Пред очите ни се ражда

нова финансова система

КАКВО се случва със световните борси? Скучен въпрос, най-банална системна криза. Следва банална рецесия. Интересният въпрос е друг – а какво става с парите?

Виж, с парите се случва нещо сензационно - те са на път да сменят изцяло природата си. Около 2500 години, откак съществуват, те притежават свойството да трупат още пари за притежателя си. Ако ги даде назаем, връщат се с някаква лихва. Ако ги вложи в банка - същото. Но сякаш дойде епохата, в която притежателят на пари трябва

или да ги похарчи,

или да плаща

процент на

държавата

Изглежда абсурдно, но има логика. За да дават печалба, парите трябва да се инвестират в реалната икономика. Днес обаче изкуството да се правят пари от нищото достигна такива небивали висоти, че по света се скитат стотици трилиони безпризорни долари и евро, които няма къде да се приютят, за да получат сигурност и печалба. Собствениците им не желаят нито да ги похарчат, нито да инвестират в реална икономика. Значи трябва някак си да се подстрижат.

И точно това се случва. Както знаем, гърчовете на световните борси започнаха от Китай – една страна, където през последните 10 г. основният лихвен процент бе 6,3 средно. Това е нормално при двуцифрен растеж на брутния продукт.

Но щом растежът удари спирачки, и цените на китайските акции рухнаха, Пекин свали ОЛП до 4,6%. Сривът на борсата се забави, но не спря. Затова утре Китай ще свали лихвата до 3, 2, 1, та дори около 0%, както е в САЩ и Европа. Междувременно борсовата зараза удари Уолстрийт, където отдавна не търгуват реални човеци под формата на дилъри и брокери. Вместо тях компютрите въртят милиони сделки за една милионна от секундата, следвайки зададени алгоритми. След срива в Китай индексът “Дау Джоунс” рухна с над 1000 пункта за 5 минути при отварянето на борсата. После възстанови около 900 пункта, но пак рухна. Анализаторите се колебаят – дали това е лудост на алгоритмите, полезна “корекция”, или начало на тежка криза, подобна на 2008 г.?

По принцип в САЩ сериозните борсови сривове се случват през октомври. Затова след още 2 месеца ще знаем окончателно. А може и по-рано.

Тежката системна криза от 2008 г. бе замазана с няколко “количествени облекчения”, т.е. правителството напечата няколко трилиона допълнително и свали лихвата до нула. Но дълбоките причини за кризата са си там и дори се трупат. Така че, ако се вдигне лихвата и се прекратят облекченията, драмата на 2008 г. може да се завърне в целия си блясък.

Проблемът е, че тази нулева лихва в САЩ продължава вече 7 г. и хората с големите пари взеха да се изнервят. Кога най-сетне ще могат да си паркират парите в банка и да вземат някаква лихва? При държавните облигации отрицателната лихва вече е факт. Купуваш документ за 1000 долара, а плащаш 1001. Притиснат от финансовата олигархия, Федералният резерв обещава

да вдигне

основната лихва

от днешните

мижави 0,25%

и да я докара до 2-3%. Но пък разумните икономисти са твърдо против. А и правителството се страхува да не срине съвсем икономиката. След сътресенията миналата седмица явно разумът ще надделее и лихвата ще почака. Добре, но ако през октомври борсата все пак се срине и започне нова криза? Няма друго лекарство от още по-ниската лихва. Под нулата. На пръв поглед това е малко абсурдно, тъй като Федералният резерв всъщност е конгломерат от частни банки, а частните банки не раздават ей така пари.

Но пък

оцеляването е на

първо място

В Европа отрицателните лихви са факт и за спестители, и за инвеститори. Първо Европейската централна банка свали лихвата по депозитите до минус 0,2%. Целта бе да се накажат банките, които трупат пари в централната банка, вместо да отпускат заеми на бизнеса.

През февруари Дания свали лихвите до минус 0,75% и се стигна до парадокса, че ако теглиш кредит за ипотека, с времето главницата ти намалява. Същата негативна лихва наложи и Швейцария, за да защити своя франк от паникьосаните притежатели на евро. Германия вече емитира облигации с отрицателна лихва. Същото се случи и в Холандия, Швеция и Австрия, Финландия.

И не става дума само за банковия сектор. През февруари компанията “Нестле” продаде 4-годишни еврооблигации при негативна лихва. Очертава се картина, при която богатият Север въвежда отрицателни лихви, за да се защити от парите – бежанци от несигурната периферия. Уж валутата е същата, но всъщност не е. Ако тази тенденция обхване не само Европа и САЩ, ако се прехвърли дори в Китай, какво ще стане със световните финанси? Всичко ще се обърне наопаки.

Ще настъпи епоха, която трудно можем да си представим. Така неолиберализмът, налагайки остеритет и пазарен фундаментализъм, може насила да докара своето отрицание - държавен фискален монополизъм и дирижизъм. Частните банки не могат да оцелеят в този си вид при отрицателна лихва. Представяте ли си да облагат влоговете с 4%, за да отпускат кредити при минус 1%? Май единственият истински банкер ще остане държавата.

Всичко това вече

е обществена

реалност,

която постепенно превзема развития свят. Дълбоката причина е в ножицата между предлагане и потребление, между печалбите на елита и доходите на хората. Тя се отвори прекалено много. Близо 30 г. тази дупка се запълваше с лесни кредити за населението. Но и тази епоха свърши, кредитите взеха масово да гърмят. Оттук нататък има два пътя – или връщане към социалната държава на 50-те, 60-те и 70-те години, или пришпорване на големите богатства чрез отрицателни лихви. Или парите да се инвестират в създаване на работни места и скок на потреблението, или постепенно да изчезват. Третият вариант е немислим - световна война, в която стотици милиони да загинат, а богатствата да се стопят. Така се разрешаваха подобни кризи в миналото. В ядрената епоха обаче това е немислимо. Всъщност... кой знае?

Така че икономиката, базирана на отрицателни лихви, става все по-вероятна. Прочетох в едно издание, че това се равнявало на революционно научно откритие. Отрицателната лихва е разработена от

самобитния

финансов

теоретик Силвио

Гезел,

роден през 1895 г. Може да се каже, че Гезел е социалист, но диаметрално противоположен на Карл Маркс и всички досегашни социалдемократи. Не е чужд на утопията. Според неговата система всички хора трябва да започват живота си равни, без каквито и да било законови или наследствени привилегии. Оттам нататък те ще се конкурират както при нормалния капитализъм, в който всеки ще забогатява според естествените си способности. По-надарените ще забогатеят повече, но неравенството няма да се умножава от лихви и наеми. Много важно място в “свободната икономика” на Гезел заема именно отрицателната лихва. Тя обезценява парите, но затова пък стимулира харчовете и инвестициите. Посредствените умове гледат на Гезел като на странна птица, леко чалнат чешит.

Ще призная, че и аз доскоро се колебаех дали в неговата теория има някакво рационално зърно. Но напоследък виждам, че Силвио е зърнал света със 100 години напред. Вярно, до равенство при равенство по рождение едва ли ще се стигне. Но ето че пред очите ни възниква един универсален изравнител на неравенството – отрицателната лихва. Ражда се нов и съвсем различен капитализъм.

Текстът е публикуван във в. "168 ЧАСА"