Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание – в началото от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Кожухаров продължава да разкрива единствено пред „ШОУ” тайните на елита:
- Много е писано за убийството на Андрей Луканов, но битува и версията, че той е жив. Какво е твоето мнение по този въпрос?
- Разбира се, че Луканов е жив! По онова време в продължение на няколко месеца аз живеех в хотел "Ален мак" в Благоевград, където бях по работа... Когато получих информация, че военен камион без идентификационни номера влиза и излиза от летище София, аз веднага яхнах колата (тогава карах едно "Пежо"-504 с германски регистрационни номера) и отпраших към летище София. И там видях военния камион. По-късно същият военен камион, който влизаше в летище София, натоварен с войници, катастрофира някъде. И всички загинаха. Но никъде не писаха, че шофьорът на камиона е бил застрелян със снайпер!

- Според теб какво е правил този военен камион на летище София?
- Луканов беше премиер. И по негово време злато в кюлчета за осем милиарда долара - златният резерв на България, изчезна от подземията на БНБ. И вместо него сега там има, по-точно имаше, хартиени банкноти. Които, най-вероятно, и тях вече ги няма...А златото на България, изнесено тайно от премиера Луканов, същият този военен камион без номера го качи на самолет. И златният резерв на България беше продаден. А Луканов "гушна" осем милиарда долара. Аз обаче питам – защо днес никой не задава въпроса: „Къде е златният резерв на България? Защо се мълчи по този въпрос?“ Луканов беше войник на Партията. И тя му заповядва. Заповяда му колко долари да даде на Илия Павлов... И колко - на Борислав Славчев, едноок счетоводител от Монтана, който си купи петстотин ТИР-а с прицепи. Сега те сноват по Земята... И му снасят „златни яйца“...

- Какво наложи Луканов да напусне политическата сцена?
- Когато Луканов разбра, че с Партията шега не бива, реши да изчезне с останалите пари. И изчезна - навън, разбира се, извън България. Където си направи пластична операция. И си развява някъде топките сега. Възможно - на Ривиерата...

Но изпраща в България един нещастник, негов двойник. Който въобще не подозира, че ще бъде убит... Нито пък Ангел Василев, на когото бяха дадени сто хиляди долара, знаеше, че този, когото трябва да убият, не е Луканов, а е негов двойник!

- Но как?..
- Луканов си прави пластична операция, но след като изчезва от България - най-вероятно на Ривиерата. Защото той е стар, потомствен революционер. И знае, че спасение от Партията няма. Преди да изчезне от България и да си направи пластична операция (а най-вероятно след това), Андрей Луканов си докарва в София негов двойник, който обаче не знае, че предстои да бъде убит. И, когато го убиват, нито жената, нито братът на Луканов отиват в моргата, за да го идентифицират... Те просто казват фразата, която, доста по-късно, става известна от устата на Петър Стоянов: "Той е!"

Така ДНК експертиза на тялото на предполагаемия Андрей Луканов така и не бе направена – за да се установи, че трупът е на Луканов!

Тази история аз я разказах на прокурор от Главна прокуратура, на когото книгата му за убийството на Луканов вече беше почти готова. Но го помолих да не споменава моето име. Той така и направи. И дописа само две-три страници, на които сложи заглавие "Убит ли е Луканов...?"

Имам всичките книги на този прокурор с автографи. Той беше и прокурор по делото във Върховния съд на България за убийството на сестра ми Зорница. Тогава жената на Андрей Луканов всяка седмица ходеше в Монтана при Борислав Славчев. След което се връщаше в София - с пълни "дисаги". Най-вероятно пълни с финикийски знаци...

- Имал ли си лични контакти с Ангел Василев? Какво ти е мнението за него?
- Ангел Василев е доста хитър и много алчен. Но на първа инстанция го осъждат на смърт! Истински парадокс за България - най-после един осъден! Но се намесва Иванчо Костов, на когото Ангел Василев плаща пет милиона долара - всичките си "трудови“ спестявания от строителни измами. И следващите инстанции изкарват Ангелчо Василев невинен! Така сега той е жив. Но без стотинка в джоба...

Народът казва: "На хитреца - в дупеца"...

Новият офис на Ангел Василев в София беше на "Юрий Венелин", на една пряка от Турското посолство. Когато отидох да го видя, там ме посрещна наплашеният Юрий Ленев, който ми каза: "Няма го". Е, как ще го има, когато наш Ангелчо, Василев де, се беше спотаил чак в Южна Африка... След време се поуспокои и пристигна в Прага. Където продължаваше да се спотайва. Но Иванчо Костов подслушваше връзките му с Юрката Ленев. И Ангелчо Василев го докараха от Прага "в чувал". Неофициално, разбира се.

