Наши майстори изработват фалшификати на съкровища от чисто злато и ги продават на Запад

- Г-н Димитров, в голяма част от българския сегмент на социалната мрежа Фейсбук се обсъжда вашата оставка и дори се инициира петиция за пенсионирането ви /разговорът с директора на НИМ е проведен на 26 август, ден преди да обяви в медиите, че след като приключи с базиликата в Плиска, възнамерява да подаде оставка – б.ред./. Планирате ли да подадете оставка, или да излезете в пенсия? Същевременно ви питам и дали имате възражения срещу мотивите, които изтъкват вашите опоненти, за да искат оттеглянето ви?
- С любопитство погледнах именно мотивите. Те не касаят моята работа като директор на Националния исторически музей. Като такъв аз трябва да бъда оценяван както от моя супериор – министъра на културата, така и от обществото по редица показатели, които характеризират работата на музея. А те са: издирване, консервация и реставрация, научно изучаване и експониране на културно-исторически ценности, свързани с историята на страната.

Не виждам по някои от тези основни показатели да има бележки. Има бележки по следните въпроси: Първо, обижда научната общност с недоказани измишльотини или нещо подобно. Второ, обижда православните християни с езически небивалици. Трето, гордее се с това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. С две думи, осъждат ме за мнение в историографията. Тоест, те мълчаливо са съгласни, че моята работа като директор е много добра, но смятат, че в изясняване на историята не съм прав. Това означавало обида за научната общност. Но в започналата почти веднага контраподписка виждам имената на 131 академици, професори, доценти по история.

Те не са ли част от научната общност?! Между тях са имената на професор Георги Марков, на Константин Косев, на Илия Тодев, директор на Института по история към БАН... А в тяхната подписка /инициирана от проф. Калин Янакиев и проф. Ивайло Дичев, б.ред./, която от няколко години е замръзнала на около 2240 души, не виждам други хора освен тях двамата с професорски титли.

Двамата юнаци твърдят, че обиждам православните християни, но в тяхната подписка не виждам имената нито на настоящи, нито на бивши клирици с изключение на монах от някакъв манастир. Докато в моята подписка има трима владици – митрополит Дометиан Видински, епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, епископ Поликарп, десетки свещеници, монаси, между които и игуменът на прекрасно възстановения Църногорски манастир, познат още и под името Гигински... Те не са ли православни християни?! Слушах наскоро в едно предаване, че съм възстановил 30 църкви през живота си, а те мислят, че това е невъзможно. Възможно е. Бях им дал и един списък, за да проверят при нужда.

Сега, за обиждането с лош език. Не аз, а известният журналист Юлий Москов каза в едно интервю, че Коперник и Галилео Галилей също са обиждали тогавашната научна общност с недоказаните си твърдения, че Земята е кръгла и отгоре на всичко се върти. Мисля, че за мнение не бива да се осъжда един човек. Това ставаше по времето на комунизма...

Евроатлантическите ценности, които всички изповядваме, изключват наказание за мнение, което отгоре на всичко може да е вярно. Това се решава от самата наука.

Аз съм помолил хората, които са се подписали в моята подписка, да не искат оставката на двамата професори и те не я искат. Макар че на мен ми е жал за студентите, които те обучават. От разменените мнения в дискусията, така да я наречем, разбрах, че те са отчайващо невежи в материята, в която горделиво се смятат за големи специалисти. Аз се учудвам, че един богослов като Калин Янакиев не знае какво е „свещен кладенец” или „аязмо”, не знае какво е „баптисерий”, или „кръщелна”, и други подобни. От разменените мнения си личи, те не знаят основополагащи неща в науката.

Особено тъжно е, че по тези въпроси се изказват хора, които не са историци. Не знам защо не се изказват по медицински проблеми и дали проф. Чирков например не обижда хората, като прави сърдечни операции по този начин.

