Чужденци притежават 65 от всичките 265 изби у нас, казва Красимир Коев, директор на Държавна изпълнителна дирекция по лозята и виното

- Г-н Коев, гроздоберът започва, каква реколта очаквате?

- Очакваме изключително добра реколта на всички сортове и като качество, и като количество. Разчетите ни са винарските предприятия да приберат и преработят между 250 и 280 хил. тона. Това е два пъти и половина повече от 2014 г., която беше най-лоша като количество и качество за последните 30 години.

- През последните години се появява дефицит на бяло вино, това означава ли, че се пие повече?

- Расте консумацията и на розе, и на белите вина, но това е и световна тенденция.

В България

бялото вино

е дефицитно, защото още преди новата гроздоберна кампания 90% от виното, произведено предходната година, вече е реализирано. По-голямото търсене на бели вина мотивира производителите през последните 4 години да засаждат предимно бели сортове - “Мускат отонел”, “Совиньон блан”, “Шардоне” и т.н. Засадиха се 65% бели сортове и 35% червени. И в близките 4-5 години засаждането на бяло грозде ще е приоритет.

- Отдавна българинът не пие вече само каберне, мерло и шардоне, а вина от екзотични нови за страната сортове. Каква е националната ни сортова листа?

- В лозята на България се отглеждат 172 сорта. Листата е актуализирана през 2014 г. На пазара вече има български вина от “Вионие”, испанския “Темпранийо”, “Малбек”. Нашият “Марселан”, отглеждан край Мелник, например има прекрасни добиви и качество. А на световния конгрес по винарство в Майнц през юли домакините от долината на Рейн признаха, че традиционни немски сортове като “Регент” и “Дорнфелдер” виреят по-добре в България и Унгария. Все едно някой да каже, че маврудът расте по-добре по долината на Рейн.

- Увеличават ли се инвестициите в лозаро-винарския отрасъл у нас и има ли чуждестранни играчи?

- Инвестициите в страната са както от български бизнесмени, така и от Западна Европа, Америка, Русия, Казахстан, Азербайджан, Китай и т.н. Многообразието и конкуренцията в отрасъла дават и по-добро качество, тъй като се вкараха нови мощности за производство, засадиха се нови лозя, отглеждани по модерен способ, т.е. изобщо

не изоставаме

от най-известните

винарски страни

по света, напротив. И интерес към българското вино има от непознати досега пазари, като Китай и Америка.

- Съизмерима ли е България на винената карта?

- Ще се върна две години назад - през 2013 г., когато реколтата в България бе пак богата, основни конкуренти като Франция, Италия, Испания и Португалия имаха големи загуби, тъй като лозята им бяха ударени от големи дъждове. През 2014 г. се случи същото и при нас, докато при тях реколтата бе добра. Испания бележи бум в производството на грозде от декар и в продажбите на вино с ниска себестойност. Но тази година с очакваната изключителна реколта у нас България ще бъде пряк конкурент, защото добивите в Испания пострадаха. И призовавам всички винопроизводители да преработят максимално количество грозде, защото българското вино ще се търси. България заедно с туристите консумира годишно 100-110 млн. литра вино, като от него 5 млн. литра са внос. Но българското не само че не остъпва пред вносните, а според мен ги превъзхожда в пъти.

- Има ли европейски пари за нашите лозя?

- До края на 2018 г. е актуална 4-годишна Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Тя ще подпомогне отрасъла със 133,8 млн. евро. Субсидиите се дават за преструктуриране и конверсия на винените лозя, т.е. изкореняване на старите и засаждане на нови лозя, за директно закупуване права от националния резерв за засаждането на нови лозя, за изграждане на система за капково напояване, както и за промоции в трети страни. Административно

програмата е

опростена и с

кратки срокове

В момента правим корекции на наредбата, с която се разпределят европейските средства, за да улесним още кандидатите. Субсидирането на лозе е със 75% средства от ЕС и само 25% собствен капитал.

- Как може да се засади лозе по тази програма?

- Сега реално засадените лозя у нас са около 600 229 декара, а квотата на България от ЕС е за 800 252 декара.

Тоест имаме още около 200 000 декара права за засаждане на нови лозя от националния резерв. Тези права са виртуални и държавата е облекчила изцяло придобиването им. Достатъчно е да покажете документ, че владеете даден терен - или нотариален акт за собственост, или под наем, или под аренда. Подавате заявление на териториален принцип, където ще е новото ви лозе, и заплащате по банков път придобиването на виртуално право. А цената му е символична - 1,50 лв. на всеки засаден декар. Така придобивате права да създадете лозарско стопанство. Само изготвяте проект за съответните декари - какво грозде ще засаждате, сумирате колко ще ви излезе по пределните цени на всички консумативи и материали и проектът ви е готов. Субсидията може да се получи и авансово при представяне на банкова гаранция.

Тези права важат до края на тази 2015 г., т.е. който закупи право за засаждане на лозя до декември, през следващите 2 години ще получи 75% европейски средства.

- Това привлича ли инвеститори?

- И чужди, и наши. В момента върви голяма

руска инвестиция

край Шумен и

Нови пазар,

немска инвестиция в района на Пазарджик, китайска в Лом и в Пазарджик, две самостоятелни руски инвестиции в района на Стара Загора. Интересът от чуждестранни инвеститори е добър знак, защото със създаването на лозя и винарни те отварят работни места, плащат данъците в България и в крайна сметка изграждат имидж.

- Колко са избите в България?

- 265 са общо действащите лозаро-винарски предприятия, от тях 65 са собственост на чужденци. Други 19 винарни са в процес на доизграждане и оборудване. Те са с капацитет от 50 000 л, каквито са семейните изби, до винпроми с 1,5 млн. литра. Такива инвестиции показват, че пазарът е проучен, а бизнесът - доходен.

- Виното ни е качествено, но трудно пробива на чуждите пазари.

- Трябва да подхождаме по-агресивно в износа. Тази година изнесохме в Китай 5 млн. литра вино, но е нужна по-голяма активност от наша страна през следващите 2-3 години, за да се настаним трайно там, тъй като харесват вината ни. За САЩ миналата година изнесохме над 1 млн. бутилки, след като американец регистрира марката “Българиана” и продава вина на 4 български изби. Целта му е до 2016 г. да надхвърли 3 млн. литра вино годишно.

- А какво става с традиционния пазар в Русия?

- Напоследък италианските и испанските вносители на вино в Русия повишават цените. И аз призовавам българските производители, които работят с руския пазар, да комуникират активно със своите търговски партньори в Русия. България винаги е присъствала на големите пазари и не трябва да ги губи. Нашето вино е конкурентно и като качество, и като цена, защото се засадиха подходящите лозови насаждения и при съвременно отглеждане пимат ниска себестойност.

Но през последните 18 месеца българското вино отстъпи от руския пазар и причините се знаят. Голямото обезценяване на рублата принуди руснаците да поръчват малки количества вино, а от друга страна, и българските производители се въздържаха да изнасят на станалия несигурен откъм плащания пазар, тъй като започнаха фалити на руски фирми. Другата причина е, че пътят на виното към Москва минаваше през размирните райони на Украйна, където дори изчезнаха няколко български камиона с вино.

Потърси се обходен маршрут през Прибалтика, което изключително много оскъпяваше продукцията. И българското вино в Русия намаля. Но сега е моментът да бъдем по-активни на пазара там, защото Испания има слаба реколта и ще вдигне цената на виното си./24chasa.bg