- Това май е стара практика?
- Да, стара практика е за България. Така ген. Аначков, бившият шеф на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването - бел.а.), мислеше да докара и мен в България. За мен той подписа заповед:

„Да бъде върнат в България с комбинация!“

Но с мен те не успяха... А така искаха да докарат в България мен, "личният агент на Тодор Живков"!? Агент на Тодор Живков, ама таратанци... Не стана с „чувала”. Ген. Аначков беше най-вярната марионетка на Тодор Живков. И на КГБ, разбира се. Когато Генерала отива в СССР да си прави операция от рак на гърлото (той много пушеше), там умира - т.е. братушките го „умират" на операционната маса. Има ли друг начин да му затворят устата завинаги? На 60- годишнината на Аначков Тодор Живков отива лично да го поздрави на "Кошарите", където тогава беше Второ главно. Всички са били направо шашнати от този "жест". Защото Живков никога не е правил това. С никого!

- Казваш, че никой днес не пита къде е златният резерв на България? Но май у нас не се задават и други неудобни въпроси, не само този..
- Абсолютно права си. Днес например за аферата САПИО никой не обелва нито дума. А навремето Иван Костов каза на бившия главен прокурор: "Ако не мълчиш за САПИО, просто те няма!" И главният прокурор млъкна. А той беше македонец. И то доста див. На бившия главен прокурор (става въпрос за Иван Татарчев, б.а.) съм бил доста пъти у тях на гости. Той живееше в София с майка си и котката си на втория етаж вдясно на улица "Гурко" - отстрани на БСФС-то имаше един тото пункт. Входът на Иван Татарчев беше срещу този пункт...После се наложи да сваляме и гърка Иван Костов с помощта на тъй наречения цар, Симеончо де... От което аз лично нямах никакъв кяр, така да се каже... Даже "подарих" на Гошо, повече известен като "Тъпото", и на Иван Търпоманов, три хиляди и петстотин подписа, за събирането на които заплатих от собствения си джоб!Апропо, днес дъщерята на Иванчо Костов има някъде на Земята банка за тридесет милиарда долара!? Мога да ви кажа къде е тази банка и как се казва, но не съм клюкар...

- А колко ти платиха Георги Петров – Гошо Тъпото и Иван Търпоманов за тези подписи?
- За тези подписи т.нар. Лупи ми даваше тридесет и пет хиляди лева - т.е. по десет лева за оригинален, а не фалшифициран, подпис. Но аз не му ги дадох, а ги подарих на тандема от двете ТТ- т.е. "Тъпото-Търпоманов"... По тоя начин т.нар. цар събра двадесет хиляди подписа - за да регистрира коалиция. Защото т.нар. Цар на Запад имаше десет милиона долара дългове към разни казина. Защото човекът беше просто дребен комарджия. Но защо в България никой не писа нищо за тази истина? Докато беше в Испания, Симеончо ми пишеше по две писма месечно. Дори ми прати една много "рядка" визитна картичка, на която имаше само една дума. И знаете ли коя беше думата?

Думичката беше "Царят". Някой би казал "Ега ти, и „царят". И нямаше да сбърка. Наистина „Ега ти!..” Няколко пъти звънях на министър-председателя - т.е. на "царя", но секретарките неизменно отговаряха: "Г-н Кожухаров, няма го..." Т.нар. цар, като взе властта от Иванчо Костов, цели две години мълча като „побито дупе." Но царчето си оправи дълговете към казината. Защото те не се ебават. И не питат цар ли си, или не? Просто те "скъсяват" с 20 сантиметра... Но царчето имаше наглостта да обещае и нещо друго... За осемстотин дена! Предполагам, че помните за какво става дума...

- Не само след промените, но и преди това ти си движил сред едни от най-високопоставените личности в държавата. За кого от тях ще ни разкажеш нещо пикантно?
- Един от тях беше Христо Малеев – племенник на съпругата на Тодор Живков д-р Мара Малеева. С Христо Малеев сме състуденти в Москва. За мен той е честно момче - независимо от произхода си (той беше син на академик Атанас Малеев, който е брат на съпругата на Тодор Живков). И освен че много пъти ми е помагал, Христо Малеев, както всеки един от нас, си има своите слаби страни. И човешки слабости...Преди години Христо Малеев имаха доста голям, може би около двеста и осемдесет квадратни метра, апартамент в София.