- Защо наистина точно полето на историята е място на такива спорове, дискусии и битки?
- Защото, както съм се убедил от моята близо 40-годишна научна кариера, смятат, че историята е лесна дисциплина и всеки може да се упражнява в нея. Познавам професори по математика, които излагат свои възгледи за историята не само на България, но и на цялото човечество, издадени в книги през последните години.

- Ще ви помоля да коментирате и един слух, разпространяван упорито през последните 4-5 години може би от ваши опоненти и претенденти за мястото ви в българската историческа наука и като директор на НИМ: че в този период в музея са били назначавани ваши близки и дори... манекенки, приятелки и съпруги на ваши племенници, които, естествено, не притежават нужната квалификация за тези длъжности?
- Очевидно този слух не е верен. Няма такива неща. Особено манекенки. Много бих искал, защото аз съм ценител на женската красота, както е известно, но средната възраст на жените в Националния исторически музей е много висока.

Когато дъщеря ми, която сега е на 30 и няколко години, беше на 15-16, беше много ревнива. Чула, че директорите обикновено спят със секретарките си. И дойде в музея да провери секретарката ми на колко години е. Като видя, че е възрастна, впрочем, тя още ми е секретарка, аз я задържах, защото е много печена, законът позволява, дъщеря ми въздъхна облекчено и вече не идва в музея.
А колкото до мястото ми... и аз чух нещо такова. Вчера /25 август, б.ред./ Юлий Москов дори назова името му. А Юлий Москов е информиран човек.

- Този „претендент” за поста ви не е ли от средите на вашите подчинени? Или това е вече остаряла информация?
- Политик е. Става дума за Корман Исмаилов, председател на една от партиите в Реформаторския блок.

- Той обаче не е историк или археолог, а е специализирал финанси и банково дело в чужбина?
- Българската действителност познава и още по-невероятни неща. Вие знаете ли, че аз имах министър - доктор анестезиолог? Маринов се казваше. Беше няколко месеца министър на културата.

- Буквално няколко часа преди разговора ми с вас ми беше разказано нещо, което може би звучи като градска легенда: че малко преди смъртта на дъщерята на Тодор Живков някъде в „ареала на Ванга” – в местата около Рупите, било открито златно съкровище. И с него е била изплатена голяма част от външния дълг на България. Не пряко, а след като е претопено, тъй като съседна на България страна е предявила претенции за него. Този факт се потвърждавал от статия от 1988 г. в чешкия вестник „Хосподарски новини”, че българската държава вече нямала никакви, забележете – никакви!, задължения към чужди банки и финансови институции. На мен точно това твърдение не ми се струва достоверно, защото дори една Унгария, която през 70-те години започна да взима големи заеми от западногермански банки, посрещна демократичните промени със сериозен външен дълг. Какво остава за България!
- Това най-вероятно е градска легенда. Фалшивостта на тази градска легенда и непознаването се доказват най-ясно от това, че съкровището би имало много по-висока стойност, ако е било продадено като съкровище – тоест, като съдове със съответната художествена украса. Но златото и сега, когато цената му се вдигна, не е много скъпо. И сега много пари за съкровище, претопено на кюлчета, не могат да се вземат.

- Точно така, пропуснах да спомена, че е било претопено на кюлчета...
- Мисля, че една унция злато, която е 33,5 г, е 1000 долара. Едно съкровище от десетина килограма колко би струвало? Почти нищо.
Такава градска легенда е и това, че Людмила Живкова била подменила Панагюрското златно съкровище...

- Тази легенда след период на дълго затишие беше подета от бизнесмена, нумизмат и колекционер на антики от Пловдив Димитър Костов. Той пък притежавал документални фотоси на оригинала, които пазел на много тайно и сигурно място.
- Откровено казано, ако този човек редовно си взима хапчетата, ще бъде добре за него. Той се е самообявил за наследник на съкровището. Хвърли сума пари по адвокати за дела, които, естествено, губи.

