които пациентите твърдят, че лекарите нищо не са им обяснили, а колегите твърдят, че всичко са обяснили. Парадоксалното е, че и двете страни много често са прави. Когато едно семейство е в криза, когато неговото дете или близък е болен и лекарят обяснява, той трябва да се увери дали са го разбрали - просто задаваш въпроса "разбрахте ли", чуваш "да". Но ако не продължиш с въпроса "какво разбрахте", тогава няма да разбереш, че те не са разбрали. Това неразбиране става в 50% от случаите. Следователно лекарите трябва да бъдат обучавани да комуникират. Тогава този тип грешки и жалби биха намалели.

- Кои са най-честите нарушения в жалбите, които са се оказали основателни?

- Най-често се нарушават задълженията в закона за здравето за оказване на своевременна и достатъчна медицинска помощ. Например лекарят е свършил работа, но не съвсем навреме или е направил нещо, но не докрай. Това отново кореспондира с липсата на достатъчна квалификация. Никой не прави пропуски умишлено, а случаите, в които си пренебрегнал всякаква етика, са изключително малко.

- В кои болници се допускат пропуски - в частни, държавни, общински?

- Навсякъде, би ми направило впечатление, ако някъде имаше драстична разлика. Няма лечебно заведение, в което да не се среща пропуск. Естествено като абсолютно число те са повече в по-големите болници, където има повече пациенти. Ако вземем жалбите, които са дошли тук обаче, като процент от преминалите пациенти, те са малко - под 1%. Шири се в публичното пространство тезата как гарван, гарвану око не вади, но гарванът не е заинтерсован да не вади окото, защото наличието на "гнили" елементи засяга цялата гилдия. Потърпевшият непременно иска да намери виновния и тук се очертава още една голяма дупка в нашето здравеопазване - нямаме психолози в тях, нямаме интегриран подход към пациентите.

- Нивото на медицинската квалификация куца, но има ли изобщо достатъчно медицински персонал в болниците?

- Очевидно няма, има области, където все повече и повече намаляват представителите на определени специалности, една от тях е педиатрията. Изчезващ вид са анестезиолозите, патолозите, съдебните медици и други специалисти.

- Какво е нужно на системата освен по-добро обучение и кадри, за да работи тя по-качествено?

- Магически прийоми едва ли могат да се използват, това е грижа на държавата, законодателството и професионалните сдружения. Детската смъртност например е един много важен показател, плановете ни за развитие на здравеопазване са свързани с нея, но как ще се борим, ако няма задълбочени анализи на какво се дължи. Ние знаем, че паяжината на социалното неравенство, на ниския стандарт на живот са сред причините за увеличаването на смъртта, но това не означава, че не трябва да се търсят и други. Освен това в медицинската документация вече много рядко се срещат разсъждения, задълбочени анализи. Изпълняват се изискванията на касата и с това се приключва.

- Какви са били причините за смъртните случаи, които вие сте анализирали?

- Обикновено нещата опират до това, че невинаги е направено всичко нужно за спасението на пациента. Разбира се, има и случаи, в които пациентът не е можело да бъде спасен. Ние гледаме нещата комплексно и понякога се натъкваме на пръв поглед на дребни пропуски в организацията на работата. Те обаче могат да доведат до проблеми.

- Има ли някой, който мери качеството на лечение в България, както и индикатори, по които да става това?

- Наскоро се предложиха здравни индикатори, но гилдията има доста критики по тях. Въпросът не е да се приеме нещо, а как то ще служи. В другите страни има многобройни индикатори, не само смъртност, усложнения, а много по-детайлни, включително и за отчитане на удовлетвореността на пациента. Но измерването на подобен показател е трудно. Трябва да потърсиш мнението му 6 месеца след проведеното лечение, защото непосредствено след нея може да е изпитвал болка и да каже, че не е доволен от лечението, а после да си даде сметка, че лекарите са спасили живота му.

- Финансирането на системата оказва ли влияние върху качеството в нея?

- Естествено, че влияе. Но според мен голям проблем е, че в нашето здравеопазване използваме нерационално средствата, които се дават. У нас има прекалено много лечебни заведения и средствата се разпиляват в недостатъчно ефективни структури. Трябва много да се мисли, след като са се разроили дали не е време да се обединят./standartnews.com