Намираше се на улица „Тодор Страшимиров“ - срещу Телевизията... В този апартамент аз съм ходил и нощувал доста пъти...А преди да стана нелегален, аз имах около 8 кг злато. Затова малко се поядосах на Менш, както наричахме като студенти Христо Малеев, когато научих, че са продали апартамента. Казах му: "Защо не го продадохте на мен?” Беше много хубав апартамент, и на много хубаво място. А Менш знаеше, че имам парите за апартамента, макар под формата на злато... На въпроса ми той отговори: "Но ти не си софийски жител". А тогава имаше такова изискване по закона... Втория път се ядосах на Менш, когато баща му акад. Атанас Малеев не достави лекарството холандски "Оргаметрил" на майка ми. За което още продължавам да съм сигурен, че не е случайно. Но Менш нямаше вина...С него продължаваме често да ходим да обядваме в едно заведение, където кюфтетата са от истинско месо. И когато на един такъв обяд му разказах за историята с „Оргаметрил”-а на майка ми, той просто не можеше да повярва – стана му лошо. Менш е честно момче...

- Как се разви животът на Христо Малеев?
- Първият път, когато отидох във Виена, Менш беше на дипломатическа работа там –беше секретар на българското посолство и живееше в служебен апартамент на "Кюнплац". Два-три месеца нощувах у тях, човекът ме хранеше и поеше с всичко, което пожелая. Точно по него време д-р Маргарита Копейник ми уреди среща с тогавашния американски посланик във Виена. Тя продължи два и повече часа... И една вечер по времето, когато беше тая моя първа визита във Виена, с Менш пийнахме повечко. След което той заспа. През нощта тогавашната му жена Весела дойде в моята стая по халат. Разтърси си раменете, халатът падна, и тя остана по Евино облекло.

Аз й казах: "А сега си вдигни халата. Облечи го. И отиди при мъжа си!“

След тоя случай направих една проверка по моите канали, и получих отговор, че големият син на Менш, който беше кръстен Атанас - на името на баща му, не е от него. Казах това на Менш, а също и за нощната визита на жена му. Той ми отвърна: "Кожушек (студентския ми прякор), тя - Весела, тая работа дето ми я казваш ти, я прави с всички, които ми гостуват. Но ти си първият, който ми го казва!" Менш направи ДНК експертиза на големия си син, разбра, че му говоря истината, и се разведе с Весела...Преди това я обърна в боксова тренировъчна круша. Това стана още във Виена. И много хора се чудеха защо тя беше непрекъснато насинена... Преди около четири-пет месеца вървях в София от площад "Македония" по "Алабин" към двуетажната сладкарница "Лучано", която беше на около осемдесет метра от площада вдясно... Там предлагаха около четиридесет вида много хубави, и, което е не по-малко важно, винаги пресни пасти... А аз ги харесвам...Като отивах към "Лучано"-то свих от площад "Македония" по "Алабин" и след десетина метра срещу мене: кой мислите? Ами Весела, бившата "боксова круша" на Менш. Много надебеляла, но веднага я познах... Тя се ухили и се насочи към мене... Но аз направих вид, че не съм я познал. При развода си с нея Менш й остави и сина й, и новия си апартамент в София, който беше на улица "Велико Търново" - там също съм нощувал много пъти. Той беше на около триста метра от апартамента на проф. Владимир Топенчаров, сина на едноименния академик, на когото също съм гостувал не един път...След като се разведе с Весела, Менш си остави малкия си син Сашко, който сега живее и работи във Виена...Сега Менш живее с една наша състудентка от МГИМО в нейната къща, която е много близо до "Камбаните". Нейният мъж, Васко Байчев, също наш състудент от МГИМО, беше зам.-министър на външните работи, но почина човекът. Беше много свестен...

- Какво стана с Христо Малеев след падането на Тодор Живков от власт?
- На Менш мандатът му като секретар на посолството беше свършил, а бай Тошо вече беше "свален". Затова Менш май го беше страх да се върне в България. И беше станал таксист във Виена - с дипломатическия си паспорт караше такси във Виена. Но ми каза, че получавал най-малкото пет-шест пъти повече пари на месец, отколкото вземал като секретар на посолството. И то като се има предвид, че залагаше доста на коне във ВЕТЕР`а, на конни надбягвания, която "болест" той си я имаше още като студент. Та, като отидох във Виена, където Менш караше такси, той ме покани в арабския ресторант. И ми призна, че го е страх да се прибере в България. А аз му казах смело да се прибира, защото ставащото е пълен цирк и бутафория. Казах му: „Режимът в България не е сменен!“ След което той ме попита: "А на тебе кой ти каза?" Разбира се, че не му казах нито за Алисън Митчел - шефката на кореспондентското бюро на "Нюз дей" в Москва, при която работех, преди да се върна в България. Не споменах и за Джонатан Койн – американският консул в София, който ми беше казал: "За нас властта не е сменена!" Затова на Менш му отговорих: "Едно птиче ми пошушна на ухото." И той се върна в България...



Едно интервю на Марина ШИВАРОВА