- Въпросният Димитър Костов обаче имаше „затегнат”, а днес – вече „хроничен”, спор с вас като директор на НИМ за т.нар. скитско злато. Това злато наистина ли е скитско? И ако е така, не е ли принадлежало на Крим?
- В България е имало скити. Те успяват да проникват по времето на Александър Македонски, когато империята се разпада, в Северна Добруджа, която дори получава официално за кратко време името „Малка Скития”. И по търговски път, като военна плячка или като царски подарък може да попадне скитско златно съкровище в България.

Аз обаче не съм се занимавал с този въпрос. Той стана в едно кратко време, когато не бях директор на музея. Но специалисти главно от Националния археологически музей бяха казали, че то е фалшиво. А ЦСБОП, имаше тогава такава организация, после става НСБОП, бяха посочили дори източника на фалшификацията – арменски майстор от Ливан, известен с много свои фалшификати.

Може би ще бъде новина да кажа, че наскоро в музея попадна едно тракийско съкровище, за което бих се заклел визуално, така, като го гледам, че е оригинал. Но се оказа, че има дори заснето филмче как един шуменски майстор го изработва от чисто злато. Те правят така: купуват за около 100 000 евро злато, майсторът го изработва, спазвайки старинните технологии, след което го продават за 500 000 евро на Запад. Там установяват, че златото е истинско, самородно, от което са направени повечето златни съкровища.

- Сега ще направя един скок и ще ви задам от упор въпроса: смятате ли, че трябва да се преразгледат границите от Втората световна война?
- Европа се стреми към заличаване на границите, а не към тяхната промяна. Сега само си показваш картичката на полицая и влизаш в Гърция или в Румъния.

Веднъж, признавам, от Каварна реших да видя разкопките в Мангалия. Това са 37 километра. И шофьорът ми избухна в смях, като минахме границата. Викам: „Ти защо се смееш, бе?” А той: „Ти знаеш ли какво показах на румънската полицайка?” – „Какво?” – „Кредитната си карта! Тя е стояла до личната ми карта и съм измъкнал нея”.

Това е Европа и аз искам тази Европа, и никаква промяна на границите.

Тези патриоти, които искат да си върнем Западните покрайнини, не се сещат, че в момента, в който изчезнат границите, Западните покрайнини се превръщат де факто във вилна зона на София. Те и сега са, тъй като десетки софиянци си купуват къщи в тамошните обезлюдени села. И си представете какво ще стане, когато тази прекрасна долина на Нишава стане част от Европейския съюз. Тя ще бъде на 50 км от София и на 350 – от Белград. Ясно е в чия орбита ще попаднат Западните покрайнини. Те и сега са попаднали. Така че аз съм не за преразглеждането на границите, а за тяхното ликвидиране.

- Вие сте започнали кариерата си като подводен археолог, познавате добре Черно море и затова предполагам, че имате интерес и към този „ключ”, наречен Крим. В българското медийно и публично пространство почти няма разкази за него, защото Крим беше затворена зона, както и самата България до 1989 г. Вие какво видяхте, преживяхте и открихте в Крим, г-н Димитров?
- Това е един изключително интересен от историческа гледна точка полуостров. Но той беше затворена зона и там се влизаше много трудно. Със специално разрешение влизаха дори гражданите на Съветския съюз. Там е най-голямата база на надводния руски флот - в Севастопол. Там е най-голямата база за ядрени подводници – „Балаклава”, с подземни, врязани в планината убежища. И освен офицери от Българската армия не знам дали други са ходили в Крим със своите кораби на съвместни маневри.

Помислете какво притежаваха военните и край Бургас. Ние сега откриваме цели крепости. Като тръгнем на юг от Бургас, буквално всеки полуостров беше военна база: Атия, полуостров Червенка, остров Свети Кирик, остров Свети Иван, след това – Ордовиза край Китен, Маслен нос и така нататък. Сега ги освобождават един по един, пристигаме ние и какво да видим: крепости с яки крепостни стени на древни селища.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА